Комисията все още не е предоставила обосновка на своето твърдение за държавна помощ

Нов данъчен скандал се заформи тази седмица, след като Европейската комисия отсъди, че Ирландия е предоставила държавна помощ на американската корпорация „Епъл“ в размер на 13 млрд. евро. Искането на Комисията за изплащане на значителната сума със задна дата предизвика сериозни негативни реакции от ирландското правителство, изпълнителния директор на технологичния гигант Тим Кук и дори американската хазна. Очерта се и поредният сблъсък по темата данъци и свободно движение на капитали.

Дебатът отдалече прави впечатление на политизиран. Не само защото става дума за една от най-известните световни компании и за ирландския модел на развитие, довел през миналата година до повдигащ вежди ръст на БВП от 26%, но и защото още на следващия ден след оповестяване на решението британският печат излезе със заглавия „Затова Брекзит си струваше“ над материали, подчертаващи почти безпрецедентния опит на ЕК да се меси във фискалните въпроси на страна членка. Каква е всъщност ситуацията?

Първото, което сочат коментари на експерти е, че Комисията все още не е предоставила обосновка на своето твърдение за държавна помощ и съответно искането за ретроактивно плащане на милиарди в данъци. По собствените си правила Европейският съюз трябва да има доказателства за сделка между страните - такива до този момент не са налични.

Подобна атака срещу международни компании и юрисдикции като Ирландия не би трябвало да ни изненадва. Дългосрочната стратегия по въпроса с данъчното облагане, идваща от Брюксел и по-големите страни членки, е да се върви към т.нар. данъчна хармонизация, с други думи към уеднаквяване или поне приближаване на данъчното облагане в съюза. Не, не става дума за ставки като 12,5% в Ирландия или 10% в България. Идеята е юрисдикциите с конкурентни предимства при данъчното облагане да ги загубят в полза на Германия, Франция и други. Ясно е, че в Берлин и Брюксел не искат да губят данъчни постъпления заради Дъблин, но ситуацията е още по-изострена, имайки предвид галопиращите бюджетни дефицити и държавни дългове в страните с високи данъци.

Фундаменталният проблем със суверенитета, загатнат и в заглавията от вестниците на Острова, седи на дневен ред с пълна сила. Отсъждането на ЕК е грубо вмешателство във вътрешните дела на страна членка. Данъчната политика на Ирландия е работа на ирландските гласоподаватели и избраните от тях правителства, не на бюрократите в Брюксел. Ако се окаже, че данъчната политика на една страна членка може да бъде обявена за „държавна помощ” просто защото не се харесва на Европейския съюз, имаме налице опасен прецедент и дори потвърждение на тезите, които изразяваха почитателите на Брекзит, а именно - стремежа за централизиране на все повече власт в администрациите на ЕС.

Включването на американските власти в диспута внася допълнителен глобален щрих, свързвайки темата с един скандал по-рано през годината - този за Панамските документи и офшорните дестинации. Известни са данни, че заради тежкия режим на данъчно облагане в САЩ значителна част от местните корпорации трупат авоари, възлизащи по някои изчисления на над 2 трилиона долара, в различни офшорни юрисдикции, очаквайки данъчна реформа или амнистия, за да могат в някакъв момент да ги върнат обратно на американска земя. Всъщност това прави „Епъл“ в Ирландия, защото стратегията на местното правителство е да привлича такива капитали с добри условия за бизнес. Всъщност затова американската хазна разчита отсъждането на Комисията като опит част от офшорните капитали „в очакване” да бъдат завзети от европейски правителства, оттам и твърдото противопоставяне, което виждаме от Вашингтон.

Макар темата да изглежда далеч от родните ни проблеми е важно да следим развитието й и да стоим нащрек - като нищо нашият плосък данък може да стане следваща цел за хармонизиране. В същото време би било полезно да се поучим от ирландците, които не само планират допълнително сваляне на корпоративните си ставки, но и са наложили върховенство на закона в страна с прилична образователна система - а точно така се привличат компании от ранга на „Епъл“ за инвеститори.

Тим Кук е следвал буквата на закона

От всички показани документи изглежда, че от „Епъл“ са следвали правилата на ирландския данъчен кодекс и са се възползвали от клауза в него, която им позволява да не плащат налози върху печалби, получени извън Република Ейре. Важният момент тук е, че това е част от законодателството на страната, а не специално предоставена сделка на конкретната корпорация, обратно на изискването за държавна помощ.