Защо коалициите клатят България

Защото сме индивидуалисти, не мислим колективно

Колкото по-широк е един политически съюз, толкова е по-хилав

Българинът е индивидуалист. Когато има проблем, го решава сам. Само в три случая се коалира. На карти, на чашка и в политиката. На карти, защото не може да играе сам. На чашка, за да има с кого да вдига наздравици. В политиката, за да се докопа до властта.

Първото правителство на свободна България е от консерватори с министър-председател Тодор Бурмов. После се изреждат още четири консервативни и два либерални кабинета.

През 1883 г. Александър Батенберг решава да пробва коалиция по европейски модел. Князът кандърдисва консерваторите и либералите да си стиснат ръцете. На 7 септември с Указ № 719 е назначен коалиционен кабинет. Политическото образувание обаче е неравностойно. Премиерът Драган Цанков и Димитър Моллов са вляво от центъра. Вдясно натежават Григор Начович, Марко Балабанов, Тодор Икономов и Константин Стоилов.

Макар че се ръкостискат, те не могат да се гледат още от Учредителното събрание. „В Търново стана разцеплението“, свидетелства Григор Начович и описва картината:

„Тозчас Цанков и Каравелов привлякоха около себе си всичките гладници и нехранимайковци с дипломи и без дипломи. Драган Цанков не можеше да гледа Д. Грекова, Славейков не можеше да гледа Балабанова, П. Каравелов не можа да търпи Начовича и обратно“, визира себе си той.

Коалицията трае едва четири месеца. В края на годината консерваторите си вземат шапките и напускат кабинета.

Следват две хомогенни либерални правителства. Първото начело с Драган Цанков, второто воглаве с Петко Каравелов. На 9 август 1886 г. е детрониран Александър Батенберг. Настъпва тъй нареченото „безкняжие“ с коалиции „от ден до пладне“.

Първо русофили с различен нюанс управляват четири дни от 9 до 12 август. После мешавица от различни политически сили е на власт още пет до 16-и същия месец. И най-сетне друг компот се разпорежда със съдбините на отечеството до 20 август 1887 г.

На този ден държавното кормило поема Стефан Стамболов. Той не се заиграва с хилави коалиции, цялата власт е съсредоточена в неговата Народнолиберална партия. Тиранина, както го наричат, изгражда България като модерна европейска държава. Въвежда протекционална политика за родната икономика, изравнява нашия лев с швейцарския франк.

На 19 май 1894 г. враговете на напредъка свалят стамболовистите. Сменени са с поредната коалиция от Народната партия, Съединистката и Съединената легална опозиция. С водач Константин Стоилов тя управлява до 9 декември. После на власт са само народняците, които нямат нищо общо с народа. Падат през 1899 г. и разнокалибрени съюзи се изреждат до 1908 г.

Тогава на власт идва самостоятелното правителство на Демократическата партия с премиер Александър Малинов. Историческата заслуга на кабинета е обявяването на Независимостта. Манифестът е прочетен от княз Фердинанд на 22 септември в търновската църква „Св. Четиридесет мъченици“.

През двете Балкански войни управлява коалиция от Народната и Прогресивнолибералната партия. Техните водачи Иван Ев. Гешов и Стоян Данев са заклети русофили. „Сега е моментът!“, решава руската дипломация. Докато „нашите“ са на власт в България, ще им внушим да отстъпят територия на Румъния. Така власите ще забравят претенциите си за Бесарабия.

Гешов и Данев не могат да скършат хатъра на Николай II, пред портрета на когото се кръстят. На 26 април 1913 г. в Петербург е подписан протокол, с който Силистра е откъсната от майката родина и закарфичена към югоизточния пеш на Влашко.

Най-дълголетната коалиция у нас е Либералната концентрация. В нея са Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия. Управлява от 23 декември 1913 до 21 юни 1918 г. Лидер на формацията е Васил Радославов, а резултатът – национална катастрофа в Първата световна война.

След погрома се изреждат няколко формации. В тях участват Демократическата партия, Радикалдемократическата, Прогресивнолибералната и Народната плюс БЗНС и БРСДП (обединена).

