В разгара на отпуските германските медии споменават България с добро

Германският седмичник „Ди Цайт“ публикува кратки туристически препоръки от своите редактори и автори. Например: Сараево вместо Гранада или Киев вместо Берлин. В тази рубрика българският курорт Банско се препоръчва като алтернатива на скъпия и леко снобски швейцарски курорт Сейнт Мориц. „На ски в България – това звучи доста екзотично. И за разлика от Сейнт Мориц изобщо не е нещо елитно. Всъщност обаче Банско в полите на Пирин е живописно градче, което спокойно може да се сравни с швейцарския Енгадин. Само дето тук се срещат съвсем други елити“.

Авторът посочва, че Банско е предпоследната спирка на една родопска теснолинейка, която бавно се движи по планинските серпантини, а пътуването с нея ти създава усещането, че най-сетне си открил един забравен свят. И в един момент се озоваваш сред ниски алпийски вили с дърворезбовани стрехи. „Ако предпочитате да гледате, а не да бъдете гледани: това е идеалното място за вас. Градът се е скупчил около прекрасната черква „Света Троица“, изградена от каменна зидария. И старата му част е чудно красива. Тук можете да намерите и заместител на швейцарския раклет. Защото българите са измислили не само киселото мляко - те са прочути и със запеченото си сирене. Един от неговите варианти се сервира с горещи вишни“.

Андреа Беер, кореспондентка на германската обществена медия АРД, отправя към германците, които ще прекарат лятната си почивка по българското Черноморие, следните семпли препоръки: „В България трудно можеш да направиш огромен гаф. Но някои малки можеш. Запомнете, че в България кимането с глава означава „не“, а поклащането на главата – „да“. От това възникват недоразумения. По дългите, бели плажове на Черноморието дамите не бива да се явяват без горнище или съвсем голи. Иначе българите са много гостоприемни и посрещат с радост чужденците. Радват им се и ги угощават, особено на село. В този случай обаче домакините очакват и по някое дребно внимание -подходящи за целта са бутилка вино или сладки неща.

От „Дойче веле“