Емблематични места в София са свързани с безкористната им щедрост

В годините след Освобождението в България настъпват съществени промени. След обявяването на София за столица в нея се изграждат важни държавни, обществени, културни и образователни институции. През този период в града се създават и издателските традиции. Свързани с тях са Янко С. Ковачев, Иван Говедаров, Георги и Богдан Прошек, Иван Игнатов, Тодор Филипов Чипев - печатар, книжар и издател, Христо Олчев и други.

[modula id="3338277"]

С дейността си всеки от тях, както и много други, останали незнайни за историята, участват в общия национален стремеж през онези години -

да сме равни на европейската култура

Дали този идеал е постигнат в наше време, е спорно да се твърди. Малко хора знаят, че най-известните символи на нашата столица са свързани с братята Георги и Богдан Прошек. И това са днешните емблеми на София - Орлов мост, Лъвов мост, паметникът на Васил Левски. Още – старата Централна гара, Народното събрание, първата държавна печатница, читалище „Славянска беседа”, както и при­ста­ни­ще­то във Вар­на – все дела на братята Прошек.

Приносът им към изграждането на нова България след Оосвобождението е толкова значим, че оставя траен отпечатък до наши дни. Почти неизвестно е, че те помагат на революционната дейност в страната. Oсновават първия Интернационален революционен комитет, помагат на Васил Левски и вземат ключово участие в боевете за Шипка.

Братята Прошек участват активно в изработването на първия градоустройствен план на столицата. През далечната 1884 г. те слагат

начало на ново строителство

Тяхно дело е построяването на чешката пивоварна „Прошек”, доста масивна за тогавашните представи сграда, извисяваща се самотна на безлюден по онова време хълм. Освен пивоварната, братя Прошек са строители на първата фабрика за тухли, поставят първия асансьор в България.

Двамата братя завършват висшето си образование в Чехия. През 1869 г. Георги (Иржи) Прошек се отправя към нашата страна. Скоро след пристигането си той се свързва с местните тайни революционни комитети, за да подпомага тяхната дейност. Инженер Про­шек, подобно на бъл­гар­с­ки­те пат­ри­о­ти, же­лае ос­во­бож­да­ва­не­то на на­ро­да ни. Но той дър­жи и на не­го­во­то кул­тур­но раз­ви­тие.

Важна част от живота на Георги е

запознанството му с Апостола на свободата

Васил Левски. Прошек доставя оръжие под предлог пред официалните власти, че му трябва да охранява железопътната линия от набези на кърджалии и други разбойници, и пренася тайно революционната поща на комитетите.

През 1878 г. Богдан (Теодор) Прошек пристига в България и се установява при брат си. Двамата основават през 1879-а първата печатница в София, а през 1884 г. построяват пивоварната „Братя Прошекови“, най-голямата и модерна в града по това време. Това е и първата електрифицирана сграда в столицата, захранвана със собствен генератор.

Тя има

своя собствена история

Сварената в Княжево мъст се пренасяла за ферментация в бурета до изградената изба “Дълбок зимник”. Но в процеса на пренасяне имало неудобства и Прошекови започнали през 1881 г. строеж на споменатата вече пивоварна фабрика близо до избата, която била пусната в действие през 1884 г., а през 1885 г. станала придворен доставчик на пиво и имала собствена бирария непосредствено до нея – това е първообразът на легендарния „Дълбок зимник”. Последвало построяване на още няколко пивоварни и този тип заведения предизвикали истински бум, станали неизменна част от ежедневието на новия софийски елит.

„Придворен доставчик“ е звание, давано от царския дворец на фирма, доставяща стоки и услуги в двореца. По силата на предоставения официален статут, фирмата придобива правото да поставя личния владетелски герб на магазините и етикетите на бутилките си. Тогавашните бледи реклами съобщавали, че „една глътка „Прошеково пиво - Придворенъ Доставчикъ" ще Ви върне в времената на царска слава“.

Чудото на Божи гроб

Богдан се жени за Вилхелмина и от нея има пет дъщери. Голямо било желанието му да има и наследник – син. Но нямал този късмет и се отправил към Божи гроб да се помоли за мъжка рожба. Пътувал с биволски коли цели 9 месеца. Когато стигнал там, си обещал, че ако Господ е милостив към него и го дари със син, ще построи църква в София в знак на благодарност. След още 9 месеца чудото се случило и той се сдобил с мъжка рожба – Богдан Прошек – младши.

Обещаното от бащата било спазено и Богдан построява католическата църква „Свети Франциск”, която и до днес се намира на ул. „Асен Златаров“ в столицата.

Делата на двамата братя чехи у нас и на цялата им фамилия, приела България като своя втора родина, не спират дотук. Те са от малкото чужденци, които променят имената си и приемат български – Теодор се прекръщава на Богдан, а Иржи на Георги. И това е голяма чест за България!

Георги Прошек умира в София на 58 години. Само месец по-късно от мъка по него си отива и по-малкият му брат Богдан, едва на 47 години. Макар и с кратък житейски път, братя Прошек оставят завинаги дълбоки следи в историята на новостряща се България.