Министър Ананиев представи два варианта на нови осигурителни модели

Вариант А предвижда демонополизация на Касата, а вариант Б още 12 лв. към вноската

Застрахователите поемат лечение над 700 лв.

Реформата в здравноосигурителния модел много закъсня, необходими са спешни промени. Това заяви здравният министър Кирил Ананиев при откриването на кръгла маса за реформите в сектора. Пред специалистите и браншовите организации той помоли да не приемат лансираните от Министерството на здравеопазването две предложения като окончателни. “Дискусията по тях ще продължи колкото е необходимо. Поемам ангажимента да не тръгвам по отъпкания път към Министерския съвет, докато не постигнем съгласие”, обеща министърът. Здравният министър добави, че новият здравен модел ще се базира на 4 ключови теми - нов тип контрол в сектора, създаване на конкуренция между НЗОК и здравните застрахователи, премахване на нерегламентираните плащания и модернизация на здравеопазването. “Готови сме на конструктивен, честен разговор за развитието на българското здравеопазване”, завърши обръщението на Кирил Ананиев. Здравният форум е с участието на вицепремиерите Валери Симеонов и Томислав Дончев, омбудсманът Мая Манолова, представители на КНСБ и КТ “Подкрепа”, пациентски и неправителствени организации и депутати.

Ананиев предложи два нови здравноосигурителни модела. Вариант А е демонополизация на здравната каса. Той предвижда НЗОК да има същия статут както досега, но да влезе в конкуренция със застрахователи. Записано е, че гражданите ще имат личен избор на осигурителен фонд. Те сами ще определят къде да отиде задължителната им 8-процентна вноска. В този случай допълнителното застраховане е доброволно. “Времевият хоризонт за реализирането обаче е още в хода на 2019 г. с възникването на застрахователно дружество, което да покрие изискванията за работа на конкурентен принцип с НЗОК. От този момент здравните вноски на записаните при застраховател пациенти се прехвърлят не към НЗОК, а към съответния застраховател”, уточни Ананиев. Ако застрахователят им фалира, пациентите ще бъдат поети от НЗОК или гаранционен фонд докато си изберат нов осигурител. Гаранционният фонд се регламентира законодателно. Формира се от средства, набрани от здравноосигурителни вноски през първата година.

НЗОК и застрахователите се договарят пряко за предоставянето на здравни услуги с лечебните заведения, които отговарят както на национално определените изисквания и на техните специфични критерии за качество и удовлетвореност на потребителите. Застрахователите получават национален статут и право да оперират на цялата територия на страната и са задължени да записват всички желаещи клиенти.

При вариант Б, 8-процентната вноска ще отива в касата, както е сега, но ще има и задължителна здравна застраховка с примерна стойност 12 лв. месечно, която ще отива при застраховател по избор или при НЗОК. При този модел на осигуряване касата и пациентът ще си поделят сметката за лечение до определена сума, всичко над нея ще е за сметка на застрахователя. Ако болничната сметка не надвишава Граничната линия например от 700 лв. осигурителният пул плаща 90% от сумата, а пациентът 10%. Тези 10% могат да се покриват и от доброволната застраховка, в случай че пациентът има такава. Ако сметката надвишава Граничната линия осигурителният пул плаща същите 90% от Граничната линия (т.е. 630 лв.), но останалата част от сметката се покрива не от пациента, а от от задължителната му здравна застраховка. Държавата покрива застраховките на пенсионери, безработни, социално слаби и деца.

 

Вицепремиерът Томислав Дончев:

Имаме странни очаквания от системата

Имаме скъсани връзки в системата. Казваме, че ресурсите не достигат, а имаме белези за пилеенето им. Казваме, че няма контрол, а системата е бюрократизирана. Говорим за труден достъп, а постоянно отчитаме свръх хоспитализации, постоянно говорим за профилактика и нищо не се случва. Имаме странни очаквания към системата, а очакванията ни към лекарите са като към вещ, която е в гаранция и трябва задължително да има отстраняване на нередността. Готови сме да дадем 1000 лева за гражданска отговорност, но не и за здравеопазване. Искам да поздравя колегата Ананиев, много говорим за реформа, но нищо не се случва. Поздравявам го за смелостта.

