Основна заплата от 608 лв. за професионален боец е обида

Трябва да се вдигне пределната възраст за служба, но умишлено не се прави заради висши офицери, нарочени за отстраняване

Тези дни зам.-военният министър Атанас Запрянов обяви, че МО се кани да връща на служба съкратените през последните 10 г. офицери. Защото недостигът на кадри в армията, според него, станал критичен за боеспособността й. Особено в пехотата. Че е така, така е. Каква е черната хронология на фактите? Отначало се твърдеше, че за войските недостигат 2000 души. После властта плахо заговори, че въпросната бройка е скочила над 3000. Накрая изплю камъчето- ситуацията била още по-тежка, незаетите щатове в отбраната са около 5600.

Това е последната официална информация, спусната от институциите. Което ще рече, че армията е на минус с цяла бригада. Неофициално се говори, че незаетите щатове са повече. Дори твърдението да не е вярно, нещата са сериозни. Нека направя уточнение, за да не породи коментарът спекулации или назаслужени обиди у някого - сегашният министър на отбраната няма грам вина за трагичното състояние на кадрите във войските. Той е принуден да се бори с наследство на коалиционния партньор, който се разпорежда в отбраната с незначителни прекъсвания от 2009 г. насам. Запрянов оттогава е и в трите правителства на ГЕРБ. В първото като съветник на военния министър, а в останалите две- пак като съветник и зам.-министър. Така че е наясно с генезиса на проблема, тъй като е бил и е част от управленските решения през цялото време.

Факт е, че Въоръжените сили бяха обект на най-големи рестрикции при всички правителства на прехода с малки изключения. Но драстичния удар по системата през последните години започна именно през 2009 г. Това е истината, грях е да се премълчава. И трябва да се припомня заради бремето на „късата памет“, от която страдаме услужливо. Първият военен министър на ГЕРБ Николай Младенов (това че не е служил в казармата е досадна подробност) за няколко месеца престой на „Дякон Игнатий“ 3 сътвори прецедент- предложи парите за отбрана да се свият с 40%. Това е бездна, която трудно се преодолява. От тогава, пак за пръв път у нас, полицията е с по-висок бюджет от армията. Така е и до днес.

Следващото ръководство на МО, начело с Аню Ангелов, преора закона за отбраната. Махнат бе цял социален раздел и зачеркнати основни придобивки на военните - като правото да си купят жилище от фонда на МО на преференциални цени. Дотогава военният се пенсионираше без възраст след 25 г. служба. Първият кабинет на ГЕРБ обаче увеличи стажа на 27 г. Всичко това предизвика негативни реакции. Армейците се разочароваха, защото възприемаха министър Ангелов и тогавашния му заместник Валентин Радев, като хора от гилдията, тъй като бяха бивши военни. Почувстваха се предадени, защото и двамата бяха се възползвали от въпросните придобивки на системата, които после като властимащи отмениха. Не правя пристрастни импровизации, а разказвам за действителни събития. Може да попитате всеки офицер, служил по онова време, дали е така.

Най-голям удар върху отбраната обаче бе въвеждането за първи път в армията на възраст за пенсиониране на униформените. Това стори пак първият кабинет на ГЕРБ. Тогава шоково си отидоха по собствено желание близо 1300 офицери и сержанти. Рекордът бе 700 души в първите два месеца, когато се разбра какво се гласи - по 10-12 военни на ден хвърляха рапорти за напускане преди да влезе в сила рестрикцията. В опит да успокои обстановката, шеф от МО отиде в поделение да разговаря с военните, а те го попитаха защо не се въвежда възраст за пенсиониране и на балерините. Отговорът бе: „Знаете ли колко е трудно да се стои по цял ден на пръсти“.

Отделно от този неочакван шок от Въоръжените сили бяха съкратени 7000 души. Този разчет бе включен в Бялата книга за отбраната, която МО написа през 2010 г. и мнозинството в тогавашното НС единодушно прие. А в медиите не закъсняха заглавия от рода на „бяло като за умряло“. Ето тази професионална несигурност започна да гони хората от казармите.

