Защо руснаците не обичат датата 23 февруари?

Как уличните бунтове прерастват в истинска революция

Датата 23 февруари (по стар стил) не е за пренебрегване. Тя принуждава руското общество да погледне назад и да си припомни един момент от миналото, който мнозина предпочитат да не коментират. Обикновено 100-годишните юбилеи са свързани с големи държавни тържества. Не и годишнината от Февруарската революция в Русия. В тази страна все още има страх от допир с миналото.

„Спасяването на държавата от анархията винаги е било доминиращ фактор в руската интерпретация на историята“, казва ръководителят на Германския исторически институт в Москва Николаус Катцер.

През декември президентът Путин все пак разпореди да бъдат организирани мероприятия във връзка с юбилея, но официалната покана дойде твърде късно. А това подхожда много добре на отношението към февруарските събития. В Путинова Русия са свикнали да възприемат собствената си държава отпреди 100 години като слаба. Навремето тя се отървава от законния си владетел Николай Втори, а Русия става отново силна едва при болшевиките. Че защо тогава да се напомня за времената на слабост?

Така мислят днес много руснаци - от Калининград до Владивосток. Те остават верни на принципа, че всичко, което е направило Русия голяма и могъща, е добро, независимо дали става дума за Романови или Сталин.

Преди 100 години Русия е пред колапс. Зимата на 1916/1917 е необичайно сурова. Руската промишленост произвежда главно за оръжейната индустрия. Инфлацията галопира. В края на 1916 г. стоките поскъпват средно с 400 процента. По онова време Русия все още е до 85% аграрна страна. В малкото индустриални центрове обаче избухват стачки. Работниците се радикализират - главно в Петроград, който по-късно става Ленинград, а днес носи старото си име Санкт Петербург.

Още преди решаващия 23 февруари 1917 г. в големите оръжейни фабрика започват работнически бунтове. През нощта пред пекарните се образуват огромни опашки и хиляди скандират: „Хляб, хляб!“

В Путиловските заводи ситуацията ескалира. На улицата излизат предимно жени, чиито мъже са на фронта. Масите започват да обезоръжават и пребиват полицаите. Царят изпраща телеграма със заповед за незабавно потушаване на метежа. На следващия ден са застреляни 60 демонстранти. Същевременно цели полкове се солидаризират със стачкуващите. В рамките на няколко дни се формират войнишки и работнически съвети.

Положението излиза извън контрол. Докато царското правителство обявява извънредно положение в Петроград, армията призовава за подкрепа на въстаниците. Работниците и войниците в Москва също следват примера на жителите на Петроград. Те окупират гарите и пощите. Така Николай Втори няма възможност да се завърне с влак в града от фронта.

На 26 февруари, при пълно недооценяване на реалността в градовете, в заводите и по улиците, цар Николай Втори изпраща телеграма до председателя на Думата със заповед да разпусне парламента. Депутатите отказват. Само ден по-късно в парламента се формира комитет за възстановяване на държавния ред. Депутати заемат правителствените постове и издигат нов главнокомандващ. Всъщност това е същински преврат, както в Париж през 1789 година. Уличните бунтове прерастват в истинска революция.

Решаващата политическа битка избухва шест месеца по-късно - става дума за Октомврийската революция, когато на власт идват болшевиките. Едва през 1922 г. бива създадена новата многонационална държава СССР. Дата, за която руснаците си спомнят с много по-голямо умиление, отколкото за Февруарската революция.

(БГНЕС, със съкращения)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари