Стамбата връща на пътя антики отпреди половин век

Да въртиш педалите на любимото си колело в снега не е куриоз, а най-стабилното придвижване през зимата. Дори много по-безопасно, отколкото да ситниш в преспите. Даже в такава люта и продължителна зима, като тазгодишната. Това обяснява всепризнатият майстор на велосипеди в Шумен Станимир Стоянов (28 г.), или Стамбата, както го знаят почитателите му. “Много хора може и да не вярват, че велосипедът вози сигурно на сняг и лед, но сигурно не знаят някои тънкости”, казва той и обяснява, че през 2017 г. имал само един ден без колело. И веднага издава, че е добре да се изпуснат леко гумите. При понижено налягане имат по-добро сцепление. Важна е и техниката на каране.

За любимите двуколесни возила Стамбата може да говори с часове, макар че е астроном по образование, а след висшето добавил и магистратура по медицинска физика. Не станал звездоброец, и то не защото спецовете в обсерваториите у нас са нископлатени, а защото докато вземал изпит след изпит, усетил, че голямото му призвание е... да връща на шосето стари колелета. “Просто се приземих от небето на земята”, смее се той. И изобщо не съжалява, че голямото му хоби вече се е прeвърнало в препитание. Напомня, че има такава приказка - “работи си хобито и няма да ти се налага да работиш цял живот”.

За да направи решаващата стъпка, много му помогнали приятелите от велоклуб “Илчов баир”. Все настоявали, че трябва да отвори свое ателие. От ден на ден пък гаражът, в който ги посрещал и “лекувал” велосипедите им, отеснявал. Така преди година и половина си направил подарък собствена фирма, а дома за шуменските веломаниаци кръстил “При Стамбата”.

Там и сега е пълно с посетители, които доказват максимата, че зимата не е пречка да се придвижваш с колело. “Аз и при минус 27 градуса съм карал преди две-три години. Само трябва да се облечеш по-здраво”, обяснява заклетият колоездач Галин Кръстев, който задължително пие първото си кафе за деня при Стамбата и поема по баирите. Не отрича и колите, защото самият той два пъти седмично пътува чак до селата на община Върбица, за да зарежда медиците им с лекарства. Би го правил и с колело, но товарът е голям.

На въпроса какви са предимствата на колоезденето, буквално е трудно да се вземе думата от двамата веломаниаци. “Първо, е голямо удоволствие. Второ, винаги ни е топло, зимата се сгряваш при движението и освен това не мръзнеш по автоспирки като другите хора. Може понякога да вали дъжд, но с едно водоустойчиво горнище се справяш. Колелото не иска бензин, не ти бърка в джоба. “Бензинът” е една-две вафли за енергия”, обяснява Станимир. Разбира се, не на последно място е, че колелото не замърсява въздуха, който и без друго зимата е задръстен от печките на твърдо гориво.

При такива предимства изобщо не е чудна констатацията на Стамбата, че велосипедистите в Шумен се множат, а възрастта им скача. Самият той често е в тандем с 84-годишния айкидист Стефан. Затова и все повече хора му носят колелета за ремонт, а най-много се радва на старите, които са огромно предизвикателство. Голямата му гордост си остава велосипед “Диамант” от 1963 г. от времето на ГДР. Бизнесменът Атанас Занков го донесъл ръждив до неузнаваемост и със сума липсващи части. Обяснимо - спасил го от купа сено в плевнята на селска къща и буквално се влюбил. Започнало ентусиазирано издирване на части по битаци, форуми и сайтове за продажби. И двамата не се спрели, докато велосипедът не заблестял във вида, в който е бил преди половин век. Къде е сега шосейното колело за асфалт? Поставено е като картина на стената над секция от притежателя си, обяснява Стамбата.

Самият той имал същата коледна украса в ателието - окачил за радост на посетителите бутиковия белгийски “Влерик” от началото на 90-те години. Уникалното колело явно е било сглобявано по поръчка за дама, защото е с много малка рамка и Станимир рядко го кара.

Има си още три парадни колелета, които изкарва само на празник, както се казва. Заклет почитател е на изпипаните италиански марки и ревниво пази “Франческо Мозер”. Изкарва го само лятото за кратки разходки в Шумен или най-много до Морската градина във Варна. От нулата е възстановил и почти 40-годишно “Фаусто Копи”. Марката е пак по името на известен италиански състезател от 50-те години на миналия век. Астрономът велосипедист го купил от приятел, лъскал го и го пребоядисал с оригинална ретробоя, набавил и части от годината на производство - 1978. Возилото тежи само 8,8 кг, което за онова време си е истинско постижение на производителя. Сега среща подобни модели в чужди сайтове с цена към 3000 лв., но своето не би продал.

Всъщност, такова колело се равнява по екстри и удобство на кола за 200 бона, намесва се Кръстев. Стамбата се съгласява с уговорки и казва, че най-странни са му шофьорите на скъпи коли, които отсичат “аз за колело, повече от 100 лв. не давам”. После като им попадне някое за 1000 лв. и се качат на него, цъкат с език - “ами то самo върви”. Така е, има колелета часовници. И те търпят настройки на професионалния стенд в работилницата. Ако на някого не му е удобна седалка или кормило, всичко може да се регулира, да се промени градусът, обяснява търпеливо Стамбата. Освен че е такъв по характер, тренировките по айкидо също са го ошлайфали да приема всеки каприз.

Ежедневното му колело е планински велосипед, удобен за Шумен - все пак в града има само две велосипедни алеи и препятствията са доста. Иначе през уикендите се качва на австрийския “Пух Мистрал”. За завиждане е - рамката е лъскава, никелирана, всеки елемент е ръчно полиран.

Майсторът на велосипеди участва и в състезания и последното му най-голямо препятствие било “Рила 2016”. Трасето било над 15 км изкачване по високопланински път със среден наклон 13%. Стартирали от 860 метра надморска височина, а финиширали след язовир “Калин”, който е с най-голяма надморска височина на Балканите - 2394 м. В генералното класиране шуменецът бил 38-и с време 2 ч 13 минути.

С приятели миналото лято изминали над 170 км до Балчик за 9 часа. Категоричен е, че велосипедът е най-добрата и най-евтина инвестиция. Купува се веднъж и после единствената поддръжка е да помпиш гумите и да ги сменяш през 3 години. Освен това за колоезденето няма фактор старост - има желание. Даже килограмите не са важни, а с велосипеда може успешно да се намалят. Остава човек да преглътне някои шофьори по пътищата, които не толерират колоездачите. В чужбина е по-различно, но астрономът, отдаден на велосипедите, не мисли за там. Философията му по болната тема е: “Има хора, които не знаят какво точно искат и отиват да го търсят навън”.