Академичното медицинско образование в България се ражда с указ на Фердинанд

Първият Декан на Медицинския факултет е проф. д-р Иван Кипров, сегашният чл. кор. проф. д-р Иван Митов, е 42-ри по ред

На 8 ноември в НДК ще бъде тържествено отбелязана 100-годишнината от основаването на Медицинския факултет при Медицинския университет – София. Честването е под патронажа на Ректора на МУ-София проф. д-р Виктор Златков.

Ще бъде излъчен кратък документален филм за съвременното развитие на медицинското образование у нас. Звездите на Софийската опера и балет са подготвили специална програма по случай вековния юбилей, а входът е свободен. Водеща на тържеството ще бъде Радина Червенова.

През изминалите 100 години Медицинският факултет - София е обучил 39 503-ма лекари. От тях близо 3 000 са чужденци от 80 държави.

На 29 ноември 1917 г. „Държавен вестник” публикува Указ №21 на цар Фердинанд, който утвърждава закона за откриването на Медицински факултет към Софийския университет. Той е гласуван от депутатите на 17-то Народно събрание малко преди това- на 10 ноември. За да се стигне до този акт обаче, е извървян дълъг път.

Още през 1904 г. е създадена медицинска библиотека, малко след това и Учебен медицински музей. Организират се първите курсове за специализация по хирургия, акушерство, офталмология, които траят само по няколко месеца. Три години по-късно –през 1907-ма, 17 млади български лекари отиват за първи път на обучение в чужбина - те са и бъдещите професори в Медицинския факултет. Това са: д-р Стоян Киркович, който специализира във Виена, д-р Атанас Теодоров –също във Виена, д-р Тошко Петров –в Тулуза, д-р Владимир Алексиев – в Женева, д-р Иван Кипров- в Берлин. Историята на медицинското образование у нас впечатлява и с това, че в период от 5 години – между 1912 и 1917-та, специални делегации от България посещават медицинските факултети в Мюнхен, Хайделберг, Виена и други градове в чужбина, за да проучат техния опит.

Идеята е на едно от знаковите имена за Медицинския факултет - това е видният деец на здравното дело в България д-р Марин Русев. Завършва медицина във Виена в края на 19 век, работи като лекар в болницата във Велико Търново, член на Върховния медицински съвет, автор на Закона за опазване на общественото здраве от 1903 г., един от първите балнеолози в България. Именно той постоянно пропагандира идеята за създаване на наше, българско медицинско висше училище, работи за откриването на нови болнични отделения и институти, които впоследствие стават основа на бъдещия факултет. През 1918 г., вече като председател на Върховния медицински съвет, пише писмо до ректора, в което изразява радостта си, че е доживял деня да види започването на лекции по медицина и у нас. Той прави „скромен” по думите му подарък, като дарява 8 000 лв. за учредяване на фонд, който всяка година да награждава завършилите първи по успех лекар и лекарка.

На 28 януари 1950 г., с Указ на Народното събрание МФ се отделя от Софийския университет и така е поставено началото на Медицинската академия, предшественик на Медицински университет-София.

Първият Декан на Медицинския факултет е проф. д-р Иван Кипров. Сегашният – чл. кор. проф. д -р Иван Митов, е 42-ри по ред.

Указът за създаване на Медицински факултет-София.

Първите клинични бази са „Александровска болница“ и „Майчин дом“

Първите клинични бази на Медицинския факултет са „Александровска болница” и „Майчин дом”, а за предклинична е определена Първа мъжка гимназия.

Обучението на първите студенти започва на 11 април 1918 г. с лекции по физика и зоология. През 1950 г. Медицинският факултет е отделен от СУ „Св. Климент Охридски“. Заедно със Стоматологичния и Фармацевтичния факултети влиза в състава на създадената Медицинска академия, преобразувана през 1954 г. във Висш медицински институт. От 1972 г. ВМИ-София влиза в състава на Медицинска академия, която включва всички медицински висши училища в страната, ИСУЛ и Националните медицински центрове. ВМИ-София е възстановен като самостоятелно висше училище през 1990 г. и с указ на 37-мо Народно събрание прераства в настоящия Медицински университет – София.

В неговата структура влизат факултетите по медицина, дентална медицина, фармация, обществено здраве, един департамент, два медицински колежа и 14 университетски болници

Факултетът е лидер в обучението на лекари

Медицински факултет – София е безспорен лидер в обучението на студенти и лекари специализанти в страната, има съществен дял в обучението на студенти от факултетите по дентална медицина, фармация и медицинските колежи. През тези 100 години факултетът се превърна в символ на знаещи и можещи хора, на умове, които непрекъснато търсят, даряват знания и здраве. Благодарение на високото качество на преподавателската и научна дейност, Медицинският факултет и Медицинският университет – София неизменно заемат водещо място сред сродните висши училища според Рейтинговата система на университетите. Завършилите медицина в МФ - София са най-конкурентоспособни на пазара на труда - безработицата сред тях е под 1% и над 90% се реализират успешно в България и чужбина.

В момента в Медицинския факултет преподават 111 професори, 170 доценти, 169 главни асистента и 401 асистента.