На цялата територия на Западните Балкани в близко бъдеще температурите ще нараснат с 1,2 градуса по Целзий, а до края на века може да се повишат драстично с 5 градуса, показва проучване на Съвета за регионално сътрудничество, цитирано от Танюг.

Анализите на климатичните промени в региона потвърждават, че здравето на хората, сигурността и качеството на живот до голяма степен се влияят от природните бедствия и вредите от климатичните условия.

Най-тежки последици търпи селското стопанство, където повишаването на температурите може да доведе до намаляване на качеството на храните, ерозия и деградация на почвите. В горското стопанство има висок риск от постепенно изчезване на горите и съществуващите организми, ще пострадат и водните ресурси, което може да доведе до недостиг на питейна вода. Вредни последици от затоплянето ще има и върху човешкото здраве, при което може да зачестят топлинните удари и да проникнат нови заразни болести.

Данните за климатичните промени в Западните Балкани показват разпространение на субтропичния климат още по на север. Времето в крайморските и южните райони става все по-горещо и сухо през летния сезон, чиято продължителност се очаква да нарасне с един до два месеца до края на века.

Според проучване на общественото мнение "Балкански барометър за 2017 г." 73 процента от населението в региона смятат, че климатичните промени са проблем.

Като кандидати и потенциални кандидати за членство в Европейския съюз всички страни от Западните Балкани са мотивирани да спазват Парижкото споразумение и целта за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 или до 2030 г., поставена от ЕС , както и да увеличат енергийната си ефективност и производството на електроенергия от възобновяеми източници.

За тази цел страните от Западните Балкани са определили приоритетите в приспособяването към климатичните промени и намаляване на тяхното влияние и продължават заедно със Съвета за регионално сътрудничество да решават въпросите, свързани с климатичните промени и защитата на околната среда.