Парадоксите в поредния правен шедьовър

 

Що за деца са, които пребиват до смърт един окаян клошар затова, че ги прередил в пункта за скраб? Що за хлапета са - да го ритат в главата, докато рукне кръв от носа му, след три дни да го издебнат на пазара и техен другар да ги  снима как отново го млатят? 13-14 годишни са. Изглежда, че са от племе на човекоядци. Но са родени и расли в България.

Чуйте Констатин Томанов, секретар на централната комисия за борба с противообществените прояви на децата:

„Непълнолетните и малолетните насилници са обикновено отглеждани в крайна бедност, с безработни родители, които пиянстват, бият ги и ги карат да просят и крадат. Има и други – с много заети майки и бащи, които са сами с компютърите и електронните игри, в които стрелят и убиват. Те слушат рап и гледат филми с обири на банки, смесват реалния с виртуалния свят и бъркат престъплението с екшъна от екрана“.

На г-н Томанов може да му се вярва. Той има 25-годишен опит в превъзпитанието на такива подрастващи, които тормозят съучениците си, или са обучени за джебчии, или опоскват чуждите градини и ако се случи даже, ще удушат бабичката, преди да я ограбят.

Деца – чудовища ли са това? Не, те са злощастни създания, които не знаят друг начин да се спасят от насилници, освен сами да станат такива. Тяхно дело са над 5000 престъпления годишно! Няма ли начин броят им да се намали?  Има два начина - лесен и труден.

Кой е трудният? Да се повлияе на факторите за детското асоциално поведение: безработица, мизерия, лоша образователна система, липса на полезни занимания в свободното време, безнаказано погазване на правни и морални норми, отсъствие на психологическа и социална помощ, употреба на дрога и алкохол, агресивна среда, скитничество и безнадзорност.

А лесният начин? Да се преправи закона – дежурния виновник, камъчето, което спъва колата с добрите намерения на властта.

В случая виновникът е Законът за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН). Остарял е - създаден в далечната 1958-а, когато дядовците на малките калпазани са ходили още на забавачка. Подмяната му с нов е лесна работа – законодателите са свикнали да я правят с лекотата, с която бабите майсторят от вехтите жилетки възглавници.

И ето – на сайта на правосъдното министерство е вече качен за обществено обсъждане Законопроект за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица (ЗOНПНBМНЛ).

Сложната му абревиатура трудно се помни, но да оставим това. Да оставим и многословните фрази, противоречащи на  Закона за нормативните актове, където се казва: „Разпоредбите се формулират кратко, точно и ясно на общоупотребим български език“ (чл.9 ал.1.) Да подминем и неправилната употреба на известни термини от съдебната практика – че съдът например „призовава“ , а не „кани“.

Важното е да видим какво ще се случи занапред, като си имаме ЗOНПНBМНЛ.

В момента материята, свързана с провиненията на малчуганите, е уредена законодателно в Наказателния кодекс (НК) и ЗБППМН.

Според НК, докато навърши 14 години, детето е малолетно и наказателно неотговорно. Ако извърши правонарушение, съдебната власт го пренасочва към регламентираните със ЗБППМН комисии, детски педагогически стаи, интернати и домове за временно настаняване, където му се прилагат мерки за възпитание. Навършило 14, но не и 18 години, детето е непълнолетно. Ако извърши от лекомислие престъпление с неголяма обществена опасност, прокуратурата може да не му образува предварително производство, а съдът да не го осъди при условие, че и спрямо него се вземат успешно възпитателните мерки, изброени в чл. 13 на ЗБППМН: предупреждение, предаване на родителите за засилени грижи, посещение на консултации, надзор от обществен възпитател, забрана за посещение на заведения с риск от дрога и лоши другари. Тези мерки не носят репресия, те са в помощ за кривналото от правия път дете.

А новият закон? Той какво по-добро ще му донесе? В мотивите пише, че той ще спре едновременно прилагане на ЗБППМН и Закона за закрила на детето (ЗЗД). Това твърдение обаче е, меко казано, юридически некоректно. Новият закон не предвижда отмяна на ЗЗД. Той се прилага, когато правата на детето са нарушени и следва то да се защити, а ЗБППМН – когато то е извършило нарушение и следва да му се попречи да го повтори и потрети. Така ще е и занапред, само че ЗOНПНBМНЛ  ще замени ЗБППМН.

ЗOНПНBМНЛ е съобразен с препоръките на ООН, пише още в мотивите. Да, но и ЗБППМН е съобразен с  тях – още през 2004 година.

Да, вярно, че ЗБППМН не е съвършен. А ЗOНПНBМНЛ? Той е изкопиран от него. Същата терминология – „възпитателно дело“ и „възпитателни мерки“. Същите мерки, плюс 3-4 още, но такива, за които е ясно, че ще си останат добри пожелания. Два примера: „Детето да си промени адреса“ - как, като няма дом, баща и майка? или „Детето да участва в спортни и културни прояви“ - къде, на село в хоремага?

