За рейтинга на генералитета

Депутатите решиха да го вдигнат с поправка в закона

Каракачанов не крие симпатиите си към възстановяването на Генералния щаб

Не обичам думата генералитет, но и този жаргон влезе в речника на сериозните политици. Както, впрочем, казармата, която някои искат да връщат, без да се замислят, че говорят за сградите, където се отбива военната служба. Но това е тема за друг коментар. Включително и за неправенето на разлика между постоянен секретар на отбраната и началник на отбраната.

Нямам съмнение, че с много добри намерения групата депутати от ГЕРБ внесе в парламента промяна в Закона за отбраната и Въоръжените сили, с която поиска Министерският съвет да разглежда предложенията за удостояване на офицери с висши военни звания, т.е. генерали и адмирали, след изслушването им в Комисията по отбрана към Народното събрание. Същото отношение имам и към онези 94 народни представители, с чийто гласове поправката беше приета на първо четене. В мотивите се посочва, че това изслушване ще издигне авторитета на висшето офицерско звание.

Оставям настрани политическите скандали, които нямаше как да не избухнат. Просто промяната дойде в дните, когато войната между институциите не е преминала, а очакваното примирие между президента и премиера продължи по-малко от 24 часа. Въпросът не опира само до вмъкване на Комисията по отбрана в утвърдената процедура по производство във висше военно звание. А най-вече до риска при този, раздиращ се от политически надлъгвания парламент, да се стигне до начало на партизиране на армията и особено на нейния висш команден състав, каквото опасение изрази и президентът. Преобладаващият експертен тон в Комисията по отбрана не бива да води до заблуда, че така е и в пленарната зала. По всичко личи, че тази нагласа изигра лоша шега на управляващите и предложението им се прие само с девет гласа повече. И с общото мнение, че между двете четения ще се наложи сериозно прецизиране на текста, което да докаже най-вече, че са били честни, когато заявяваха от парламентарната трибуна, че поправката не е насочена срещу президента.

Факт е, обаче, че депутатите могат да направят много повече неща в полза на авторитета на висшето ни военно командване, в сравнение с очаквания от тях позитивен резултат от едно такова изслушване. Лошото е, че кълвачовщината във военното ни законодателство не си е отишла. От време на време се срещаме нещо и искаме промяна. Общата картинка обаче остава същата.

Наистина или на шега министърът на отбраната Красимир Каракачанов не крие симпатиите си към възстановяването на Генералния щаб на Българската армия. Защо висшето военно командване да не си върне автономността? Не само заради това да не бъркат постоянния секретар на отбраната с началника на отбраната. Въпросът е да се намери достатъчно смело политическо ръководство, което да отиде на тази стъпка и в същото време да се откаже от амбициите да командва армията. По принцип основният инструмент, с който политиците контролират Въоръжените сили, е бюджетът. От всички останали желания, ако има такива, прозира недоверие към командирите.

Крайно време е депутатите да върнат командващите на трите вида въоръжени сили. След като имат по-високи изисквания към тях, нека да вдигнат ранга им от командир нагоре, а от там ще скочи и рейтингът, което те напълно основателно искат. Така няма да държат потенциалните кандидати за началници на отбраната на генералмайорски звания. И още нещо, да прегледат цялата система за кариерно израстване на българския офицер, така че, когато се налага повишаване в генералско или адмиралско звание, да има много широк избор, за да не се стига до такива странни за една сериозна армия длъжности, като изпълняващ длъжността.

Какво могат да направят депутатите, за да сме сигурни, че са честни, когато отричат обвиненията за някаква атака срещу президента? На второто четене на поправката да гласуват, че времето на изслушване в Комисията по отбрана е след като държавният глава издаде съответния указ за повишаване в звание и връчи пагоните. По този начин също ще се сбъднат всички намерения на вносителите, а и самата комисия няма да пада на ниво полковник, без да подценявам тежестта на това звание в армията. Тогава депутатите ще комуникират с командир на бригада, например, а не със заместник или началник-щаб. По-сериозно е.

Разбира се, има нещо друго, което всички го разбират, но много трудно се решават да го реализират. В случая рейтингът на генералите и адмиралите, и не само на тях, ще се вдигне чувствително, когато се повиши престижът на военната професия. Докато държавните институции не са на едно мнение да имаме ли силна армия, да влагаме ли средства в превъоръжаването й и в хората, които служат в нея, нито една поправка на закона няма да свърши работа.

 

Президентът Румен Радев: Виждам опит за политизация на армията

“Преди повече от четвърт век ние деполитизирахме Българската армия. Виждам опити за връщане към обратния процес. Ако Комисията по отбрана и парламентът като цяло желаят да имат по-голямо влияние и авторитет върху Българската армия, нека го правят с приемане на адекватни закони, които да работят за Въоръжените сили и за военнослужещите, а не със силово привикване и препитване на кандидатите, номинирани за генерали”. Това заяви в отговор на въпрос за предложените промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Той предупреди, че съществува риск реализирането на тези промени да отслаби президентската институция.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари