Защо "жилетките" скараха Рим и Париж

Безпрецедентен дипломатически скандал тресе Европа от седмица, след като миналият четвъртък Франция привика за консултации посланика си в Рим, в отговор на определеното от Париж като скандално и провокативно поведение на италианският вицепремиер Луиджи ди Майо. Напрежението между двете държави-основателки на ЕС достигна пикова точка, след като Ди Майо на своя глава посети миналата сряда френската столица за среща с някои от лидерите на движението на „жълтите жилетки“, които четвърти месец протестират срещу управлението на Еманюел Макрон. С което чашата на търпението на президентът на Франция преля и реши че няма да се задоволи само с острата позиция на външното си министерство, а ще прибегне до демонстративен ход с привикването на посланика.

Охлаждането в отношенията между Париж и Рим не е от скоро и започна да се усеща особено осезаемо на фона на постоянната миграционна криза в Средиземно море от последните години. Бежанските вълни и неуспешните европейски политики в овладяването им, настаняването и разселване на бежанци и мигранти в други държави от ЕС създадоха условията в Италия, които доведоха до сформирането на популисткото правителство в края на май 2018 г. Ескалацията на реториката от началото на годината обаче според мнозина е ясно отражение на тенденциите, които ще доминират предстоящата кампания на изборите за Европейски парламент. Както в Европа, така и особено на Ботуша.

На вота през май двамата коалиционни партньори и вицепремиери в италианският кабинет – лидерът на ляво-популисткото движение „5 звезди“ Луиджи Ди Майо и на крайно-дясната „Лига“ Матео Салвини на теория ще са съперници. Но в интерес на коалиционното управление нямат интерес да се нападат помежду си, преди да са видели резултатите през май. Заради което се опитват и несъмнено успяват да трупат точки пред избирателите си за сметка на по-удобни за пропагандните им нужди мишени. Като например управленските съвети давани от Европейската централна банка, чийто гуверньор е бившия такъв на италианската ЦБ Марио Драги и политическите визии на човекът, който иска да диктува бъдещето на обединена Европа, Еманюел Макрон.

През януари Салвини в прав текст го нарече „ужасен“ президент и призова френските гласоподаватели да не гласуват за неговата партия „Република, напред“ на изборите за Европарламент. Няколко дни след него и Ди Майо стреля от упор с изявлението,  че Франция носи цялата вина за обедняването на Африка и „не е спряла да колонизира“ африканските държави. Евтини удари ще кажете, но когато е процес с натрупване, натежават. Пък и за статистиката Макрон май започна първи, като нарече навремето партиите в управляващата коалиция в Италия сбор на „прокажени“. Но нейсе.

Президентът на Франция отбиваше досега нападките с най-общ коментар, че негов партньор в Рим е министър-председателят Джузепе Конте, а не двамата му заместници. Което е разбира се несериозно, предвид, че италианският академик бе назначен на поста си единствено за да изобразява коалицията Салвини-Ди Майо и да не е някой от тях. Което Конте неистово отрича в изявления и интервюта, `та чак до поредния епизод тази седмица от дебата за „Бъдещето на Европа“, който се провежда по време на сесиите на Европарламента, където премиерът на Италия беше гост. „Не съм кукла на конци. Щастлив съм да работя за промяната, която иска италианският народ“, искрено настоя във вторник Джузепе Конте пред европейските законодатели и зрители. И пак мнозина продължаваха да си мислят за Пинокио. Така де, асоциации.

Докато Конте бранеше двамата си работодатели в Страсбург Елисейският дворец съобщи, че същата вечер Еманюел Макрон е провел телефонен разговор с достолепния президент на Италия Серджио Матарела, за да потвърдят френско-италианското приятелство и потърсят общ изход от създалата се ситуация. Предвид, че по конституция италианският държавен глава има предимно представителни функции, за разлика от централизираната власт под френския, Макрон вероятно е потърсил последният зрял човек от ръководството на Ботуша. За да му потвърди че кампанията е открита. А и елегантно да унижи тримата тенори – Конте, Салвини и Ди Майо. Не че последните двама страдат от излишна дипломатичност и ще се трогнат особено от хода. В частност Ди Майо, който в Италия видимо губи състезанието по популярност за сметка на Салвини, въпреки каскадите с Париж.

Но защо е цялата дандания? Движението на „жълтите жилетки“ не само разбуни духовете във Франция, а и отвори апетита на редица крайно-десни, популистки и евроскептични партии и движения към изборите за Европейски парламент през май. Изначално, идването на власт на Еманюел Макрон преди вече близо две години, с нова партия която измести традиционните леви и десни във Франция, се очакваше да наклони сериозно баланса на силите в законодателното събрание на ЕС след евровота. И до преди няколко месеца вървеше сериозно ухажване на „Напред република“ от европейските политически семейства. С прогнозиран висок брой места от Франция за Макрон най-вероятен изглеждаше широк либерален алианс в ЕП, което щеше да е силна стъпка напред за плановете на френския президент. „Жълтите жилетки“ обърнаха тази тенденция.

Горчиви сметки

И докато във Франция въпросът е кой ще капитализира най-много от това на евровота – крайно-десните на Марин Льо Пен, крайно-левите на Жан-Люк Меленшон или Еманюел Макрон ще успее да извади кестените от огъня с „Големият дебат“, с който обикаля страната, в Европа залогът е по-голям. Матео Салвини в Италия вече гледа към бъдеща потенциална група на евроскептиците в ЕП, подаде си ръка с Льо Пен, намигнаха си с полските католици от „Право и справедливост“ и открито се потупва с Виктор Орбан по рамото. От другия фронт Геерт Вилдерс в Холандия е винаги насреща да разрита кошера, едоименните му съмишленици от австрийската „Партия на свободата“ едва ли ще разочароват, „Алтернатива за Германия“ на Фрауке Петри също дебне зад завоя. Двете тенденции се следват в Словакия, Швеция, Дания, Румъния, Финландия. Някой прогнози дават до 130 места общо за крайно-десните партии и движения и още над 60 за просто евроскептичните след изборите през май.