Другата причина за недостига на кадри е мизерното възнаграждение на войниците. Основна заплата от 608 лв. за начинаещ редник е обида. За човек, на който му е зачислено оръжие и техника и трябва да е на 24 часово повикване без право на други доходи. Вие при тези условия ще станете ли платен боец? Как с тези пари да се издържа семейство. Един офицер веднъж шеговито ми каза: „Войниците ми масово напускат. Ами аз, ако застана пред градската баня и жените като излизат, ще започна да им викам „честито булка“. Така левче по левче ще си изкарвам същите пари без да работя. Ако в армията имаше келепир, циганите щяха да бъдат първи на опашката.“

Мисля, че трябва да се сбогуваме с остарялата философия на соца, че младежите сега отиват в казармата от патриотични подбуди и да защитават някакви ценности. Има такъв мотив, но той не е водещ. Войнишката професия е като всяка друга и се конкурира на пазара на труда с останалите. За съжаление обаче все още не е престижна. Сега боецът „носи пушка“, за да храни жена и деца. Той знае, че НАТО не се яде, ако хладилникът е празен. И затова търси начини да си набави още средства, след като властта не може да му ги даде. Като този, както се говореше неотдавна - да взима неплатен отпуск и да ходи да бере ягоди. Сега войнишката заплата е от времето на Николай Цонев, когато управляваше МО. Преди него бе 391 лв., колкото не получава и чистачка. Ето за тези почти 10 г. във властта днешните управляващи не намериха възможност да я увеличат сериозно. Защото нямаха желание. Въобще за това време ГЕРБ острига армията като първия новобранец. Показателно за отношението на властта към армията е и друго- не съм чул дете на политик, депутат, министър или държавник да е избрало попрището на професионалния военен. Отрочетата на властта се доказват все в престижни и скъпоплатени университети на Запад.

Буквално вчера срещнах приятел офицер, който изрази недоумение, че се обмисля да се върнат на служба уволнените през последните 10 г. Много е съмнително дали напусналите ще искат пак да служат, тъй като повечето са устроили житейския си път. Вероятно и на по-добри позиции. Как да се върне командир на взвод, след като неговите бивши колеги вече командват батальони. БСП, когато за малко управляваше МО, опита с този вариант, но без особен ефект.

Нека образно си представим отбраната като басейн. За да е пълен, колкото изтича от тръбата на изхода, толкова трябва да влиза и през тръбата на входа. Средно на година отбраната напускат около 700 – 800 души – поради пенсиониране, пределна възраст, по собствено желание и т.н. Става дума за офицери, сержанти и войници. На входа обаче чакат значително по-малко. От военните училища излизат около 100-120 лейтенанта. Гръмко бе съобщено, че тази година е най-големият випуск от 180 души. А обявеният прием бе за 240 места. Особено показателно е тежкото състояние на офицерския корпус.

В задачката се пита за колко време ще се напълни басейнът при условие, че ни трябват поне хиляда командири. Отговорът е за не по-малко от 8 г., и то ако няма теч - тоест никой не се уволнява и не напуска системата. Ясно е, че са необходими спешни мерки. На първо време да се вдигне пределната възраст за служба за всички звания. До края на 2019 г., тоест по-малко след 2 г., по този показател ще бъдат уволнени около 960 офицери. И с какво ще попълним този нов вакуум, след като системата постоянно се оттича.

Вдигането на възрастта е ефективна стъпка в правилна посока, която ще запуши пробойните. В МВР работят до 60 г. Така е и в службите за сигурност. Във всички армии на НАТО пределната възраст за служба на офицерите е 60-65 г. Но някои политици, подчертавам някои, умишлено не желаят и у нас да е така. И затова саботират идеята. Причината е, твърди се, че искат да махнат, уж законно, неколцина висши военни. Просто лични сметки. Така заради няколко души, нарочени за отстраняване, отбраната е на път да загуби стотици офицери заради заложени кадрови схеми. Когато Симеон Сакскобургготски бе на власт близо 1000 полковници трябваше да бъдат уволнени, защото били „ретроградни“. Това стана след като кабинетът смъкна пределната им възраст за служба. Щом метлата приключи, жълт депутат предложи възрастта да се върне обратно. Циркът бе пълен.

Иначе лансираните отсега намерения на МО да назначи 1300 войници догодина са добра стъпка. За това ще са нужни 30 млн. лв. от заложеното увеличение от малко над 100 млн. лв. на военния бюджет. Толкова места ще бъдат обявени, но ще има ли мераклии и колко ще се явят, е друг въпрос. Защото практиките от последните конкурси са показателни - няма желаещи да се посветят на най-мъжката професия.