Загадките на първата българска столица

Поглед от високо на Плиска.

Град от дърво предхождал каменната Плиска

Центърът на държавата бил в гъсто населения с прабългари Варненски район

През юни 2005 г., съвсем в началото на археологическото лято, медиите разгласиха две важни новини от първата българска столица Плиска. И двете бяха свързани с името на проф. Рашо Рашев, наш водещ специалист в изучаването на прабългарите. Едната бе за уникално погребение на аристократ от първите векове след създаването на държавата. Гробът излиза под огромна могила в местността „Чаир дере” на пътя между Шумен и Плиска. Преди смятали, че изкуственото възвишение е от тракийската епоха. Заедно с още три могили то образува четириъгълник, ориентиран по посоките на света. Археолозите намират вътре скелета на мъж на средна възраст, като тялото е погребано в типичната за прабългарите ориентация с глава на север. Аристократът е положен с богати гробни дарове – ранговият колан с бронзова тока и множество апликации, железен кинжал, рог за пиене на вино, керамични съдове. Заедно с мъртвия в гроба са сложени главите на жертвени животни, кон и овен.

Както и в други археологически случки не минава без куриози. Първоначално най-важната находка е единична златна обеца със стъклена висулка, положена върху тялото. Именно тя кара учените да видят в погребания лице от мъжки пол. Става дума за прабългарския обичай аристократите да носят златна обеца на едното си ухо. После обаче е открита втора висулка и за известно време археолозите се разколебават относно пола. Медиите не пропуснаха да вметнат с ирония, че ханът е станал ханка. Нещата отиват на мястото си, когато реставраторите почистват апликациите от великолепния рангов колан. Съмнение не може да има, защото тези колани са отличителен белег за благородниците с висок сан в йерархията. Според Рашо Рашев погребението на мъжа се отнася към края на VII или началото на VIII в. Той е бил с високо положение в обществото и може би дори свързан с ханското семейство. Предвид датировката очевидно става дума за близък родственик на основателя на държавата хан Аспарух, или за неговия син хан Тервел.

Другото откритие на проф. Рашев бе в самото сърце на столицата Плиска. Под могъщите каменни сгради от епохата на хан Омуртаг в първата половина на IХ в., той разкри основите на огромна дървена сграда с план на окръжност и диаметър цели 30 м. Находката стана възможна само поради специфичната почва, върху която е построена Плиска. Тя е чернозем без примеси на камъни и в нея отчетливо се отпечатват всички следи от човешки живот. Така археолозите успяха да разкрият „в негатив” целия план на изтлялата дървена конструкция. Вижда се сложната схема от малки помещения, а в центъра се оформя вътрешен двор. Отвън личат дупките от масивни дървени колони, затварящи външен портик край заоблената фасада. Учените определят сградата от същата епоха, както погребението – края на VII - началото на VIII в. Според екипа това е бил дворецът на някой от основателите на България, хановете Аспарух или Тервел.

Откритието повдигна някои наболели въпроси в българската археология. Става дума за първите десетилетия на създадената в 681 г. държава, които в Плиска са изключително трудно доловими при разкопки. Точно преди 25 г. младият тогава Рашо Рашев намира отново в центъра на първата столица друго кръгло дървено съоръжение с диаметър 14 м. А няколко години по-рано съветска археологическа експедиция разкрива в близост основите на странна крепостна стена. Тя предшествала изграждането на мощната каменна крепост на хан Омуртаг, която днес е реставрирана и достъпна за посещение. Фундаментите са от камък и глина, но масивните овъглени дървени греди показват, че нагоре стената е била дървена. Така се появява понятието „дървена Плиска”, столицата, предшествала в VIII в. началото на каменното строителство от хан Омуртаг. Разкопките показват, че тя загива в пламъците на грандиозен пожар.

В интерес на истината Рашев има сериозен опонент. Негов колега и познавач на прабългарите е доц. Павел Георгиев. След експедицията на руснаците той е човекът, продължил проучването на дървеното укрепление на ранна Плиска. В последните години ученият успешно разкрива трасето на ранната каменно-дървена стена. През 2004-2005 г. П. Георгиев откри, че по-късно построената каменна стена на хан Омуртаг следва точно трасето на ранното укрепление, като го разширява с няколко десетки метра. Но археологът изказва една революционна идея, ревизираща утвърдени и в учебниците виждания. За него до началото на IХ в. Плиска не е столица на България. Центърът на държавата е в гъсто населения с прабългари Варненски район, докато в Плиска съществува укрепеният с дървената стена лагер. В него през определено време се събирал прабългарският елит, за да решава важни за страната въпроси. При това положение за Георгиев новооткритата кръгла сграда не е дворец, а зала за приеми, където прабългарските аристократи са пирували по време на тези сборове.

Каква е истината ще покаже бъдещето. Исторически факт е, че дървените съоръжения в Плиска загиват по време на похода на император Никифор I Геник срещу България в 811 г. С огромната си армия самоувереният василевс успява да превземе Плиска, да я разграби и опожари. На връщане обаче той е пресрещнат от войските на хан Крум в проходите на Стара планина и е напълно разгромен. Самият император пада убит. Така Никифор I не осъществява мечтата си да издигне град на своето име върху руините на Плиска. Това практически прави наследникът на хан Крум, Омуртаг, който гради върху останките на дървената Плиска, новата каменна столица на България.

 

Разграбването и изгарянето на твърдината

„Когато ходел по улиците на резиденцията (превзетата от ромеите Плиска – Н.О.) той (император Никифор I) се разхождал по чардаците на къщите, радвал се и казвал: „Ето Бог ми даде всичко това и аз искам да построя тук град на мое име, за да стана именит във всички бъдещи времена.” Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния Крум и оставяйки я, опожарил всички жилища, заедно с оградата от поставени едно до друго дървета.”

Ватикански разказ на скриптор Инцертус под заглавието „За император Никифор и как оставил костите си в България”.

 

Нелепата смърт на Рашо Рашев

В зимната нощ на 28 февруари 2008 г. бързият влак № 2637 се носи по линията София-Кардам. В кушет-вагона са 35 души, сред които археологът Рашо Рашев. Отскоро той е директор на Националния археологически институт и семейството му още живее в Шумен. Рашев е скромен човек и предпочита да пътува с влака. В 23.40 ч. край Червен бряг внезапно във вагона избухва пожар. Композицията е спряна, но огънят е потушен чак сутринта. Повечето пътници са евакуирани, обаче деветима са буквално овъглени. Сред тях е и Рашо Рашев.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи