Президентският дебат не добави нищо към образите на двамата протагонисти: тя - школуван политик, назубрена, отрепетирана, напориста отличничка, той - неполитик, с вид на глуповат ученик, неподготвен за дебата, мънкащ като латерна за заплахата от Мексико и Китай. Клоунската му дреха тоя път бе прибрана в килера. CNN и други “либерални” медии отсъдиха категорична победа на Хилари.

Но останалите медии, а те са повечето и с по-голямата аудитория, дадоха победата на Тръмп. За мнозинството американци основното послание на дебата бе съвсем друго. Тя изрече куп лъжи, които почти всеки гражданин разпознава, влезе в куп диаметрални противоречия с предишните си позиции и не отговаряше на неприятните въпроси - подминаваше ги. А той бе нетипично деликатен и й постави само три (за провалите й в Близкия изток, за предишното й одобрение на търговските договори ТПП и ТТИП, за скандала с имейлите), а можеше много повече. Доналд от своя страна отговаряше търпеливо на нейните провокационни въпроси, без да увърта, обясняваше се като ученик и макар отворите му да бяха често социопатични, възмутителни (за бащиния му капитал, с който започнал, за неплащането му на данъци, за ролята му в ипотечната криза, за банкрутите му), мнозинството го виждаше като честен, макар и неправ в случая.

Последното е най-важното - масовият американец вижда Тръмп като жив, макар безспорно грешен, алчен, инфантилен, груб и невеж, но жив човек, а нея - като фалшификат, напомпана с въздух лъскава кукла. Той, милиардерът, е човекът от народа, а тя, дъщерята на драпировача, но сега вече също мултимилионерка, е куклата на Уолстрийт. 70% от американците не смятат, че Хилари заслужава доверие. Младите, които се тълпяха на митингите на Бърни, не я харесват - не понасят фалша и лъготенето. В лагера на Хилари няма ентусиазъм. Оттам и честите й нервни кризи и припадъци - няма кой да зарежда емоционалните й батерии с вяра и ентусиазъм и тя страда от силно нервно изтощение.

Омразата и презрението към професионалните политици, умората от династиите, жаждата за нови, неопетнени лица у почти целия народ са огромни. В ерата на популизма не е възможно един политик на статуквото, на естаблишмента като Хилари да победи един шарлатан популист. Популистите въодушевяват привържениците си, събират хилядни митинги, милиони дарения от малки суми. Само в деня след дебата Тръмп събра 16 милиона долара дарения от дребни спонсори.

Бърни Сандърс можеше леко да отвее “оранжевия” с урагана на левия популизъм, но демократическата номенклатура успя да му скърши гръбнака. Всъщност нещо остана от него, той основа ново “революционно” движение, в което и аз се записах, но това са проекти за бъдещето. С пропадането на кандидатурата на Бърни пропадна надеждата ни за победа на тези избори. На дебата Тръмп отново се изказа със съчувствие за Сандърс и за безобразното му третиране от демократическата номенклатура, особено от председателката на Демократическия национален комитет, корумпираната Деби Васерман-Шулц.

Либералното съзнание се залъгва, че 77% от населението на Америка са жени, малцинства и млади хора, сред които Тръмп не се котира, но вече съм срещал няколко жени от средната класа, които ще гласуват за него, а вчера чух и от млад черен строителен работник същото - младежът не може да търпи Хилари и Обама за лицемерието им.

Икономическото положение при Обама, освен в деиндустриализираната сърцевина, постепенно се подобрява, положителният ефект от “Обамакеър” се чувства, така че “икономиката, глупчо” по двете крайбрежия не е чак толкова на фокус, колкото през 2008 г. Повече внимание се отделя за външната политика и все повече американци, не само студенти, мислят, че тя е катастрофална, сега и с очертаващата се катастрофа на Обама в Алепо.

И “оранжевият” буди симпатия с изолационизма си: ние не можем - не че не бива, а просто не можем, факт - да бъдем полицай на света. А Хилари с право се смята за отвратителен ястреб, пред когото Обама ще бледнее. Сегашната истерия на американския външнополитически естаблишмент е противна на народа и не се приема от военните, които са за Тръмп, и от елита на политическата мисъл. Много американци казват, че САЩ трябва да се обединят с Русия срещу тероризма.

В Америка има щати, които винаги гласуват за републиканците, и други, които винаги гласуват за демократите. Те не са интересни при прогнозите. В прогресивен Ню Йорк демократите обикновено побеждават с три към едно. Но този път четири големи, традиционно демократически щата от “ръждивия пояс” - Уисконсин, Мичиган, Охайо и Пенсилвания - отиват за Тръмп. Така смята статистикът Нейт Силвър, който винаги познава.

Тръмп държи в шепа сърцата на бялата работническа класа в “ръждивия пояс”. Корпорациите ви изнесоха работните места в Мексико, говори “Доналдът” в апокалиптичния Детройт, либералите пуснаха мексиканските мафиози тук да продават наркотици на децата ви, а нелегалните имигранти ви вземат и работните места в строителството и макдоналдсите. Тръмп заплаши изпълнителния директор на “Форд”, че ако изнесе още една автофабрика в Мексико, ще обложи автомобилите му с вносно мито 35%.

Решаващ за победата на Тръмп ще е и вотът на привържениците на Бърни. Те са много милиони и с право са възмутени от агресията на демократическата номенклатура към него - и преди, и след конвенцията - от избора на вицепрезидент и от идеологическата гъвкавост на Хилари, която обещава всичко на всички. Много пострада репутацията на Пол Кругман, който се обвърза с Хилари, бе прекалено рязък и критичен към Бърни и никога няма да си върне в очите на младите революционния ореол от 2008 г., а и Джоузеф Стиглиц няма да се радва на революционната си слава от 2011 г., когато седеше с бунтовниците от “Окупирай Уолстрийт”. Слушах го тези дни на една дискусия за еврото в Колумбийския университет - типичен самодоволен буржоазен професор, наслаждаващ се на популярността си.

Чувал съм отделни разочаровани бърнисти, които ще гласуват за Доналд, за да накажат Хилари, както много български комунисти гласуваха за НДСВ и ГЕРБ, за да накажат БСП за нейната антисоциалност. Но те не са типични за категорията си. Има и такива като мене и мои близки, които просто няма да гласуват - не могат да си скършат ръката за Хилари. Голямата част от бърнистите обаче ще гласуват за нея с отвращение, но това ще е депресиран вот, те няма да агитират за нея, няма да водят близките си в секциите, няма да работят доброволно да осигурят висока активност. И това ще даде победата на Тръмп.

Има още възможност да стане някакво чудо - например Хилари да отпадне по болест и да се върне Бърни, или нещо друго - но шансът е нищожен. Казвам го с огорчение. Писал съм подробно на друго място колко е лош Тръмп, колко поразии ще направи за Америка и света, за бедните и средната класа, за сферата на публичното, за обществения морал. Колко са безотговорни всички, които допускат с действие или бездействие победата му. В същото време някъде дълбоко усещам и предателско облекчение, че сегашното нетърпимо положение във външната политика на САЩ скоро ще се прекрати и одиозните фигури на жриците на войната ще изчезнат завинаги от хоризонта.