„Законът КТБ“ – какво ще се случи?

През последните три години няколко медии публикуваха обширни анализи и разследвания за случилото се с четвъртата по големина родна банка през лятото на 2014-та. Съвсем естествено преобладаващата част от материалите защитават гледната точка на медийните си собственици и издатели – особено тези, имащи пряк интерес по казуса „КТБ“. Типичен пример за това е нещото като книга, което спретнаха журналистите на обвиняемия олигарх Иво Прокопиев. Благодарение на солидно финансиране от фондация „Америка за България“, „Прокопиевите драскачи“ (както ги наричаше укриващият се от правосъдието бивш собственик на КТБ) стъкмиха над 400 страници, имащи за цел да докажат, че Цветан Василев е невинен, а фалиралият му трезор е съборен от злите сили, начело с лорд Волдемор, Гаргамел, херцог Трън и... депутатите от ДПС.

Разбира се, че в дебелото книжле няма да откриете каквито и да е доказателства (документи или друга емпирична информация) за направените внушения, епитети и клевети. Просто защото няма такива. Как си позволяват тогава така вулгарно и цинично да изопачават истината? Иска ли питане – чудовищната манипулация върви благодарение на дългогодишната пропаганда в обществото. Марионетките на успелия млад мъж Прокопиев могат да си пишат каквото пожелаят, за когото пожелаят. Няма нужда от факти и проверка. Поради простата причина, че те са от добрите и се борят с лошите. Считаната доскоро за абсурдна опорна точка бе защитена от олигарха по време на приятелското му гостуване в ефира на Б(анкера)И(има)Т(елевизия). Там той на практика потвърди хипотезите, че неговите лични разсъждения са фундамент на идеологията, която проповядва цялата му шпицкоманда за атака на държавността и институциите – партии/медии/НПО-та/политолози и най-обикновени фейсбук тролове на щат при кръга „Капитал“. Вече няма нужда да четем мейлите до служителите от малотиражките или изтеклите стенограми „Арго“, за да съдим как Прокопиев спуска опорните точки. Налице е цял видеозапис, който спокойно може да послужи на преподавателите на тема Гьобелсова пропаганда в няколко факултета на Софийския университет.

Това именно бе дългогодишната цел на олигархичната задруга. И отчасти успяха да си я изпълнят. Който каже нещо срещу тях, то се е клел в дявола. Ако не спазваш заповедите и разпоредбите на задкулисието, автоматично си дамгосан по начин наподобяващ разправата с инакомислещите веднага след мракобесния 9-и септември.

И в това няма нищо учудващо. Генезисът на Иво Прокопиев е червен. Червени са и ортаците му Огнян Донев и Сашо Дончев. Закърмени са с болшевизъм, по болшевишки маниер работят и днес. Тях наистина червеното знаме роди ги, но за разлика от лиричния герой има какво да ги уплаши – плашат се от наказателно преследване след извършените зулуми. Или с други думи – страх ги е от неовладяната прокуратура, която си позволи в последните години да търси сметка за умопомрачителното им забогатяване през времената на крадливия Преход и Костовата бандитска приватизация.

И именно защото ги е страх днес те хвърлят всички сили за атаки към Цацаров. Финансират щедро жълти бутикови медии, плащат на кафяви телевизии и морално деградирали журналисти, задкулисно организират активни мероприятия срещу държавното обвинение. Целите са видими:

1.Прокуратурата в зародиш да се откаже от ровене в мръсното бельо и нечистоплътното минало на олигарсите.

2.Дори да се стигне до кирливите ризи, то белите якички ще извадят план Б. Тук влизат медиите-бухалки, които ще вдигнат вой до такава степен, че дори  и мъртъвците ще се досетят как демокрацията, правата и свободите са застрашени, защото обвинението е посмяло да разследва около детето на политическата корупция Иво Прокопиев и неговата шайка.

3.Финалната фаза на отбраната включва партии и магистрати. В тази линия са инсталираните от Прокопиев пионки с позиция в обществото – от чиновници в Брюксел през проваления правосъден министър Христо Иванов, стигайки до сламения шеф на ВКС – Лозан Панов.

