Защо Тръмп ерозира Г-7?

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Разлом между старото статукво и новата стратегия на САЩ

Новините от Бискайския залив

Тези дни информационните потоци ще извират от Бискайския залив. Там, във френското курортно градче Биариц, известно в миналото като дестинация на скучаещия монархически елит на Европа, а днес като средище на сърф-културата, привнесена отвъд океана, се провежда поредната, 45-та по ред, годишна среща на Г-7.

Свои станове вече са разположили лидерите на седемте държави - Франция, Германия, Обединеното кралство, Италия, Япония, Канада и САЩ. Техните икономики представляват 46% от глобалния номинален БВП, 32% от БВП по паритет на покупателната способност и 58% от глобалното богатство в размер на 317 трилиона долара.

По традиция на форума гостува и ЕС, представляван от Доналд Туск. Да изнесат свои гледни точки пред „престола“ на глобалния елит са поканени и държави като Руанда, Египет, Чили, Индия. Присъстват НПО-та, тинк-танкове, представители на младежки и феминистки организации, на бизнеса и науката - грижливо селектирани от онази категория, която известният американски политолог Дейвид Роткопф нарича „охранителите“ на транснационалната суперкласа.

Под желязната охрана на 13 хиляди полицаи, които обстрелват със сълзотворен газ протестиращите анти-глобалисти, домакинът Макрон ще нагости високите гости с отбрани местни специалитети. За предястие“пиперада“ - нещо като миш-маш от домати, чушки, лук, яйце и шунка. За основно ястие „мармитако“ - яхния от риба тон и зеленчуци. А за десерт - селекция от кексчета от страната на баските и дъхави праскови.

После лидерите ще побъбрят по темите, предложени от Макрон, сред които изпъква на челно място джендър-равенството, финансирането на борбата с „климатичните промени“ и прочие теми и темички от традиционния неолиберален глобалистки конспект. В паузите придворният персонал на европейските ръководители ще злослови срещу Америка на Тръмп, а техните медийни глашатаи ще пишат жалейки за отиващото си статукво на неолибералния глобализъм, разрушавано методично именно от Вашингтон.

Опитите на Макрон, в типичния стил на колониалните империи, да обяви пожарите в Амазония, която е суверенна част от Бразилия, за „международна криза“, която да се обсъжда между гощавките в Биариц, очаквано срещнаха вледеняващ отказ от САЩ и възмутена реакция от Бразилия. Не само защото самата Бразилия не участва във форума, а и защото подобна климатична паника е далеч от действителността - ежегодно и от векове по време на сезонното засушаване в определени части на Амазония избухват подобни пожари и от това „белият дроб на планетата“ досега не е пострадал. Естествени природни процеси, които Бразилия ще постави под контрол и без милениалските вълнения на Макрон.

Заключително комюнике няма да има и тази година - идеологическият разлом между старото статукво, олицетворявано от Меркел и Макрон, и новата геополитическа стратегия на САЩ, подкрепяна от сегашните държавни ръководства на Обединеното кралство и Италия, лишават от обща база Г-7.

Какво става? Мнозина се изненадват от безпардонния и дори груб тон на президента Тръмп към формата Г-7, който той демонстрира миналата година по време на срещата в Канада и са склонни са отдават това на „лоши обноски“. Това е далеч от действителността. Става дума за прецизна политическа тактика за бързо разрушаване на едно десетилетно статукво на международната арена. Тръмп няма историческо време за плавни дипломатически ходове, намеци, недомлъвки и протяжно кандърдисване на европейските партньори, които са свикнали с досегашното статукво. Прилага „шокова терапия“.

За традиционните американски консерватори, които се върнаха на власт чрез Тръмп, след като за последно управляваха по времето на Ричард Никсън, светът изглежда по съвсем различен начин. Статуквото на неолибералния глобализъм, чиито основи постави Рейгън и беше установено безпрекословно след падането на Берлинската стена, е конструирано като еднополюсен свят с имперски център САЩ и привилегирована периферия ЕС, Австралия, Канада, Израел, някои страни от Азия. Отношенията с тази периферия САЩ градяха на основата на два подхода.

Евроатлантическото направление беше основано на мултилатерализма и колективната сигурност, докато в Азиатско-тихоокеанския район се изгради мрежа от двустранни споразумения с Тайван, Япония, Южна Корея, Филипините - т.нар. „система от Сан Франциско“ от началото на 50-те години на ХХ век.

