„Бизнесът дава на съд минималната работна заплата“. Това написа в петък вестник „Труд“. Причините са ясно посочени, а и не е прецедент - по закон всяко такова действие от страна на правителството трябва да бъде предварително обсъдено и одобрено от Националния съвет за тристранно сътрудничество, но това не е станало. В тристранката участват като пълноправни партньори правителството, работодателските организации и синдикатите. Четирите представители на бизнеса ще внесат идната седмица във Върховния административен съд жалба с искане да бъде отменено решението на кабинета за повишаване на минималната заплата от 420 на 460 лева, считано от 1 януари 2017 година.

Минималната работна заплата си е горещ картоф отвсякъде. Административното й определяне се подкрепя от мнозина, но поне още толкова са и противниците за начина, по който се спуска отгоре.

Според всички класации България е на последно място в Евросъюза по заплати и доходи. Страната продължава да е най-бедната в общността вече повече от десет години, над един милион души живеят според статистически данни под прага на бедността. Това са факти, които никой не оспорва и не опровергава. Пред тях, както се казва, и боговете мълчат. Причините за дереджето ни са много, но те сега не са предмет на нашата тема.

Логиката на представителите на бизнеса е нормална. Все пак задължителният минимум им вменява по закон да вдигат възнагражденията на работниците и служителите си, което влече след себе си и по-високи осигуровки. Разходите по увеличението трябва да поемат именно фирмите. Другият вариант е да изсивеят и да плащат под масата, което пък лишава служителите от полагащите им се здравни, пенсионни и други осигуровки.

Това, че минималната работна заплата в България е срамно ниска, може да се съди и по официалните данни на Евростат. В Европа лидер е Швейцария с 3781 евро. В Германия, която до неотдавна нямаше такъв показател, сега е 1518 евро, в Гърция е 862 евро. В Естония е 470 евро, в Чехия - 407 евро, а в Румъния - 319. У нас е 235 евро, като след България са единствено Босна и Херцеговина, Косово, Беларус, Русия, Украйна, Молдова и Албания. Тъжна картинка!

Има и друг критерий за минимално заплащане - на час. И тук сме на опашката с 2,50 лв. на час през 2016 година.

Нека да продължим с числата и сравненията. През последните 10 години имаме на книга страхотен ръст на минималната работна заплата - през 2007 година тя е била закована на 180 лева, а сега е вече „цели“ 460 лева. По официални данни през 2016 година 341 507 души са получавали минимална заплата и са били съответно осигурявани върху тази сума. Смята се, че това са почти 15 процента от всички наети. Фиксираният праг на бедност през миналата година беше 300 лева, а през тази - 314 лева. КНСБ изчислява, че минималният доход за издръжка на едно семейство от двама възрастни и две деца е 2235 лева на месец (октомври 2016 г.), а 78 процента от домакинствата у нас са под тази линия. Излиза, че колкото и ударно да се вдига минималната заплата, скоро няма да стигне тези показатели. Наистина тъжна картинка!

И сега идва най-големият парадокс. Да, минималната заплата расте, но с темпове доста по-високи от средната. Което приравнява по-квалифицираните и опитни служители с най-нископлатените общи работници. Например през 2008 година средната заплата у нас е била 479 лева, а в края на 2016 година - 954 лева. Това е още една причина бизнесът да не приема начина, по който се определя минималното възнаграждение. Както и то да е еднакво за територията на цялата страна без оглед на специфичните особености на всеки регион, град или село. Едно е да получаваш 460 лева във Видин или Монтана, друго - в София или Пловдив. Затова, според работодателските организации, трябва да се премине към договаряне със синдикатите на минималното възнаграждение във всеки сектор на икономиката, така както това се прави с минималните осигурителни прагове.

Опряхме и до осигуровките. Ще ви дадем един пример кой колко плаща и в крайна сметка получава като краен доход при минимална заплата от 460 лева. Приемаме, че имаме работник с нулев трудов стаж, трета категория труд. От получените 460 лева той трябва да плати своя дял от осигуровки (40 процента) в размер на 61,36 лева. Остават му 398 лева. Върху тях се начисляват 10 процента данък общ доход. Крайната сума е 358,78 лева. Значи му се удържат общо 101,22 лева.

Сега да видим колко плаща работодателят в същия случай. Той внася 60 процента от осигуровките - 84,46 лева, и така общият му разход при 460 лева заплата става 544,46 лева. А досега при 420 лева заплата е бил 497,11 лева. Открийте разликите!

Кога ще ги стигнем…

Лидер по средна работна заплата в Европа е Лихтенщайн с 6900 евро бруто. Супердобре са платени в Монако - 6290 евро, както и в Норвегия - 4770 евро. Исландия също е сред водещите с 4020 евро. Като се извадят обаче данъците и осигуровките, тези суми спадат доста. Съседите в Гърция получават средно по 1130 евро, а Естония ги бие - там средната работна заплата през 2016 година е била 1170 евро. Албанците се разписват срещу средно 400 евро на калпак. Все пак ги бием с нашите около 470.