Именно на подобни събития станахме свидетели през последните дни. Но за нуждите на фабриката за фалшиви новини трябват и пари. Крещящо необходими са свободни и най-важното чужди капитали. Защото олигарсите нямат навика да бъркат в своя джоб. Винаги търсят другия. И така стигаме до закона на ДПС за КТБ.

Какво се случи? (този любим на родните анализатори въпрос)

Депутатите от ДПС решиха да отговорят на дългогодишната помия, заливаща ги от кафявата Прокопиева медийна машина. Венец на която се оказа споменатата вече книга, сглобена в редакцията на „Капитал“. Народните представители на Движението казаха ясно – ще опровергаем критиките, че сме виновни за краха на КТБ и последвалия вторичен грабеж. Как може да стане това? Естествено чрез политически действия и решения, предложени и защитавани там където им е мястото – в Народното събрание на Република България. А знаем добре, че законодателният ни орган е суверен на властта (на парламента народът делегира своята воля, доверие и правомощия) по Конституция според характера на представителната демокрация. Парламентът е легитимната институция, където се разрешават заплетените казуси и ребуси на обществения живот у нас.

Въпросното политическо действие бе изразено под формата на така наречения законопроект „КТБ“. Неговите параграфи и разпоредби (ако бъде приет) ще дадат възможност на широката общественост да:

1.     Научи какво наистина „се случи с КТБ“.

2.     Научи кой е виновен за случилото се с КТБ.

3.     Кой е виновен, че държавата дотук е изключително затруднена да попълни масата на несъстоятелността.

4.     Кой има интерес от замитането на следите по казуса „КТБ“.

5.     Кой има материална полза да осуети приемането на закона „КТБ“.

Особено важна е последната точка. Защото в нея се крият истерията и отчаяният рев на Прокопитата срещу закона на ДПС за КТБ. Те нито имат интерес българският народ най-накрая да научи истината за фалита на КТБ. Нито искат народът да разбере защо синдиците на банката са с вързани ръце. Грам не желаят да стане ясно кой краде преди 2014 и кой присвоява активи през последните три години. И то без даде и стотинка за това.

И ключът от бараката – КТБ днес продължава (както и преди) да е дойна крава на олигарсите. Със заграбените пари те финансират задкулисните си политически и медийни проекти,  хвърлят пачки по лъскави адвокати и скъпоплатени лобисти. Непрекъснатите парични потоци на стройната пирамида, рожба на българския Бърни Мадоф, днес служат за заплащане на всякакви подривни мероприятия срещу държавността и институциите. Благодарение на тях олигархията спонсорира армията от наемници, за да громят инакомислещите, да заливат с кал и помия всеки дръзнал да се опълчи срещу бандитските им кроежи.

Но ето, че дойде Видовден. Дойде време българските депутати да се самообозначат ясно. Чий интерес защитават – на държавата или на мафията. Ясно, че после ще бъдат разсипани по всички линии от медиите-бухалки на Прокопиев, Цветан Василев и другите. Но в историята има маса примери как народните представители не са се огъвали пред далеч по-сериозен натиск. А десетки от тях пък бяха разстреляни от червените окупатори в кървавите дни и нощи след 9-и септември.

Понякога парламентарните групи наистина са демонстрирали достойнство кураж и смелост. Да видим дали куражът и смелостта наистина ще им стигнат. Всичко това ще се изясни по време на дебатите около гласуването на закона „КТБ“. И разбира се – след гласуването. Ако текстовете бъдат приети на две четения печелим всички, ако не бъдат приети – печелят задкулисните кукловоди и техните слуги в политиката, медиите и обществения сектор.

Ето я истинската тънка червена линия. Не онази, за която бълнуваше Христо Иванов (фантазирайки, че се сражава рамо до рамо с турците срещу българските доброволци в Кримската война). Линията е ясна – законът срещу кражбата; възмездието срещу далаверата; държавата срещу мафията на олигархичната задруга, предвождана от обвиняемия Иво Прокопиев.

Скоро, ама съвсем скоро наистина ще разберем: КТБ – какво ще се случи?

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи