Украйна моли САЩ и ЕС да упражнят влияние върху Русия

Украинската власт категорично отхвърля обвиненията, че е подготвяла диверсии в Крим. Опровержения идват вече няколко дни. Медиите проучват биографиите на задържаните, анализират кой и защо би спечелил от евентуална провокация.

За да схванем общата логика в аргументите, трябва да помним, че Украйна не призна присъединяването на Крим към Русия и продължава официално да смята полуострова за своя "временно окупирана" територия.

Затова според украинците ситуацията е абсурдна. "Владимир Путин обвини Украйна, че е готвела терористични атаки на собствена територия. И помоли световната общност да се възмути от факта, че руската армия на украинска земя уж влязла в сблъсък с украинска ДРГ (диверсионно-разузнавателна група). Владимир Путин настоява Държавният департамент на САЩ и Европа да упражнят влияние върху Украйна, за да не закача тя на своя собствена територия руската армия", представя политическият технолог Юрий Романенко украинския поглед върху нещата.

Украйна пък моли САЩ и ЕС да упражнят влияние върху Русия. Президентът Порошенко обсъди кримския проблем с вицепрезидента на САЩ Байдън. На Киев бе препоръчано да се въздържа от стъпки, които биха изострили ситуацията. Според администрацията на украинския лидер страните са  "посочили, че е важно да се попречи на Москва да използва ситуацията в Крим като извинение за очевидното неизпълнение на Минските договорености от нейна страна".

Русия никога не е била признавана на международно равнище за участник в конфликта в Донбас. Минските споразумения не споменават нито за ангажименти, поети от Русия, нито за руски войски на територията на Украйна, за каквито говори украинската власт. Дори украински експерти намират за тромава странната мисъл, че Русия се канела да се извинява, защото не изпълнява непоемани всъщност ангажименти, и затова провокирала кризата в Крим.

Информиран източник на "Независимая газета", близък до властите в Киев, каза неофициално: "Нещата се движеха към смекчаване на антируските санкции през зимата. Вижте, (руският външен министър Сергей) Лавров казва, че Русия е готова да повлияе на бойците от Донбас, за да им внуши "конструктивна нагласа". А (германският първи дипломат Франк-Валтер) Щайнмайер заяви, че са разработени някакви предложения, готвят се стъпки "за подобряване на положението със сигурността в Украйна". Историята с  "украинските диверсанти" в Крим е твърде удобен повод да се демонстрира уж разрушителната роля на Украйна на фона на уж конструктивната позиция на Русия".

Киевските експерти са единодушни, че за начало Западът трябва да установи какво е станало всъщност. Бившият външен министър на Украйна и бивш посланик в Русия Костянтин Гришченко заяви пред сп. "Кореспондент": "Няма начин Порошенко да е пратил в Крим ДРГ. На този етап трябва да проучим доказателствата. Но като цяло ситуацията буди голяма тревога и опасения. В миналото нападения срещу хора с униформа често са водели до трагични последици. Не бих искал да правя преки паралели, но станалото напомня например как започна Финландската война. Тогава Съюзът обвини Финландия, че бил подложен на артилерийски обстрел от нейна територия".

Украинската вицепремиерка Иванна Климпуш-Цинцадзе, натоварена с евроинтеграцията, заяви пред телевизия "Громадске", че Киев ще помоли западните си партньори да изпратят в Крим наблюдателски мисии на ОССЕ, Съвета на Европа и ООН - "за да почиват само на тази информация изводите на международните лидери". Вицепремиерката предложи собствено обяснение защо се изостря положението по границата с Крим. Според нея Русия настоява за вдигане на западните санкции, но засега без успех, "затова пак търсят начин да се измъкнат от ситуацията с неизпълнението на Минск. И се мъчат да представят провокацията в Крим като нарушение на договореностите от страна на Украйна. Та да излязат "бели и пухкави" от "нормандския формат".

Климпуш-Цинцадзе анонсира насрочения за понеделник телефонен разговор на Порошенко с Оланд и Меркел: "Още не сме видели нито една рязка реакция на лидери от Европа и САЩ след изявлението на Путин, че "нормандският формат" е ненужен. Ще се надяваме след преговорите на Порошенко, Меркел и Оланд да има изявления, че е недопустимо да се излиза от "нормандски формат". Ще чакаме".

Тези дни в Киев се формира трайно мнение, че кримските събития и изострянето в Донбас са опит да бъде сменен форматът на преговорите по украинските проблеми. Украински експерти и политици твърдят, че Русия желае пряк диалог със САЩ по широк кръг от международни проблеми.

Ръководителят на Института за украинска политика Костянтин Бондаренко определи пред "Независимая газета" "нормандския формат" като непълноценен поначало. "Тези проблеми няма как да се решат без участието на САЩ. Германия и Франция фактически играеха ролята на посредник между Русия и САЩ. Тази схема вече показа, че не е ефективна. Затова Русия отправи сигнал, че трябва да се разговаря директно, без посредници. И то не само по украинския въпрос. Има много други проблеми, които Русия предлага на САЩ да бъдат обсъдени без посредници", каза експертът.

Володимир Фесенко, оглавяващ центъра за приложни политически изследвания "Пента", прикани да не се бърза с изводите. "От изявлението на Путин не става ясно дали се анулира само срещата на "нормандската четворка" в Китай, в кулоарите на Г-20, или той изобщо се отказва от "нормандския" преговорен формат. Засега е ясно само едно: Русия иска да заличи Украйна от списъка на участниците в преговорите. Но този вариант ще е неприемлив за Запада, тъй като на Запад чудесно схващат, че няма как да се реши конфликтната ситуация в Източна Украйна, ако в преговорите не участва и Украйна", заяви политологът пред изданието "Главком".

Ръководителят на Агенцията за моделиране на ситуации Виталий Бала каза пред "Независимая газета": "Нито ЕС, нито САЩ няма да склонят на никакви преговори по украинския въпрос, без да участва Украйна. Това е в разрез с всички базови принципи на международното право. Тъй че е невъзможно". Анализаторът посочи, че в бъдеще може да се разработят нови формати, но в най-близко време ролята на Вашингтон ще остане непроменена. "Решенията ще се координират с ЕС, представляван в случая от Германия и Франция. След американските президентски избори може да има някаква промяна, но не и по-рано", уточни той.

Според Виталий Бала ситуацията се изостря точно сега, защото Западът напоследък е подкрепял украинската позиция за поредността в действията с цел уреждане в Донбас. Експертът обясни: "Минските споразумения бяха подписани така, че предоставиха на Украйна временна пауза в битките, но криеха огромни рискове за в бъдеще. В крайна сметка те бяха изгодни за Русия, която целеше да създаде в Донбас проруски анклав, за да влияе чрез него върху решенията на Киев. По-нататък това би довело до опити за федерализация на Украйна и опасност от разцепване на държавата.

През последната година екипът на Порошенко успя да убеди Запада, че логиката на уреждане в Донбас трябва да изглежда по следния начин: първо да бъдат решени въпросите за гарантиране на сигурността, включени в Минските споразумения, после  - всички политически въпроси. Така погледнати, тези споразумения станаха неизгодни за Русия. Затова се правят опити да бъде провалено изпълнението на Минск-2 и вината да бъде хвърлена върху Украйна. Както изострянето на изток, така и кримските събития целят да демонстрират пред Запада уж агресивната политика на украинската власт".