Действащата стратегия за национална сигурност на САЩ, утвърдена от Белия дом през 2017 г., ревизира напълно този подход. Многополюсен свят, в който глобалните отношения се регулират от острата конкуренция, баланси и взаимно зачитане на интересите на трите суперсили - САЩ, Русия, Китай. Концепцията за „американска хегемония“ е заменена с „принципен реализъм“ и по-голямо зачитане на суверенните права на другите нации при преследване на американските интереси.

Г-7 е реликва от ерата на Студената война, когато властваше геополитическата концепция за „трите свята“. Тя придоби завършен вид с „изобретяването“ на „Третия свят“ от френския социолог Алфред Сови, който в една своя публикация през 1952 г., направи аналогия с трите съсловия от времето на френската революция. „Първият свят“ - развитите капиталистически демокрации, „вторият“ - социалистическия лагер, и „третият“ - всички останали развиващи се държави.

В по-нови времена Г-7 се превърна в инструмент за налагане на глобалисткия дневен ред, който даваше възможност и самочувствие на държави като Германия и Франция да се чувстват „господари на света“. На гърба на САЩ, разбира се. Но всъщност зад високопарната фразеология за мултилатерализъм и благото на човечеството, се прикриваше един перфиден механизъм за господство на глобалния елит над демократичната воля на нациите. Скрити зад дебелите стени на Г-7 се правеха паркетни договорки, които после се натрапваха на народите, като „воля на международната общност“. У нас познаваме подобен механизъм на налагане на властта на елита над интересите на народа с до болка познатото клише „знаем, че не е добре, ама от Брюксел искат“.

Тръмп сложи край на този подход. Новата геополитическа доктрина на САЩ оставя мултилатерализма на заден план и търси повече опори в двустранните отношения, които по дефиниция са по-подвластни на политическите аспирации и интереси на хората и нациите. Няма нищо случайно в това, че през последните три години Вашингтон демонтира многостранните инструменти, които изземват суверенитет от държавите - например споразуменията за свободна търговия, които подчиняват държавите на корпорациите.

Снети бяха от дневния ред на американската външна политика подготвяните от администрацията на Обама Транс-Тихоокеанско и Транс-Атлантическо споразумения за свободна търговия. Ревизирана беше из основи НАФТА. По думите на президента Тръмп: „Твърде дълго на американците се обясняваше, че гигантските многостранни търговски споразумения, безконтролните международни трибунали и могъщите глобални бюрокрации са най-добрият начин за тяхното добруване и успех. Но докато се точеха тези обещания, милиони работни места бяха унищожени и хиляди фабрики затворени“.

Все в тази посока, администрацията на Доналд Тръмп блокира работата на наднационалния търговски трибунал на Световната търговска организация (СТО). Белият дом отказва да подкрепи назначаването на нови съдии в 7-членната апелативна инстанция. Наскоро американският представител в СТО заяви в прав текст, че в този си вид трибуналът е неприемлив за САЩ, защото често превишава властта си, изкривява фактите и превратно тълкува националното законодателство на държавите-членки.

Излизането на САЩ от Парижкото споразумение за климата - другият глобалистки инструмент - също не е „неочакван каприз на Тръмп“, както дежурно се изразява нечетящото анти-Тръмп хейтърство, а постулат, заложен в Стратегията за национална сигурност на САЩ от 2017 г., която дефинира официалната американска външна политика.

Този контекст е нужен, за да бъде разбрана (именно разбрана, а не непременно одобрявана!) политическата линия на президента Тръмп към формата Г-7. Съвременните геополитически и икономически реалности в света са далеч от концепцията за „трите свята“. Претенцията на Г-7 да направлява развитието на света вече е неадекватна. Без Русия, Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка, координирането на общи политики на глобалната арена е неефективно. Интересът на САЩ обаче е да регулира самостоятелно отношенията си с другите фактори в света в рамките на по-широк формат, а не блоково чрез евроатлантическото направление и Г-7. За това Тръмп е дружелюбен, открит и диалогичен на форумите на Г-20, които по-пълно отразяват съвременните глобални реалности. И контрастно студен, рязък и безпардонен на сбирките на Г-7. Въпрос на концепция и държавна политика, а не на импулсивни хрумвания и настроения.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи