За връзката между нашите емигранти и кукумявките

Привлекателни ли са за образованите хора опустелите къщи в България

Каква е връзката между образованите български емигранти и кукумявките? Ако не знаете, значи не сте запознати с най-новия проект за разрешаване на кризата с работната ръка у нас.

Проектът е прост и някои го намират за гениален, тъй като вярват, че всичко гениално е просто, макар че не всичко просто е гениално. Той е хрумнал на вицепремиера Томислав Дончев случайно - така, както на Нютон му е хрумнал законът за гравитацията, когато му паднала ябълка на главата. Случайното събитие, което провокирало господин Дончев, било участието му в ежегодната среща на правителството с бизнеса. На тая среща работодатели се оплакали, че младите и читавите хора са избягали от България и няма свястни работници за техните предприятия. Като чул това, вицепремиерът се сетил веднага: квалифицирани работници ще има, ако се върнат „високообразованите българи“ от чужбина, а те ще се върнат, ако им дадем жилища без пари. Какви жилища? Той обяснил:

„В някои райони на страната ние имаме огромен потенциал от неизползвани жилища, които са необитаеми, не можем даже да открием собствениците им, за да ги накараме да си платят данъците. Това би могло да бъде част от стимулите (за завръщането на квалифицираните) - настаняване в такова ремонтирано жилище”.

Супер. Ще боядисаме, значи, някои от опустелите къщи в селата и гарсониерите в изоставените панелни квартали, и ще кажем: „Моля, заповядайте, скъпи наши образовани сънародници, настанявайте се тук безплатно и си правете в свободното време деца - защо да гнездят само кукумявки по таваните?“

Вицепремиерът изнесе статистически данни: 25 000 души годишно напускат родината, половината не се завръщат никога, а другите след известно време си идват. И очерта проекта си в по-близка перспектива:

„На нас ни трябва вече - вика - детайлен скрининг на всичките случаи!“

Скрининг? Ще рече – да изясним причините. Просто като фасул. В интернет си пише всичко:

„Емиграцията (от латински-migrare) е напускане на една страна и заселване в друга, причинено от някаква отрицателна промяна в живота - природна, военна, икономическа, политическа. За нея има два фактора: „привличащи“ и „отблъскващи“ човека от дадената страна.“

Описани са и отблъскващите от България фактори, а именно -  в сравнение с обитателите на другите европейски държави българите са (според Евростат) най-бедни, с най-ниски пенсии и заплати, с най-висока смъртност и най-ниска раждаемост, с най-мръсен въздух, с най-лоши храни, с най-стари коли, с най-висока алокохолна зависимост и най-честа употреба на наркотици в училище, най-недоволни и невярващи в институциите, с най-ниски резултати в борбата с корупцията.

А факторите, привличащи към България – те какви са? Тях господин Дончев по-трудно ще ги намери с търсачката на Гугъл. Да се опитаме ние да му ги „скринингираме“.

Привличащо за нашите изселници, разбира се, е неговото предложение за жилища на вересия. Но кой знае защо ни се струва, че то ще привлече най-вече тия, които и без туй чат-пат ги забират с жандармерия от френските и испанските мигрантски гета, товарят ги на самолети и ги връщат у нас, защото цапат там, проституират, просят и крадат.

Вероятно не безплатните нощувки по места, заети в момента от кукумявките, ще привлекат у нас ония български младежи, изучили се в най-престижните университети на ЕС и САЩ, защитили докторати, стажуващи в мултинационални компании, работещи в елитни здравни заведения, в евросъда или в неправителствени организации от международен мащаб. Едва ли българчетата, завършили „Кингс Колидж“, „Кеймбридж“, „Оксфорд“, „Пантеон- Сорбон“, „Силанс-по“ или „Харвард“ с отличие, си мечтаят точно за това – да имат харизан покрив над главите си.

Привлекателни за тях у нас биха били по-други неща. Като например, конкурс по тяхната специалност – в държавна институция, в просперираща компания, в Алма Матер или в БАН. Конкурс, но не такъв - за „наш човек“, който е обявен от кумова срама и набира кандидати, колкото „нашият“ да не е сам.

Привлекателна би била за изучилите се в странство перспективата да се родят тук техните деца – но в нормална болница, а не в елитарна, където секциото струва десет средни заплати или в общинска - с мухъл по стената, където капе от тавана, а кранът на душа е вързан с канап.

Тях би ги привлякла и възможността да работят без да се щадят и да творят,  но докато за рожбите им се грижат в уютна детска градина – и не такава, в която записват с фалшива бележка, че детето е аутист.

Би ги привлякла свежата софийска утрин, в която тръгват на работа с новата си кола, но ако гумата им не пропадне в дупка на асфалта – в тая същата, която някой е закърпил по-предишната заран.

Би ги привлякла и мечтата за свой дом с изглед към прекрасната Витоша – но платен от техните спестявания, които не са откраднати заедно с банката.

Би било чудесно за някой от завърналите се млади българи  също така да спечели обществена поръчка за фонтан на центъра на родния му град, обаче търгът да не е нагласен и държавата да му  плати коректно за свършената работа.  Хубаво ще е за него сигурно и да отвори магазин,  в който апашите не си пазаруват без да плащат, пет пари не давайки от камерите....

Прекрасно ще е за трудолюбивите хора, реализирали се и зад граница, но предпочели България, да отмарят зиме в Пирин, а лете в Слънчев бряг,  но без да чакат лифта на опашка, без да плащат 30 лева за 3 педи сянка, без да ги оберат в хотела, докато спят и без ги ранят в престрелка между мутри в ресторанта.

Списъкът с причините, по който грамотните нашенци биха се прибрали при близките си на родна земя, може да бъде продължен от всеки наш читател. Като го прочете, зам. министър-председателят Дончев би трябвало да състави друг списък – с конкретни задачи за тези, които, също като него, са на власт. В него на първо място, нас ако пита, би трябвало напише:„Приключваме с корупцията“.

 

Защо един докторант би се върнал от САЩ у нас?

Ето отговорът на Кристиян Стоянов, който пише дисертация в “Харвард”:

"Ако се върна, аз бих искал нещо повече от подарено държавно жилище и успех в частния бизнес. Бих желал, като виждам, че държавата ми се управлява неудовлетворително, да сменя управляващите на честни избори. Но държа да не изнесат бюлетината ми в някой чувал, купеният вот да не бъде решаващ, протоколите от изборния ден да не бъдат преправени. Бих се върнал да участвам може би и пряко в политиката, защото знам, че България може  да живне - стига не ме изнудват и подслушват, ако избера да бъда в опозиция."

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари