Зам.-обмудсманът Диана Ковачева за предимствата на извънсъдебната споготба

Да се изготви национална стратегия за медиацията в България с ясно разписани срокове. Да се въведе задължителна първа обща среща по медиация при семейноправни спорове. Да се създаде мрежа от правоспособни медиатори във всички градове с районни съдилища; да се направят промени в ГПК, Закона за съдебната власт и Закона за медиацията предвид контрола и финансирането на този способ за решаване на спорове, които иначе се водят в съда.

Това препоръчва омбудсманът Мая Манолова в писмо до правосъдния министър в оставка Екатерина Захариева. Зам.-омбудсманът Диана Ковачева прие поканата да обясни на нашите читатели какви са предимствата на този алтернативен способ са решаване на спорове.

„Основното предимство на медиацията е, че е е бърза и евтина - казва Ковачева. - Процедурата при нея приключва в няколко срещи, като страните сами определят кога да станат, докато съдебното производство може да се точи по инстанциите с години. Когато страните успеят да се споразумеят с помощта на медиатор, няма смисъл делото да бъде разглеждано от съд. Това, от една страна, разтоварва съдилищата, където по данни от ВСС се завеждат над 2 милиона иска годишно. Медиацията подобрява влошените отношения между спорещите. Дори когато не се споразумеят, те демонстрират добронамереност и желание заедно да преодолеят проблемите си.“

При всички случаи в медиацията няма губеща страна, каквато има след приключването на съдебните дела. Медиаторът, за разлика от съдията, не налага решение на спора, той само подсказва възможности то да се получи при взаимоизгодни условия.

Но кои съдебни спорове могат бъдат предмет на медиация?

Почти всички, смята Ковачева. Граждански спорове - семейни, вещни, облигационни, битови, за имуществени и неимуществени вреди; трудови - за заплати, за обезщетения, за трудов стаж, за прекратяване на договори; потребителски - за рекламации на стоки и гаранционни срокове; търговски, потребителски, с нисък имуществен интерес - до 5000 лв., делбени производства и др. Зам.-омбудсманът обяснява:

„При всички спорове медиацията става с посредничество на специално обучен човек, който помага на страните чрез взаимни отстъпки и компромиси да постигнат съгласие и решение изгодно за всяка от тях. Ние предлагаме една първа стъпка към въвеждането на задължителна медиация, а именно - задължителна първа обща среща между страните по семейноправни спорове. При развод хората са в много лоши отношения и трудно постигат съгласие за отглеждането и издръжката на децата, за родителски права. Особено след като с промени в Семейния кодекс се въведе споделеното родителство. То ще работи по-добре, когато майките и бащите не враждуват. Първата обща среща между тях би следвало да се проведе преди началото на съдебния процес, така че да разтовари съдилищата. Друг вариант е това да стане преди първото заседание по делото. Най-важното е вариантът да бъде избран предвид чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС - така, че да не се препятства достъпът на гражданите до правосъдие. Важно е също страните да бъдат поощрявани за тази първа среща, а не финансово натоварени. Може например да се намали таксата за съдебно производство на страните, които прибегнат към медиация, макар че тя за развод е 25 лв. и не знам колко по-надолу да слезе...“

В съда споровете завършват с присъда, а при медиатора - със споразумение. Но ако някой не го изпълнява впоследствие, какво се случва с него?

„В споразумението могат да се предвидят санкции при неизпълнение. То няма изпълнителна сила, но като спогодба подлежи на нотариална заверка или одобрение от районните съдилища. От Центъра по медиация към СРС научаваме, че за година само 150 дела - много малък процент от всички - се решават чрез медиация и само около 50 завършват успешно. Счита се, че ако не се постигне споразумение до четвъртия час, няма шанс за успех“, споделя Ковачева.

Медиацията преди съд е задължителна в Италия и в някои от американските щати. Но тя не е вълшебна пръчица за постигане на съгласие. Има случаи, когато само се губи време с нея.

Ковачева признава:

„Да, така е. Медиаторът не е вълшебник, който влива мир и любов в сърцата. Той е само независим експерт, който улеснява възможното преминаване от конфронтация към сътрудничество от общ интерес. В момента 34 медиаторски центрове и 1600 медиатори са записани в регистрите на съдилищата и МП. Но има какво да се желае за обучението им. Курсовете понякога са само за една събота и неделя. Нужни са законодателни промени, за да бъде контролирана работата им. За да стане медиацията задължителна, трябва да сме сигурни, че е качествена като услуга, при това - навсякъде. А сега не във всички съдебни райони има медиатори. Неслучайно медиацията е нормативно уредена у нас още преди 6-7 години, но прилагането й не върви. Медиацията не е за всеки. Не е за човек, който е убеден, че е абсолютно прав, а другият - абсолютно крив, че той заслужава всичко, а другият - нищо. Тя не е и за родители, които след развод толкова се мразят, че изобщо не желаят да разговарят. Тя няма място и в чувствителната наказателноправна област - там, където има извършено престъпление с жертви. Там болката е голяма, а понякога се търси и отмъщение. В такива случаи се прилага т.нар. възстановително правосъдие - опит да се подобрят отношения между жертвата и извършителя. Но това не е медиация, а друг способ, който в България още не е познат.“

Наши читатели, опитали медиацията, споделят, че очакванията им по отношение на медиатора не са се оправдали. Това не изненадва Ковачева:

„Ако някой очаква медиаторът да му адвокатства, ще се изненада. Медиаторът не е ничий адвокат, той не е и божествен съдия, който да провиди абсолютната истина, макар тя да изглежда другояче от друга страна. Освен това не всички медиатори - даже и тези, които са били съдии или адвокати - имат необходимия за професията талант; трябва дипломатичност, човеколюбие, доброжелателност.“

В такъв случай - защо медиация, и то задължителна?

„В България хората много често се съдят, дори и да са близки роднини, макар вече да се знае, че правосъдието е скъпо и бавно начинание. Много граждани го усещат и като неефективно. Медиацията дава възможност те самите да бъдат активни - така че да получат справедливост“, заключава зам-омбудсманът.

Не всеки спор може да се реши с медиатор - това е ясно. Но си заслужава човек да опита поне по две причини: 1. Опитът може да доведе до положителен резултат. 2. Ако не - тогава всеки има право на достъп до правосъдие и може да продължи да го търси по обичайния начин.