И голямото глобално шубе, разбира се

Помните ли когато си мислехме, че „нещата“ у нас са тръгнали „да се оправят“? Да, да, имаше един такъв момент. И то неотдавна.

По мое скромно мнение периодът обхвана първите пет месеца на 2007 г. Имаше една надежда във въздуха, един блясък в очите ...

Нормално е да сте забравили. В края на месец май същата година дойдоха първите избори за Европейски парламент и се оказа, че безскрупулните ни гадове пак ще си правят каквото си искат и вече няма какво да ги спре. Щото това Европейският съюз, видиш ли, се оказа че не бил Съветският, както си мислеха „хората“, и респективно „този“ Брюксел не е „онази“ Москва да ти размахва тоягата над главата всеки път, когато шмекерееш по ганьовски - най-много да те заплаши с пръст и да ти спре джобните за седмица, докато се „поправиш“.

Ние склонихме, че такава е злощастната ни съдба, и си сипахме по едно за лека нощ. Реалността тогава не беше по-цветна от сега, но поне с пустото еврочленство ни се отвори път да пътуваме като „белите хора“ по света. И като пламна този ми ти български авантюристичен дух, и като хукна народът на екскурзии по близка и далечна чужбина, та се не видя! (За краткосрочния туризъм говоря - другият е далеч по-сериозна тема, която не засягам тук.)

На шега, на майтап, но за 10 години в ЕС ако не друго, поне „дзверо свет виде“ и „свето виде дзверо“. Доколко ползотворно беше това взаимодействие и за двете страни в поговорката, е спорно. Поне една нормална чужда практика от целия десегодишен километраж да бяхме възприели правилно като общество (освен предварителните резервации на почивки за „по-тънко“), но нейсе! Признавам с ръка на сърце, че дълбоко в себе си съм убеден, че почти на всяко райско плажче от Егейско море през Канарските острови до Таити или Бали има една конкретна купчинка пясък с прилежно забучени десет фаса „Виктори“/„Мерилин“ под обелки от слънчогледови семки, „останали от миналата почивка“. И на първия, който каже, че „може и да не са от нас“, ще му отговоря: „А „тези другите“ от кого са се научили според вас?“ Ха-ха! Но да не се задълбочаваме сега в културологичния си „принос“ към съвременния глобален Вавилон. Пък и има къде-къде по-сведущи от мен диванни стратези, които ще ви го обяснят надълго-нашироко в някой сутрешен блок.

Но човекът е човек, когато е на път. Пътеката на познанието си има и съвсем материално измерение. Разширяването на кръгозора на нацията е от фундаментално значение за развитието й. В един момент видяното ще стигне до разума по правилната пътека. Цивилизацията, в крайна сметка се основава на два критерия - „пътища и тоалетни“, както са казали древните римляни. Разбирайте го както искате - търговия и култура, транспорт и канализация, контакти и хигиена. Все ще сте прави. Всичко това, разбира се, ако светът съвсем не се обърне на главата си и не си останем за дълги години напред само със спомените, фотоалбумите и научнопопулярните филми. И ако въобще има кой да ги разглежда, де! Защо ли? Как защо!?

Нека ви попитам - шубе ли ви е? Шубе ви е, разбира се! И да не смеете да си го признаете - било от от его или от другото - то си е така! В края на 2016 г. кой европеец/„западняк“ (за втория термин ще трябва май пространно да се обясни защо по принцип включва и нас, ама друг път) не си признава тайно, че го е шубе. Нищо не плаши повече от непредсказуемото бъдеще, независимо дали в краткосрочен или дългосрочен план. Особено когато става въпрос за лична сигурност и човешки живот. Дори и с нашето щраусово разбиране за света. Трябва да признаем едната глобална победа на ислямските (предимно) терористи от последните години - уплашиха ни до степен всеки да предпочита да си затвори очите, пък каквото ще да става. Никъде не е сигурно, никъде не си в безопасност. Всички сме потенциални мишени, жертви на безсмислено насилие, отдушник на различни догми. В представите на мнозинството от хората по нашите географски ширини светът се промени до неузнаваемост сякаш за денонощие (или няколко). Макар и проблемите му сега, реално погледнато, винаги да са си били там. Чужди грижи, чужди ядове, си казват щраусите, преди да заровят глава в пясъка (предполагам). Когато разбираш пътуването от гледната точка на „котката в чувала“, е така. Не се заяждам - факт! Истината е, че светът, който ни събира, ни разделя. И обратно. И без да го познаваме наистина. Света, имам предвид.

Но да не се отплесвам в излишно философстване. Ако сте стигнали дотук, нека да ви кажа защо - най-големият враг на разума е страхът. И прогресивните сили, разбира се, но най-вече страхът. Шубето е голям страх, казват хората. А уж „дзверо“ от „свето“ се не плаши.

Но пък помежду си сме наред

Според последните данни на Европейската туристическа комисия (ETC - естествено, че има и такава) за третото тримесечие на отминаващата година вътрешноконтиненталният туризъм бележи постоянен ръст за сметка на традиционните „екзотични“ дестинации, предпочитани от гражданите на страните от континента. Общата статистика показва, че всяка трета популярна туристическа дестинация в Европа бележи двуцифрено увеличение на туристическия поток през летните месеци. Континентът също така запазва популярността си като дестинация, като се очаква до края на годината общото увеличение на броя туристи, посетили Европа, да е с 3% по-високо от предходната година.