Защо Каракачанов е прав за руската техника?

Бивши номенклатури сега перат гузни съвести

Тези дни мярнах статия, която питаше как така натовска България ще налее близо 200 млн. лв. във военната промишленост на руснаците. Идеше реч за плановете на министър Красимир Каракачанов да ремонтира руските ни изтребители МиГ-29 и щурмовите самолети СУ-25. Забравих коя медия беше, не помня и името на автора. Подобни изяви зачестиха напоследък. Странно е, че по военната тема често се упражняват колеги (господа и дами), които са виждали жив войник само по парадите на Гергьовден. Но на дамите, по-добрата половина на света, им е простено. Бил съм свидетел на куриозни случки как приближена на военен министър не може да направи разлика между танк и гаубица, но забелязала, че нещо стърчи. В МО говореха за нея, че обича всичко що стърчи. Но нямам обяснение за мъжете, които не са яли войнишки хляб, но обичат да взимат „компетентно“ отношение по военни казуси. Обикновено такива писания се поръчват, но това е друга тема.

В общия хор да се откажем на часа от руската техника пеят и бивши номенклатурчици. Познавам повечето от тях. Някои бяха партийни секретари и комсомолски активисти в армията, дори и делегати на извънредния 14-и конгрес на БКП след 10 ноември 1989 г., когато казваха: „Другарят Джуров ни вика.“

Други учеха във военни академии, не на Русия, а на СССР, включително и най-висшата – на Генералния щаб. До които простосмъртните редови офицери нямаха достъп, защото там пращаха по удостояване. Имаше и такива, които бяха включени в специални списъци на военния отдел на ЦК за ускорено развитие на офицери. След 10-и, когато се обърна политическата палачинка, тези хора се преориентираха светкавично и започнаха да перат биографиите си. Да разграждат ускорено това, което остана от армията.

Не съм адвокат на Каракачанов, дори имам основания да съм резервиран. Ако някога случайно седнем на люта македонска ракия, ще му кажа, защото в началото на мандата си направи известни пропуски. Които не одобрявам, а можеше да ги избегне.

Иначе решението му да се ремонтира руската техника, за да може армията да функционира, е абсолютно правилно в сегашната ситуация. А защо се стигна до нея след серия грешни стъпки на няколко правителства, също е друга тема.

Да не мислите, че на военния министър не му се иска войската ни да има нови модерни оръжия. Кой българин не го желае! Но това няма как да се случи с магическа пръчка. Днес махаме старата техника и осъмваме със западни изтребители, танкове и нови кораби, както призоваваше наскоро в мрежата един от бившите номенклатурчици, за които стана дума. И който обвини министъра в ретроградност, русофилство и прочее недомислици. А сега си представете, че от раз се откажем от руската техника, която наистина е стара, но още върши работа. Знаете ли какви ще са последиците? Армията ще спре на практика да функционира. Ударът ще е най-тежък върху авиацията. ВВС ще блокират и няма да могат да изпълняват конституционните си задължения по охрана на въздушните ни граници. Ще останем без летци, защото няма да има на какво да поддържат тренинг.

Бойният пилот трябва нон-стоп да лети. Дори, за да седне в кабината на друг тип самолет, трябва да има приучване, което трае месеци. Да речем, че днес подписваме договора за доставка на нови изтребители. Нали се сещате, че никъде и никой не държи нови самолети на склад и чака купавач. Това не са картофи или консерви. Самолети се произвеждат само след сключен контракт. Но да допуснем, че парламентът гласува договора, а на другия ден ни ги доставят. За да станат оперативно готови и встъпят в бойно дежурство, са необходими около 3 г., докато ги усвоят летците и техническият състав. Времето е необходимо и за подмяна на летищната инфраструктура. А през това време какво ще правим? В същата патова ситуация ще изпадне и пехотата, защото при нея основните оръжия са само руски. Подобна е ситуацията и във ВМС. Наистина войската ще блокира и държавата ще остане без армия. Да не е луд Каракачанов да предприеме такава рискована стъпка, която ще срине националната сигуност. Армията ни ще се превъоръжи, нужно е търпение. Това не става на мига, след като близо 30 г. въоръжените ни сили са системно недофинансирани. А през последните десет бюджетът на армията е по-малък от този на полицията, което е световен парадокс. Дори бюджетът на столицата е с половин милиард повече от военния. Мисля си, че решението да бъдат отпуснати близо 4 млрд. лв. за превъоръжаване е защото ножът е опрял до кокала и е закъснял жест на гузна съвест.

Никой не може да обвини Полша в русофилство, а дори в обратното. Преди години поляците решиха шоково да се освободят от руската военна техника и да я подменят със западна. Дръпнаха чертата и разбраха, че ще им трябват кеш между 55 и 60 млрд. долара и се отказаха. В момента още използват 2 ескадрили модернизирани по натовски стандарти МиГ-29, с които охраняват на ротационен принцип Прибалтийските държави в НАТО. Получиха ги от Германия по линия на каскадирането за 1 евро. Преди това немците ги предлагаха на нас, но едно „демократично“ правителство ги отказа.

 

Какво ще почешем с 200 млн. лв.

Естествено руската военна промишленост не разчита на нашите 200 млн. лв. За нейните мащаби това дори не са и джобни пари. Най-много леко да я почешем с тях. България не е атрактивен оръжеен пазар. Мащабите ни са малки. Със заявка за десетина нови самолета и 1-2 кораба не сме магнит за големите акули в този бранш. Между другото, освен натовска Полша и други съюзници като Словакия, Турция, Гърция, Чехия, Унгария, Румъния, Хърватска, Албания, Литва, Латвия и Естония още използват руски оръжейни системи.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи