Три прогнози за следващата година и един парадокс

Наистина картината от коледната пазарна истерия с нещо ни напомни 90-те години от живота ни, по които някои изпитват носталгия. В магазините за месо хората чакат с часове да вземат някакво месо, разправят се с продавачите защо няма избор, защо са им обещали, че ще има едно или друго. И, о-о, чудо!- тълпа и разправии и около щандовете с банани, не достигат като едно време. Защо е така, нали сме пазарна икономика? Хората нямат време за подобни разговори, важното е да не си тръгнат с празни ръце, иначе провал вкъщи. Там разговорът няма да е теоретичен.

Картината от 90-те се допълва и от мащабния пиарски спектакъл, наречен „Българската Коледа“. Всяка година напомням, че каузата за нуждаещите се от помощ деца не е повод за реклама на президента и въобще на властта. Нека вземат пример от Великобритания, където тази кампания минава без никакво официално присъствие, продължава през цялата година и завършва с телевизионния спектакъл, в който участват всички звезди от сцената, футбола и т. н. За съжаление и този президент се поблазни от възможността да бъде на първия ред на официалната благотворителна акция.

Към тази показна тенденция в отношението ни към светлия празник причислявам и буйните народни хора, които играят наши сънародници по площадите на Европа. Подвикват, махат с кърпите, остава да викнат „Българи, юнаци“. Защо го правят, с какво се гордеят, какво искат да покажат? А може би това са наши изселници, които се унижават да вършат черната работа на европейците срещу оскъдно заплащане и с този танц си връщат самочувствието? Това си е истински парадокс-демонстрираш самочувствие, за да прикриеш унижението.

Това е едната тенденция в коледното ни битие. Но има и друга. В същото време за пръв път в последните години наблюдавам такава масова картина от доброволни благотворителни акции на обикновени млади хора, които носят топлина и радост за гладните, бедните, бездомните, самотните сънародници. При това го правят без поза, без показност, без да унижават тези, на които помагат. Искам да отбележа, че тези акции бяха широко отразени от телевизиите. Особено впечатление ми направи разговора с една бездомна жена, излъчен от Нова телевизия. Съжалявам, че не запомних името на репортерката, но ще го открия. Бездомната жена не се оплакваше от съдбата си, имаше си своя философия за нещастието, което я бе достигнало и показваше завидно достойнство. Трогнаха ме и три момичета на училищна възраст, които на площада в Горна баня подредиха масичка с коледни подаръчета, които те са изработили и продаваха на ниски цени. Парите им трябваха за благотворителна цел, не уточниха точно каква. Сами си го измислили, никой не ги е карал.

Питам се обаче, кой и как ще помогне на нещастните хора от Перник. Тези хора са поставени в нечовешкото изпитание да нямат дори вода за елементарни нужди. Вече има и първите болни, заразени от мръсната вода. Това вече наистина е въпрос на национална сигурност. И това не е в Индия, а само на километри от София, което прави Перник почти столичен квартал. Как на тях да помогнем? Сигурно ще накажат някого, може дори министър да уволнят. И какво от това. Питаме се как са могли да проспят зараждането на тази трагедия и сега търсят къде са течовете. А къде ли не са тези течове? Къде са в цяла България, във всякаква дейност, където липсата на държавна грижа води до катастрофи - недостиг на вода или наводнение, срутващи се къщи, катастрофи от лоши пътни строежи, влакове, излетели от релсите... И какво ли не още? Където и да разровиш- течове. България изтича, разпада се...

Ето какви две тенденции се сблъскват тази година около празниците и не се знае коя ще надделее. Без да теоретизирам, мога да направя три прогнози за това, което ни очаква в близкото бъдеще:

Оптимистична прогноза: Приемаме за достоверни официалните икономически данни, надхитряме и американците, и руснаците и укрепваме нашата енергетика, поканваме новите европейски лидери в България по някакъв повод и ги спечелваме за нашата кауза. ГЕРБ печели все по-убедително всички оставащи избори и стои непоклатимо на върха на държавата. БСП се превръща във второстепенна политическа сила и е изцяло подчинена на волята на Борисов.

Песимистична прогноза: Стабилността само прикрива недоволството, дори го засилва. Опозицията е заета с вътрешни борби. Отчаяние обзема хората, недоволни от упадъка на държавата и собственото си битие. След като демокрацията не им предлага изход- изборите не водят до никаква промяна- настроенията стават все по-радикални. На сцената идват нови и непредвидими лидери.

Страшна прогноза: Българите изпадат във вековното си състояние на примирение и борба за оцеляване. Народът е лишен от идеали, занимават го само битовите ценности. Приема с безразличие всякакви манипулации в безмилостната игра на големите държави. България е обречена.

Весело посрещане на Новата година!

Федерациите - нови лидери, старата игра?

Във Федерацията по волейбол конфликтът е решен по мирен начин. Любо Ганев се разбрал с напускащия Лазаров. Колко мило! Но още когато избухна скандалът с изгонването на Пламен Константинов от олимпиадата в Пекин и последвалата криза в отбора, Любо застана зад Лазаров, а Казийски и треньорът М. Стоев напуснаха националния отбор. Какъв е смисълът от промяната тогава?

Във футболната федерация вероятно ще има същата „промяна“- „погледнал се Илия, пак в тия“, както се казва в поговорката.

Запушване на течовете...