Идеологията на средната класа води до обезсмисляне на изборите и внушава, че държавата няма социални задължения, а трябва само да осигури спазване на законите

Вече над 10 години борбата с корупцията влияе решително на резултатите от политическите избори в Румъния. Вотът за парламент, който предстои през декември, също се вписва в рамките и концепциите на антикорупцията. Политическата класа е представяна като проядена от рушвети и зависимости, новите политици - като чисти. (Под нови политици най-вече се има предвид формацията на Никушор Дан „Спасете Румъния”, която едновременно се представя за антисистемна партия и обяви подкрепа за премиера Дачиан Чолош за нов мандат - б. р.).

Същата игра се разгръща и с посланията от кампаниите на политическите движения, както и в реалния живот, където яростната борба с корупцията от изминалите над 10 години има забележим ефект - сериозната ерозия на традиционната политическа система. Партиите са останали със значителен дефицит на лидери, легитимност и дори на воля да поемат управлението. Антикорупционната прокуратура DNA в този момент не само е новата власт в държавата, но е и най-голямата политическа сила в страната. Каквито и сложни сметки да се направят във връзка с изборните резултати, е почти невъзможно да си представим ново правителство през 2017 г., което да не бъде по един или друг начин творение на DNA и изразител на посланието на антикорупционната прокуратура.

Протестите след трагедията в клуб „Колектив” в Букурещ доведоха до падането на правителството на Виктор Понта и са считани за преломен момент в утвърждаването на антикорупцията като политическо движение

Борбата с корупцията очевидно е станала своеобразен политически актьор, който замества в някаква степен традиционната политическа система. Не само че политическото приложение на антикорупцията мобилизира електората, но и самата DNA реагира съответно като политик на публичния натиск и на разпространяващите се като вирус новини в социалните мрежи.

Най-добрият пример за това явление е казусът „Колектив” (когато пожар в клуб „Колектив” в Букурещ през есента на 2015 г. доведе до 64 смъртни случаи, а вината бе хвърлена върху корумпираните държавни институции, допуснали да се нарушат правилата за безопасност в заведението. С лозунга „Корупцията убива” хиляди младежи излязоха на протести в страната и това доведе до падането на кабинета начело с Виктор Понта – б. пр.).

По различни причини за широки обществени слоеве привлекателността на антикорупционното посланието е голяма. Дори в малките общности, останали незасегнати от възхода на това послание, не се появява ясен дискурс против антикорупцията. Той съществува само в някои ограничени интелектуални сфери. Да прегледаме още веднъж проблемите с демокрацията на антикорупцията, надраснала рамките си на обществен дискурс и превърнала се в своеобразно политическо движение.

Борбата с корупцията бе представена, мислена и продължава да бъде утвърждавана днес като фундаментален инструмент за реформа на политическата класа. Това обаче е отклонение от нормалността. Поддръжниците на антикорупционното политическо движение претендират, че искат борбата с корупцията да доведе до реформа на политическата класа, така че тя да спре да краде и да започне да изразява интересите на гражданите. Логичният и естествен подход за постигането на тази цел обаче е подобряването на демократичния механизъм. Това означава най-вече съвкупност от закони, които се отнасят до избирателния процес (участие на избори, честност на вота, финансиране и т.н.). Но по-трудната част от този подход е изграждането на достатъчно информиран, свободен и социално интегриран електорат - така че да се стреми към реално участие на изборите. Това се прави, като се даде смисъл и стойност на изборите. Днес хората не си продават гласа за 1 кг ориз, защото са прости, както смятат различни категории „умни” хора, а защото така оценяват рационално стойността на вота.

Какво забелязваме обаче? Изминали са 10 години от старта на борбата с корупцията и чак сега политическите актьори, които я овластиха, позволяват създаването на нови партии. Не говорим за други по-сериозни електорални или социални реформи, а за едно обикновено облекчаване на напълно абсурдните условия за основаване на партия и за кандидатиране. Това облекчаване не струва нищо и можеше да се направи незабавно, но се наложи да почака над 10 години, за да бъде възприето (частично). Това ни води до заключението, че реформата на политическата класа и на политическата система в демократичен смисъл никога не е интересувала господарите на антикорупцията. Вълнувало ги е само инструментализирането на една по-ефективна система за политически и административен контрол от тази на старата политическа система. Последната наистина разочарова и е базирана на смяната на големите партии на върха на управлението.

Доста цинична шега е да направиш връзка между антикорупцията и демокрацията. Да виждаш борбата с корупцията като инструмент за консолидиране на една крехка демокрация. Всъщност антикорупцията в Румъния сложи в скоби една демократична система, която наистина е доста малко функционална, но представя поне предпоставките и възможността за една демократична еволюция. Тази демократична система бе заменена с тежка и почиваща на произвол властова система.

* Авторът на статията е автор на книгата “Оратори, симулакри, шарлатанства” (изд. Компания, 2003 г.). Съосновател е на левия румънски сайт Critic Atac. Преводът е на “Гласове”.