От май 1920 г. цялата власт е в земеделците. Александър Стамболийски обещава да властва 40 години и създава Оранжева гвардия. Гвардейците са облечени в шаяк, въоръжени са със сопи. „Бря, бря, бря, нам да е дубря!“, е бойният вик на тази жакерия. С него връхлитат политическия противник.

Това е опозиционният Конституционен блок от демократи, радикалдемократи и прогресисти. На 17 септември 1922 г. той организира митинг в Търново. В същия ден на същото място земеделците насрочват събор на цвеклопроизводителите. Поделение на Оранжевата гвардия причаква блокарите на гара Долни Дъбник. Тегли им един хубав бой и ги натиря като добитък.

Превратът на 9 юни 1923 г. помита дружбашите. За кратко се коалират Конституционният блок, Народният сговор, Народнолибералната партия, Военният съюз и БРСДП (широки социалисти). После на сцената излиза Демократическият сговор и остава до 1931 г.

След сговористите се пробва още един блок. Народният е съшит от Демократическата партия, Националлибералната и Радикалната заедно с БЗНС-Врабча 1 и БЗНС-Стара Загора.

Тези протуберанси свидетелстват как еволюира българският политик. Някога консерваторите и либералите не са способни да дишат един и същи въздух. По-късно разнопартийците са готови да се коалират с всеки. Днес в името на властта се съюзяват и с дявола.

Превратът на 19 май 1934 г. пресича този злокачествен процес. Забранени са всички партии, имущество им е конфискувано в полза на държавата. До 1939 г. работят шест безпартийни кабинета. Те постигат завиден икономически растеж. Жизненият стандарт на българина става един от най-високите в предвоенна Европа. Средната заплата е 2500 лева, пенсията брои 1400 лева.

През Втората световна война също няма партии. Коалиция щръква чак на 2 септември 1944 г. Под ръководството на Константин Муравиев „три в едно“ влизат БЗНС-Врабча 1, Демократическата партия и отломките от Народняшката.

Обединението е ялово, не може да спре съветската инвазия. На 9 септември властта взема Отечественият фронт, с който са се маскирали звенари, комунисти, земеделци, социалдемократи, радикалдемократи и уж независими интелектуалци. Министър-председател е професионалният превратаджия Кимон Георгиев.

Започва тоталитаризма, опозицията е ликвидирана, неудобните са отстранени, коалиционни партньори остават БКП и БЗНС. Земеделците са прах в очите, защото работническо-селска власт няма. Всичко е в ръцете на комунистите!

Демокрацията върна политическите обединения. Съюзът на демократичните сили е най-широката коалиция в политическата история на България. На 7 декември 1989 г. учредители са десет новоизлюпени формации. По-късно се присъединяват още шест.

Практиката е доказала, че колкото по-широк е един съюз, толкова е по-хилав. Сините започнаха да се „люспят“ като глава лук. Всички опити да сготвят обща манджа се провалиха. Днес така наречената „автентична десница“ липсва в парламента.

Още няколко коалиции има в най-новата история на многострадалното ни отечество. БСП, БЗНС „Александър Стамболийски“ и Политически клуб „Екогласност“ яхнаха властта през януари 1995 г. Докараха народа до просешка тояга и той ги измете с януарските бунтове през 1997 г.

НДСВ и ДПС изкараха пълен мандат от 2001 до 2005 г. Понеже е камерна, тази коалиция ни вкара в НАТО и Европейския съюз. След успеха царската партия пак се коалира с движението, но и с БСП. Заради червената прокоба кабинетът с мъка устиска мандата.

През 2013 г. Пламен Орешарски беше номиниран за министър-председател от Коалиция за България. Това е партизанският псевдоним на БСП. Червените използваха уж независимия премиер като носна кърпичка. Да им обърше биологичните секрети, които минават за социални инициативи.

ГЕРБ се пробва с Реформаторския блок, сега е с Обединените патриоти. Една „коалиция в коалицията“, която фаталистично се клати.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи