Международната общност трябва да е по-строга към Техеран

Въпреки подписването на Съвместният всеобемен план за действие, Иран продължава в наши дни да е най-сериозната заплаха за мира и сигурността в Близкия Изток, ако не и целия свят. С цялата международна общност основателно връщайки вниманието си върху Иран, сега е моментът да се избере подход, който да се съсредоточи не само върху това дали Техеран спазва изрично ядреното споразумение, но също така върху огромният спектър заплаха, които идват от иранска страна. Международната общност трябва силово да наложи действащите резолюции на Съвета за сигурност на ООН и да наказват тези, които не ги спазват.

Най-големият недостатък на ядреното споразумение е, че позволява на аятоласите – подобно на главен готвач, който подрежда всички необходими съставки на тезгяха, за да бъдат смесени, когато им дойде времето – да се върнат към ядрената си програма, там където са я оставили, когато им е удобно. Пробойните в споразумението също така позволяват на иранския режим да си гарантира, че само предварително посочени съоръжения ще бъдат обект на проверки за ядрени дейности. Но най-важното е, че дори и Иран да реши да спазва споразумението за цялата му продължителност, ядрената заплаха ще се появи отново веднага след това. Именно заради това министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху наскоро призова шестте Западни страни подписали сделката „или да я поправят, или да я отменят”.

Ядреният проблем обаче, е само един от компонентите от цялостната иранска заплаха.

Приеманите през последното десетилетие резолюции на Съвета за сигурност на ООН не се съсредоточаваха единствено върху ядрената заплаха, но и върху ролята, която играе Иран като най-големият държавен спонсор на тероризъм, както и върху напредналата му програма за балистични ракети. Анекс „Б” към резолюция 2231, която бе приета през 2015 г. и подкрепяваше постигането на ядреното споразумение, отправяше призив към Техеран „да не предприема никакви дейности, свързани с балистични ракети, създадени с потенциала да носят ядрен боен заряд”. Същият анекс на резолюцията на Съвета за сигурност забранява „доставките, продажбата или трансферът под каквато и да е форма на въоръжения или подобни от граждани на Иран.”

От подписването на ядреното споразумение насам и съпътствалия я го паричен приток към иранската икономика, Техеран стана много по-дързък, а лошото му поведение се игнорира, ако не и окуражава. В Ливан, Иран превъоръжи терористите от „Хизбула”, които вече разполагат с над 100 000 ракети, които заплашват Израел. Множество села в южен Ливан са превърнати в терористични бази, натъпкани с оръжия и амуниции.

Ситуацията в Сирия е още по-напрегната. Светът видя значими победи срещу „Ислямска държава”, но вакумът беше светкавично запълнен от Иран – включително със значителното присъствие на подразделения на корпуса на Стражите на революцията и други видове ирански войски. Някои доклади свидетелстват, че (б.р. - иранците) изграждат съвременни ракетни съоръжения и продължават с усилията си да си гарантират средиземноморска военна база в сирийския пристанищен град Латакия.

Всичко това поставено в едно с наскоршното затопляне на отношенията с терористите от „Хамас” в Ивицата Газа и подкрепата за бунтовниците-хути в Йемен, Иран е в открито нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, които забраняват износа на оръжия и военни технологии за други страни.

Иранската ракетна програма е сигурно по-опасна от подкрепата, която страната оказва на тероризма. Според някои предположения, от юли 2015 г. насам – когато беше подписано ядреното споразумение – Иран е провел над дузина изпитания на балистични ракети. Международни експерти са в съгласие, че подобни въоръжения, много от които имат обсега да достигнат Израел и отвъд, са най-вероятните инструменти за доставяне на потенциален ядрен заряд и категорично нямат отбранителна цел, както твърди ислямската република.

Предизвикателството, което отправя Иран на Съвета за сигурност по този въпрос е ясно. Само преди няколко седмици иранският президент Хаса Роухани дръзко заяви, че „Ще подсилим ракетния си потенциал”. Началникът на генералния щаб на въоръжените сили на Иран, Сейед Абдолрахим Мусави изрече на глас иранските намерения, заплашвайки да унищожи Израел със „светкавична скорост” и „да превърне Тел Авив и Хайфа в пепел”.

Стъпките напред са ясни и инструментите, които могат да създадат международен отпор са налични. Трябва да има последствия от опасните действия на Иран. Както заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп, когато отказа да поднови ангажимента на страната си към ядреното споразумение с Иран, трябва да бъдат установени „ключови точки”, върху които да се следят действията на режима в Техеран. Всяко предизвикателство към Съвета за сигурност трябва да бъде посрещано със стриктно прилагане на съответните санкции. Ако тези постъпки не са достатъчни, за да се промени поведението на Иран, тогава същите сили трябва да се съберат отново и да приемат нови санкции срещу аятоласите и техните съюзници.

Съвместният всеобемен план за действие продължава да е едно вредно споразумение, което продължава да излага на риск цялата международна общност. Ако, въпреки това, поддръжниците на сделката се опитат да убедят останалите в нейните достойнства, трябва най-малкото да демонстрират, че Иран ще бъдат държан за отговорен, когато излиза от рамките на международните споразумения.

В конфликт със САЩ

За никого не е тайна, че идването на власт на президента на САЩ Доналд Тръмп и предприетите от него досега политически постъпки спрямо Близкия Изток, толкова изправят на нокти едни, колкото успокояват други. Така и на фона на размириците, които тресат земите на персите от няколко дни, президентът на Иран Хасан Роухани, определи американския си колега като “враг на иранската нация от главата до петите”, докато последният отправи призив в “Туитър” към бунтуващите се срещу обедняването си иранци, “че е време за промяна”. Конфликтът се разгаря с пълна пара.

(превод: „Труд”)