Прощалното обръщение на Барак Обама беше изключително емоционално и демонстрира за пореден път колко много се различава отиващият си президент от своя приемник Доналд Тръмп

Традицията на прощалните речи тръгва още от първия американски президент Джордж Вашингтон. Това обръщение обикновено се съсредоточава както върху постигнатото през мандата, така и върху бъдещето, върху предизвикателствата, пред които са изправени страната и новото й ръководство. Повечето прощални речи на американските президенти не са влезли в учебниците по история. Защото лидерите на САЩ често пъти са се съсредоточавали най-вече върху завоалирано самохвалство и опити да се защити собствената политика. С едно изключение: речта на Дуайт Айзенхауер, в която той предупреждава за нарастващото могъщество на „военнопромишления комплекс”.

Пълен контраст с Тръмп

Подобно изключение е и прощалната реч на Барак Обама. Това негово обръщение беше изключително емоционално и за изненада на мнозина - много оптимистично. Изненада, защото повечето политически възгледи на Обама са в рязък контраст с тези на неговия приемник Доналд Тръмп, който вече оповести, че смята да отмени много от решенията на досегашния президент. Каква ирония: политическото наследство на Обама зависи от това какво от него ще оцелее под ръководството на Тръмп.

Самият Обама е наясно с този факт. И въпреки това не губи надежда. Вярата му в американците, в техните ценности и в тяхната конституция изглежда несломима. Демокрацията в страната ще бъде в опасност едва тогава, когато американците започнат да я приемат като даденост, каза той в Чикаго - града, откъдето тръгна политическата му кариера. Както навремето като млад сенатор, така и сега Обама призова своите сънародници да се ангажират политически и обществено, да не се отдават на цинизъм, да не се обезкуражават от ударите на съдбата.

Това беше реч на истински държавник, който излъчва достойнство, и по време на чието президентство нямаше дори намек за някакъв скандал. Пълен контраст с Тръмп, който още преди да е положил клетва, вече пълни медиите с какви ли не компромати, нападки и клюки. Докато в Чикаго Обама зовеше своите сънародници да следват американските идеали, тайните служби на САЩ информираха политическите елити във Вашингтон, че руските служби навярно разполагат с компрометиращи материали срещу Тръмп. Каква символика само! Разликата между двамата едва ли може да бъде онагледена по-отчетливо.

Обама има основание да се гордее

Да, Обама е суетен. В прощалната си реч той изброи постиженията на своето президентство: спасяването на икономиката през 2009, ниската безработица, здравните осигуровки, справянето с Бен Ладен, новата климатична политика, сделката с Иран, възобновените отношения с Куба. И защо ли всъщност да премълчава тези успехи? Още повече че републиканците направиха всичко възможно да му почернят живота. Факт е, че днес САЩ наистина изглеждат по-добре, отколкото преди осем години. И Обама има основание да се гордее с постигнатото.

Друг е въпросът, че още от самото начало очакванията, фиксирани върху него, бяха нереалистични. Пропастта между бедни и богати все още е голяма. Расовите проблеми си стоят, независимо от факта, че в Белия дом два мандата управлява афроамериканец. Но Обама изобщо не желаеше неговото управление да се свързва с цвета на кожата му. Промените изискват време, каза отиващият си президент в своята прощална реч, която доста приличаше на речите му от началото на първия мандат. Това отново беше реч на президент, който взема присърце образованието и социалния пробив на по-бедните и на имигрантите, президент, който настоява за здравна осигуровка за всички американци и за равни права на малцинствата.

Обама все още е държавен глава. Въпреки това на мнозина американци той вече им липсва.

*Текстът е от сайта на “Дойче веле”