В португалската столица се състоя Международна среща на страните членки на PLR (Public Lending Right). През миналата година подобна конференция беше проведена в Загреб и в. „Труд” публикува материал за дейността на тази организация. Тогава акцентирах, че България изостава в модерните тенденции относно преосмислянето на комуникацията автор-издател-библиотека-ползвател. Вече 70 години в сферата на интелектуалната собственост действа системата PLR, тясно свързана с библиотечното дело и с авторското право на писателите, преводачите, илюстраторите. България не е неин член, въпреки че е подписала европейската директива за постепенното ѝ въвеждане, бидейки равноправен член на ЕС. Следователно Европейската комисия е в правото си да започне наказателна процедура срещу България за нарушаване правата на авторите, чиито книги съставляват фондовете на обществените библиотеки.

От 24 до 26 октомври в Лисабон се събраха представители на писателските организации от Норвегия, Финландия, Великобритания, Малта, Гърция, Кипър, Испания, Португалия, Ирландия. Тези държави, плюс още 20 страни в Европа, са въвели частично или напълно системата за заплащане на авторските права в библиотеките. Членове на PLR са също Канада, Австралия, Нова Зеландия, държави от Латинска Америка.

На конференцията отново беше зададен въпросът: Защо България не спазва директивите на ЕС по отношение на библиотеките и правата на авторите в тях?

Необходимо е да се припомни на отговорните отдели в Министерския съвет, че правото в ЕС спазва принципа на върховенството (разпоредбите на ЕС имат предимство пред националните правни норми) и принципа на директния ефект – т.е. правните норми пораждат директно права за частноправните субекти, които могат да бъдат защитени в Съда в Люксембург. Тези принципи определят и ангажиментите на България като член на ЕС.

Какво е PLR и как системата е въведена в цивилизованите държави?

Public Lending Right е правото на авторите да получават заплащане за ползването в обществените библиотеки на техните произведения. Според него авторите получават възнаграждание всяка година.

Отделните правителства са въвели системата по три различни начина и я финансират от държавния бюджет:

• Чрез специален член в Закона за авторското право;

• Чрез самостоятелно право на възнаграждение в отделен закон;

• Чрез специално създаден фонд за подпомагане на културата. Някои държави прилагат комбинация от тези три подхода. Заплащане се изчислява по два начина: на базата на честотата на заемането на дадена книжна единица; на базата на самото присъствие на книгите в дадена библиотека.

Какво ни пречи?

И тук на преден план излиза основният въпрос за България: Докога финансирането на родната култура ще бъде само 0,5% от Държавния бюджет (на последно място в Европа сме!)? Това не дава възможност за нормално съществуване на културните институции, за достоен живот на всички творци по направления и жанрове. При този смехотворен бюджет Министерството на културата никога няма да създаде фонд за подпомагане на родните творци, както например е създаден във Финландия. За 2017 г. там писателите ще получат директно финансиране от правителството в размер на 14,2 милиона евро! Това е държава с население от 3,5 милиона, а активните писатели, за чиито книги се изплащат грантове, не надхвърлят 400 души. И най-простата сметка показва, че в тази страна ежегодно писателите са осигурени с един приличен доход, за да творят свободно. Всички скандинавски страни прилагат системата като държавна политика само за собствените им автори, за да подкрепят развитието на родния език.

От друга страна, за да е справедливо разпределянето на хонорарите, библиотеките би трябвало да са дигитализирани. Компютъризацията и дигитализацията на родните библиотеки върви бавно, поради липса на средства. Частично дигитализиране имат само Националната библиотека, Столичната библиотека, Централната библиотека на БАН, някои големи областни библиотеки и университетските центрове. В много от библиотеките в страната има само по един-два компютъра и ограничен брой библиотечни работници, няма условия за работещ информационен център. Малко са модерните сгради, оборудвани по Програма „Глобални библиотеки”, оттук и достъпът до електронните ресурси е ограничен.

Като прибавим и разединението на писателската гилдия у нас (няма друга държава в Европа с 4 писателски съюза!), става ясно, че депутатите никога няма да обърнат внимание на призивите да се предвиди финансиране по PLR със специален закон или да се направи допълнение в Закона за авторските права. Нашият парламент е зает преди всичко с междуличностни скандали, партийни конфронтации или лобистки стратегии в икономиката. Културата, изкуството и съхраняването на българския дух се неглижират.

През последната година написах няколко статии по въпроса за авторските права в библиотеките, говорих по темата в БНР, Дарик радио и БНТ, поисках становище по въпроса от Комисията по култура в Парламента. Никакъв отклик.

Предстои Българското председателство на ЕС, в София ще дойдат представители на ЕК, които бяха и в Лисабон. Тяхното становище беше категорично изразено: „Всички погледи сега са вперени в България. Неспазването на европейските директиви ощетява родните творци. Дори едно оплакване от творчески съюз или група интелектуалци до ЕК ще задейства наказателна процедура срещу България.”

За 11-те години наше членство в ЕС статистиката е стряскаща: срещу нас са водени повече от 290 наказателни процедури. Защо трябва да чакаме тази конфузна ситуация да се повтори и с авторските права в библиотеките? Оказва се, че някои страни нещата са решени много лесно: „В Испания няма специален закон, всяка година правителството гласува определена сума и тя се изплаща на нашия съюз за разпределяне между авторите. Лично министър председателят е ангажиран с проблема” – отбеляза председателят на Съюза на испанските писатели Мануел Рико.

Един евентуален ангажимент от законодателството или правителството да се въведе PLR-системата би било глътка живителен въздух за българските автори на художествена литература.

Назряла е необходимостта нова културна политика заради глобализацията. Мултикултурализмът ще изиграе лоша шега на малките езици, които са изправени пред реалната опасност да изчезнат на фона на агресивното присъствие на англоамериканската култура и на доминантни нации като германската, френската, испаноговорящите народи, арабските и азиатски езици. Както каза международният секретар на PLR Тронд Андреасен (Норвегия), „аз се боря вече 32 години за каузата на авторските права и всяка година политиците в различни държави осъзнават колко е важна PLR и я въвеждат”.

Историческото ни развитие предполага да престанем с оправданията за вековете робство и десетилетията комунизъм, а да се опитаме да въвеждаме веднага директивите на ЕС. Припомням, че първият известен закон за авторското право е в Англия от 1709 г. и се отнася за книгите. Преди три века англичаните са осъзнали кое е в основата на държавността. Би трябвало запазването на българския език и литература да е основен приоритет на културната ни политика, а творческата дейност на писателите да е първа по важност интелектуална собственост.