Любен Кънев показа на сцена живота и мечтите на момчетата от Бойчиновци

В пиесата са преплетени личните истории на осъдените

В последните дни на отиващата си 2017 г. Драматичният театър в Монтана замръкна обкръжен от униформени, а недалеч от входа му дебнеше патрулка на МВР.

Стълпотворението от пазители на реда не бе заради гостуване на депутати, министри или други ВИП персони, а заради група затворници, превзели не с взлом, а направо с щурм сцената на театъра. За пръв път обаче осъдените младежи не бяха герои на криминалните хроники, а на пиеса –и то за техния живот. Девет момчета от единствения в България затвор за непълнолетни в Бойчиновци изнесоха в Монтана представлението “Забравените”, създадено специално за тях от актьора Любен Кънев.

“Инициативата ми е един образователен проект в Поправителния дом в Бойчиновци. Целта ми е да съдействам за адаптирането в обществото ни на попадналите зад решетките млади хора. Пиесата показва доброто в тези момчета, за да го видят първо те, а после и публиката и да им подадем ръка!”, казва Кънев. Младият актьор, познат с изявите си на театралната сцена и  във филма  ”Под прикритие”, за пръв път попаднал в затвора в Бойчиновци преди две години, когато се готвел за ролята на затворник в собствената си пиеса “Аквариумни хора”. И останал потресен – не от условията за живот там, които не са по-различни от всяко общежитие у нас, а от съдбите на заключените момчетата - някои още деца, повечето израсли без майчина ласка, забравени от близки, загърбени от обществото. “Тези момчета имат нужда от разбиране и топлота. Докато живях близо месец в Поправителния дом, се сближих с тях и те сами поискаха да се върна и да направим нещо заедно. Така се роди постановката “Забравените”, споделя екранното “ ченге под прикритие”.

В пиесата са преплетени личните истории на момчетата, осъдени най-често за кражби, но и за тежки престъпления, включително отнемане на човешки живот. Всеки от затворниците разказва от сцената своята история и парче по парче от разбитите им съдби се ражда постановката “Забравените”. Спектакълът започва със съня на 15 годишният Шуки – Шукрадин Асенов от Никопол, отрасъл по интернати и трудововъзпитателни училища, крал пари и вещи и накрая попаднал в затвора за година и пет месеца. Шуки никога не е имал истинско детство и играчки и сънува, че играе с марионетки, които имат лицата на приятелите му от Поправителния дом – Ахмет, Асен, Стефан, Марсел, Мартин… Той ги подрежда и върти както си иска, превръща ги в неми статуи и в реални хора. А когато оживеят, всеки от тях се обажда по телефона на майка, баща или брат, за да им каже, че скоро излиза на свобода и че ги обича. Дума, която малцина от момчетата в килиите в Бойчиновци са чували и казвали в живота си.

Репетициите продължили доста дни – от сутрин до вечер, докато момчетата запаметят репликите си и се превърнат в колектив. Но повторенията не ги изтормозили – освен, че им показал непознатия свят на изкуството, Любен Кънев ги учил да се движат, да дишат и мечтаят. Пък и всеки два дни в репетиции им се броели за три от присъдата и така свободата се приближавала все повече. Цялата палитра от мечти, трупани в живота на младежите по улици и бордеи и в опасания с телени мрежи Поправителен дом като че ли са събрани в изповедта от сцената на 17 годишния Мухамед – Мухи – момче с дяволити, чак лукави искри в погледа, което с всяка дума и жест иска да бъде център на внимание. Мухи мечтае да отглежда пчели, но за това трябват пари, каквито никога не е имал. Затова се надява да намери злато, с което да си купи кошери,бизнесът му да се разрасне, да спечели много и да си купи остров. А после да открие момиче, което ще го обича и да създадат семейство и деца. “Тази постановка – от изграждането, през репетициите до изиграваното й на сцената търсеше светлото в тези момчета. Мисля, че самите те го откриха в себе си!”, казва Любен  Кънев.

Чули вече овациите на публиката и срещнали за пръв път одобрението в очите на хората, част от момчетата споделят,че искат да се занимават с полезни за себе си и другите неща, когато излязат на свобода. А неколцина дори заявяват, че искат да станат актьори. “За това се иска много труд и талант, но няма невъзможни неща. Ще помагам на всеки, който желае!”, окуражава ги Кънев. И ги светва,че дори един Робърт де Ниро е имал много тежки проблеми в живота, но ги е преодолял, макар че малцина от новоизлюпените актьори знаят кой е Де Ниро.  ”Тези деца са извършили престъпления, това е безспорно, но тези грешки не бива да ги определят като престъпници за цял живот. Всеки от нас може да сгреши и да попадне на тяхното място. Смятам че човек намерил душевното си равновесие, осъзнал грешката си и поискал прошка, има право да продължи напред и да бъде подкрепен!”, заявява актьорът. Доказателството за промяната в момчетата от затвора е и фактът, че те сами поискали парите от представлението им в театъра на Монтана да отидат за благотворителна кауза. Събраните от билети над 300 лева ще бъдат дарени за лечението на болно дете. “Инициативата на Любен Кънев е много добра и даде чудесни резултати. Освен, че момчетата се забавляваха, те открита един нов за тях свят. Надявам се да продължи с общата ни работа!”, заяви шефът на затвора в Бойчиновци Светослав Пенов.

Момчетата и техния режисьор и приятел, когото те с уважение наричат “Бате Любо”, също смятат да не спират творческата си дейност. “Планирам да изиграем спектакъла и на други сцени в страната и в София, може би и в Народния театър. Ще разговарям с Министерството на правосъдието да представим постановката си и в другите затвори в България!”, казва Кънев.