За кривото огледало на обществената дискусия

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Заинтересовани групи имат ясен интерес - чрез вмешателство в съдебната власт да бъде наложен удобен за тях главен прокурор

Преди да пише „анализи“ и възвания, дори „чукча“ трябва да чете

Две теми напоследък илюстрираха размиването на границите между доброто и злото във все по-кривото огледало на обществената дискусия. Едната е атаката срещу НАП, а втората - номинацията за главен прокурор.

Киберпрестъпността е едно от най-сериозните предизвикателства, пред които е изправен съвременният свят. Според световни експерти към 2021 г. тя ще нанася щети и ще генерира престъпни приходи в размер на шест трилиона долара годишно. Жертви са стотици милиони граждани, корпорации и публични институции. Ето само няколко примера. Данните от кредитните карти на 50 милиона клиенти на американската верига Home Depot бяха откраднати през 2014 г. Пак тогава от банковия гигант JPMorgan Chase бяха източени данните на 76 милиона домакинства и 7 милиона малки фирми. През следващите две години бяха атакувани американската данъчна агенция и още една правителствена служба в САЩ. В резултат бяха откраднати номерата на социалните осигуровки и много друга лична информация на повече от 222 милиона американци. С подкрепата на китайските спецслужби хакери правят опити за престъпно проникване в системите на Европа и на САЩ. През май тази година Израел бомбардира териториите, контролирани от „Хамас“, заради хакерска атака.

Това са само малки парченца от гигантската мозайка на киберпрестъпността днес. И навсякъде, тази престъпна дейност е обект на еднозначна отрицателна оценка от обществото. Киберпрестъпниците са „лошите“. Те са от „тъмната страна“, а романтичните увлечения по тях, които някои питаят по подобие на симпатиите към някой „Робин Худ“ от италианската мафия или към „борците“ и „мутрите“ у нас, не ги поставя от „светлата страна“.

Вместо с ножове и пистолети, киберпрестъпниците крадат и посягат на правата и законните интереси на хората, бизнеса и държавите. Виртуалното пространство днес е арената, на която се извършват голяма част от „конвенционалните“ престъпления - от финансови измами, изнудване и рекет, до кражба на виртуална самоличност, нарушаване авторски права, порнография, расова и религиозна омраза.

Факт е, че органите за борба с престъпността по цял свят имат солиден капацитет. У нас също е така - специализираният отдел „Киберпрестъпност“ при ГДБОП-МВР, който функционира от 1998 г., се ползва с авторитет сред сродните европейски и американски служби. Проблемът у нас, поне според мен, е в липсата на адекватна култура на киберсигурност в държавния сектор. Няма стратегическо планиране и достатъчно ресурси за обезпечаване и непрекъснато усъвършенстване на системите за киберсигурност. Това е в едно изречение хроничният управленски проблем, от който страда България. Имаме експерти на световно ниво в тази сфера, но нишката се къса на нивото на управленските решения и администрацията.

Вероятно това е и една от причините за твърде рехавата гражданска нетърпимост към киберпрестъпността, особено когато тя е насочена срещу държавата. Типичен пример са част от реакциите на активното обществено мнение по повод престъпното източване на данните на пет милиона граждани от НАП. Някои гледат на това подценително - „хакнаха НАП“ - все едно става дума за електронна игра. Други оправдават престъпното деяние на извършителите с това, че данъчните сами са си виновни, че нямат ефикасна защита. А трети дори оправдават престъпниците заради махленския манталитет, че трябвало с цената на всичко да бъде свалена „тази власт“. Няма демократично общество, което интерпретира подобни посегателства по такъв начин. Защото истината е, че няма просто „хакване“, а престъпен удар срещу държавата и нацията. НАП носи своята отговорност, че не са взети всички необходими мерки за защита. Ако за това има виновни длъжностни лица, те трябва да бъдат санкционирани. Но нищо от това не подменя големият въпрос, а именно - че преките извършители, съучастници и подбудители, които и да са те, трябва да бъдат разкрити и сурово наказани. Казано на „аналогов“ език - това, че някой небрежно е оставил вратата открехната, не оневинява крадците, които са влезли през нея и са ограбили апартамента. Не става дума за някакви опозиционни активисти, които се борят срещу „лошото правителство“. Налице е престъпление, следователно извършителите са престъпници, независимо от мотивите им.