Има една-единствена съществена новост в ЗOНПНBМНЛ.  Но тя може да направи голяма беля. Според нея възпитателните мерки ще се прилагат само към непълнолетните с провинения,  а малолетните ще се насочат към системата за закрила на детето.

„ Така  се създава правен вакуум за децата до 14 г. - пише юрист в портала за обществени консултации. – Авторите на този проектозакон са го взаимствали от африканския, но явно не са информирани за детската престъпност у нас. Само за години малолетни са извършили 1046 кражби!“.

Друг коментар:

„Кутията на Пандора се отваря от мига, в който заявим на малолетния, че постъпките му няма да имат последствия.  Законодателят го пази от всякакви мерки, защото той не съзнава последствията от постъпките си. Но това е все едно да се даде пищов на луд с думите: можеш да гърмиш!

И още един:

„Това ще е закон за насърчаване на малолетната престъпност. В селата кражбите в пъти ще се увеличат. Всеки път ще се оказва, че малкият е взел без разрешение каруцата на баща си и я пълни с чужда царевица, защото е гладен“.

ЗOНПНBМНЛ не уточнява кои институции ще се занимават с малките бандити. По ЗЗД и ЗБППМН социалните служби закрилят „децата в риск“,  а МВР и кметствата предотвратяват престъпленията им. По ЗOНПНBМНЛ всички институции ще се занимават с всичко и никой няма да е отговорен за нищо.

Представете си две 12-годишни ромчета, разбили будка, изпили шише ракия, откраднали кола, повозили се, запалили я, избягали и заспали. Като ги хванат полицаите, съгласно ЗOНПНBМНЛ ще ги пратят в Отдела за закрила на детето, защото са „в риск“, оттам – в „Социални услуги“, защото са правонарушители и оттам – при НПО-тата с хилядите проекти „в най-добрия интерес на детето“. Бог знае колко от тия проекти са на фактури и колко на терен!

А 13-годишният убиец на клошаря? На него ЗOНПНBМНЛ му отрежда „приемно семейство.“ А колко семейства ще искат да го приемат? И колко сирачета чакат за тях? И добрите деца със злосторника ли ще живеят, в една стая?

Ако има състезание за законови парадокси, ЗOНПНBМНЛ ще е рекордьор. Като „отклонява“ непълнолетния от наказателно производство, той постановява всички възпитателни мерки да му се налагат в съдебна зала, за да се чувства като престъпник там.

По ЗБППМН съдът разглежда възпитателни дела само, когато детето трябва да се настани в интернат. Излиза, че не старият, а новият закон противоречи на Конвенцията на ООН, според която е „желателно решаването на случаите с деца да става извънсъдебно.“ И натоварва съдилищата с още 4872 дела годишно. А специалната подготовка на съдиите поверява на неправителствения сектор. За сектора това е добре, но за децата е с незнаен ефект.

Член 3 на новия закон ни уверява в „бързина на производството“.  Но едно е да уверява, а друго да стане. По стария закон „възпитателното дело се разглежда 1 месец след образуването.“  По новия „в 14-дневен срок от получаване на преписка съдът образува дело и насрочва разглеждане, а първо заседание се провежда не по-късно от 30 дни от датата на образуването.“ 14 плюс 30 прави 44, нали? А 44 дни са по-малко от 30, според авторите на ЗOНПНBМНЛ.

Те закриват с тоя закон действащите комисии и се създават нови под името „служби“ - и  не във всичките 265 общини, а само при районните съдилища. Така 265 комисии  ще се разтурят. И детето от Горско Калугерово примерно ще пътува не 17 км до Сухиндол, а 32 км до Павликени. Или изобщо няма да пътува, ако баща му няма кола и пет пари не дава за превъзпитанието му.

В ЗOНПНBМНЛ и дума няма за санкции на родителите, които не полагат за отрочетата си грижи. И за възпитателите не се разбира как ще се назначават, на какъв принцип? Образователен? Партиен?

Не, не твърдим че няма нужда от подобряване на законодателството за децата. Има нужда, разбира се. От промяна се нуждаят и кошмарните затвори – интернати, където малчуганите на практика завършват криминална школа и се местят в килии за възрастни, като пораснат.

Позволете да попитаме обаче: Защо не вземат да поправят действащия закон и реализацията му, вместо всичко да събарят, заедно с материалната база? Не ни ли учи опитът – изстраданият,  че надграждането е по-добро от разрушаването? И колко ще струва това разрушаване? И какво по-точно ще се прави след него с парите, които няма да бъдат откраднати? В ЗOНПНBМНЛ това не се казва. Според „оценката за въздействието му“ с него „ще се гарантират правата на детето и ще се осигури най-добрия му интерес“. Със същата степен на достоверност оценителите биха могли да напишат, че от утре в България „всяко новородено ще получава по 1 килограм злато и 1 милион лева“.