Има в науката две определения за държавата, които се считат за най-популярни. Според първото държавата – това е съвкупност от институции, чиято основна задача е охраняване на правовия ред. А според второто - държавата е въплъщение на закона в обществото.

Ако тези определения са реални – а експертите по международно право не се съмняват в това – то ние тия дни определено имаме основание да запитаме: Закриват ли държавата България?

Сериозно ли е основанието? И още как.

Политически беглец, потърсил спасение и убежище у нас, е хвърлен от българската полиция в ръцете на преследвачите му от военния режим на Ердоган. Това е станало – обърнете внимание! - след като българският съд на две инстанции е отказал екстрадицията му, поискана от турските власти. И като са грубо погазени при това основни правни принципи, императивни норми на българското и европейското законодателство, Конституцията и приети от страната ни международни актове.

Ако не бяха медиите в Турция, може би нямаше и да узнаем, че 43-годишният Абдуллах Бююк е предаден през Капъ куле от софийски ченгета на аскера от Анкара, където скоро връщат смъртното наказание и така е предопределена съдбата му – гибел или доживотна килия по обвинение в предателство. Нямаше и да подозираме даже, че МВР, което издържаме от данъците си, е извършило действия незаконни и неморални, поставящи под въпрос човещината и добродетелите на нашия народ.

Преувеличаваме ли? Не, перифразираме решението на съдиите, които съгласно чл. 7 от закона за екстрадицията отказаха през пролетта да върнат на турците бизнесмена, разследван за „връзки с терористичната организация на Фетхуллах Гюлен“. Екстрадицията е отказана, тъй като има достатъчно данни, че тя цели гонение и наказание за политически убеждения, а пък липсват гаранции, че обвиненията ще бъдат разгледани в справедлив съдебен процес. Преразказваме освен това чл. 44 от Закона за чужденците в Република България според който чужд гражданин не се експулсира в държава, в която са застрашени животът и свободата му и в която той е изложен на изтезание, преследване, нечовешко и унизително отношение.

След опита за преврат в Турция преди месец външният министър Мевлют Чавушоглу заяви: „ В България има един предател, избягал там по-рано. Ще искаме да ни го предадат, ще пратим за целта делегация“.

Говори се, че „делегацията“ се състояла от Сюлейман Гюкче и гардовете му и била приета в Банкя, но като не сме я видели, не знаем дали е вярно...

Тъй или инак, шефът на дирекция „Миграция“ издал със забележителна решителност заповед за принудително отвеждане до границата на Боююк затова, че „не напуснал страната до изтичане на разрешения за престоя му срок“. Кой ти гледа, че тази мярка подлежи на съдебен контрол! Подложеният на гонението не е обжалвал заповедта в административния съд. И да е искал, не е могъл. Според жизнерадостния разказ на зам.главния секретар на МВР Бююк се разкарвал из „Младост“, когато го срещнал полицейски патрул – най-случайно, поискал му паспорта, намерил го за нередовен и дори за миг не се поколебал, а го натирил моментално по етапен ред навън: А`лаа ъс`марладък! Хос`ча ка`лън!

Юристи коментират, че старанието на анонимния патрулиращ е в нарушение на чл. 33 от закона, който гласи: „Не се допуска предаване на лице чрез трансфер, изгонване, предаване на държавната граница или друг начин, който прикрива екстрадиция“. Но кой ги слуша? Те допълват, че в правовите държави прогонването на чужденци, превишили престоя си, не става автоматично, а трае месеци и години и то след като им се връчи покана за доброволно напускане.

Обаче ние сме в България и тук е друго.

Тук тепърва ще се види дали някой ще оспори скандалната заповед за предаване съгласно чл. 16 от АПК. И дали прокуратурата например ще образува дело за длъжностно престъпление срещу известен извършител, или ще надникне бегло в ченгеджийското задкулисие и ще сбърчи нос – там, както винаги, нещо понамирисва...

При всички случаи правосъдната ни реформа няма да продължи. Премиерът вече обяви, че е приключила. Случаят с Бююк доказва, че резултатът й е... удивителен! Остава само Борисов да прати свой човек в при Ердоган в сарая му, след което някое заптие да дотича до Капитан Андреево - и то незабавно! - и да предаде на нашите мотористи Фарук Бекташ - оня, дето прегази с мерцедеса си приятелите им край Драгоман.

П.С.: „Вceкoй poб oт кaкъвтo пoл, вяpa и нapoднocт дa бъдe, cвoбoдeн cтaвa, щoм cтъпи нa бългapcкa тepитopия." Това гласи чл. 61 от Търновската конституция, приета през 1879 година. Но държавата тогава се е създавала, а не се е закривала.