 

„Алфа Рисърч”:

51% от българите са склонни на нов модел

С около 2 млрд. лв. годишно българите дофинансирали здравната система

51% от българите са склонни на нов здравен модел. Хората настояват да ползват съвременни лекарства и да се проследява ефектът от тях. Това сочат данни от проучване на „Алфа рисърч”, проведено през периода 23-ти юли – август 2018 г.

Само 6% от запитаните, обаче са съгласни да внасят повече средства към настоящата си здравна осигуровка. Българите поставят акцент и върху прекия достъп до здравеопазване. Искат интензивен, иновативен, високоспециализиран подход в системата. Хората не искат да имат просто болници, а специализирано лечение, модерна апаратура и лекарства.

Българите настояват да се проследява ефектът от лечението със съвременни лекарства. Те настояват да се пренесе моделът от ЕС.

 

Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Национална пациентска организация:

Няма гаранции, че отново няма да доплащаме

Едно е ясно. Нашето здравеопазване не може да продължи да функционира със сега действащия здравноосигурителен модел. Всички виждаме това – пациентите са недоволни, лекарите са недоволни. В предлаганите модели, особено във втория има важен елемент, който смятам, че е полезен за българските граждани. Той е в унисон с всички препоръки на Световна банка и ЕК – да генерираме повече средства чрез публични фондове за сметка на намаляване на доплащането от джоба на пациента. В момента българинът плаща близо 50% от всички здравни услуги от джоба си.

Има много елементи, които не са ясни в това, което се предлага до момента.

Липсват гаранции, че срещу една допълнителна здравна застраховка, ще получим нещо допълнително като здравна услуга. И второ - как ще се гарантира, че никой няма да ни кара да доплащаме отново това, което в момента доплащаме.

 

Доц. Любомир Киров, шеф на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари

Не се решава проблемът с парите в брой

Системата на здравно осигуряване е тази, с която се събират средствата. Мисля си обаче, че тези 800 млн. лв. до 1 млрд. лв., които се очаква да се съберат, могат да дойдат много по-лесно.

Министерството на здравеопазването да изиска първо да се реши проблемът с над 700 000 здравно неосигурени. Да започнат да се изплащат в пълен размер осигуровките за деца и пенсионери. Осигуровките на държавните служители, които плаща държавата сега, те да си ги поемат. Всички тези постъпления ще бъдат над 1 млрд. годишно. Няма да се връщам към онзи 1.5 млрд., от резерва на касата, които заминаха някъде. Не е ясно как ще се реши проблемът с нерегламентираните плащания, както и как ще съберем 800 млн. лв., за да покрием 4 млрд. лв.

Нищо съществено не бе споменато за извънболничната помощ. За да се решат проблемите, трябва да се остойности каква е цената на труда ни и на консумативите.

 

Светла Несторова, председател на Асоциацията на българските застрахователи:

Предлагат се идеи, не модели

"Много са верни принципите и целите, които си поставя здравното министерство – да се признае, че системата е недофинансирана и да се потърсят начини за набавяне на средства с увеличение на публичния ресурс. Да се потърсят нови играчи. Но така представените модели са по-скоро идеи, а не толкова модели", заяви Светла Несторова, председател на Асоциацията на българските застрахователи. Тя заяви готовността от страна на асоциацията да се включи в постигането на грамотен модел.

Несторова коментира намерението на МЗ да въведе задължителна здравна застраховка с примерна стойност 12 лв. на месец за всички и така в системата да влязат 860 млн. лв. "Питат ме 860 млн. лв. ще бъдат ли достатъчни и как с тях ще се напълни дупка от 3,5 млрд. лв. колкото доплащат пациентите в момента. Не можем да отговорим, защото не знаем какво трябва да платим с тях. Трябва да се направи остойностяване кое колко струва", заяви Несторова.