Симптоми на кривото огледало се наблюдават и в завихрилата се на жълтите павета полемика около избора на главен прокурор. Без съмнение в една демократична обществена дискусия има място за всякакви мнения. Друг обаче е въпросът за меродавността и легитимността на онези мнения, които претендират да влияят върху крайното решение, което трябва да вземат институциите.

Дотук се очерта една негативна тенденция. Опит не просто да задават тон, а да диктуват решения на институциите, правят няколко заинтересовани групи. Едни са в кориците на делото за „грабежа на века“ КТБ. Други са част от обръчите от грантови НПО-та, хранени люде, сайтове и клики, наричани популярно „соросоиди“, които са зависими от частните интереси на група лица със статус на подсъдими и обвиняеми по дела за крупни приватизационни грабежи и данъчни измами. Очаквано, както и при предния избор на главен прокурор, всички те се втурнаха „по ведомост“ да обругават кандидата, зад който застана с впечатляващо единство цялата колегия на прокурорите и следователите, както и много професионалисти.

Тези заинтересовани групи имат ясен интерес - чрез вмешателство в съдебната власт да бъде наложен удобен за тях главен прокурор, а не този който досега е разследвал деянията на техните корпоративни тартори. И това е разбираемо. Всеки обвиняем и подсъдим има свещеното право на защита, включително чрез обществено застъпничество и лобизъм в свой интерес. Проблемът не е, че имат реакция, а в това, че замърсяват обществената и професионална дискусия, по недопустим начин я политизират и профанизират. Така заглушават онези добросъвестни мнения, които имат свои аргументи и критики към прокуратурата и Иван Гешев. Отговорност на институциите е да покажат, че имат ясна координатна система за добро и зло. Посочените заинтересовани групи са от „тъмната страна“ и трябва да бъдат изолирани от обществената дискусия по избора на главен прокурор.

Да сте чули защитниците и обкръжението на крупния американски измамник Бърни Мадоф да имат глас в дебатите за главен прокурор на САЩ? Или пък адвокатите на „Коза ностра“? Тяхно право е да изразяват мнение, но институциите трябва да подчиняват държавническите решения единствено на обществения и държавния интерес, а не на частните, лобистки интереси.

В този смисъл трябва да бъдат поздравени министър-председателят Бойко Борисов и лидерът на опозицията Корнелия Нинова. Премиерът - защото не се изкуши да прави политическа номинация чрез правосъдния министър, въпреки че по процедура имаше такава възможност. А г-жа Нинова - защото пресече опитите БСП да бъде ангажирана в партийна намеса в избора на главен прокурор.

Видимо, лобистките групи се опитват да въвлекат в свой интерес и президента Радев. Чест му прави, че както винаги досега, остана стриктно в рамките на своя конституционен мандат. А той не предвижда участие и позиция на държавния глава в този етап от процедурата.

Тук е мястото обаче да кажа няколко думи за онези, които побързаха да пришият на президента моята професионална позиция в експертната дискусия. Заливам се от смях като ми разказват какъв хаос е настанал в постните размисли и махленски интриги, тиражирани от някои анти-Гешев лобисти. За да им спестя още по-голяма паника вбъдеще и да ги върна в реалността, ще им припомня, че членовете на Правния съвет на президента, сред които съм и аз, не са нито говорители, нито служители в президентската администрация, а свободни хора с различни професионални и политически възгледи, които при нужда подпомагат институцията без да получават стотинка за това. Подобна безкористна ангажираност към държавността е непонятна за онези, за които гражданска позиция е синоним на хонорар и грант от Сорос или от норвежкия механизъм, или поредна спонсорска инжекция от някой подсъдим олигарх.

Но е хубаво щом искат да „анализират“, да притежават поне базисна институционална култура и функционална грамотност. Защото иначе рискуват да изпаднат в още по-комични ситуации, като например да пришият на омбудсмана Мая Манолова активната „анти-Гешев“ позиция на пловдивската адвокатка Емилия Надева, която участва и в Консултативния съвет по констититуционни въпроси при омбудсмана. Направо се чудя как не са стигнали до такъв знаменателен извод. Или са объркани, защото и аз съм член на същото консултативно тяло в омбудсманската институция? Шегата настрана. Добре е, преди да пише „анализи“ и възвания, дори „чукча“ да чете.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи