За селското (без)честие на един военен министър

Как министър Ненчев се разпореди с имотите и паметта на един от корифеите на българската земеделска идея Георги Скачков

Освен като „началник“ на сринатото доверие в армията и на безпринципната си кадрова политика, Николай Ненчев ще бъде запомнен като първия български действащ военен министър, сдобил се с две обвинения от прокуратурата за извършени от него престъпления по служба.

Нещо повече, попаднал на този пост по линия на „реформаторската“ нишка в правителството на Борисов, но очевидно без да има нужната експертиза и знания, министърът замени професионалното говорене и решаването на проблемите в Българската армия с напразни обещания, от които не изпълни нито едно.

И досега няма нова техника, вакантните места в армията, вместо да намаляват, се увеличиха, няма я и обещаната от Ненчев нормативна база за развитието на въоръжените ни сили. За сметка на това се оказа, че „наследникът“на заветите на Александър Стамболийски очевидно не си е губил времето,като шеф на земеделска партия с традиции.

Още преди година главният прокурор беше сезиран за поредната афера с участието на Ненчев, а депутатът от БСП Атанас Зафиров дори внесе в парламента питане каква е ролята на учредената от министъра и от шефката на „Търговия и снабдяване“ към МО Росица Русева фондация (носеща името „Селска чест“) в схемата с придобитите чрез нея наследствени имоти на земеделеца Георги Скачков. Действията по този сценарий, замислен и реализиран от тогавашния главен секретар на БЗНС Ненчев, се развиват година преди да бъде избран за министър и изискват кратка предистория.

Георги Скачков е познато име в земеделските среди, работил дълги години като адвокат и е от старите автентични и верни до край членове на БЗНС „Никола Петков“. След 9 септември 1944 г. е подложен на репресии заради убежденията си и е осъден на пет години затвор. На първия демократичен митинг след промените през 1989 г. е сред ораторите редом с Петко Симеонов, Александър Каракачанов и Желю Желев.

През 1996 г. Скачков вече е тежко болен, бори се с диабет и гангрена и почти в несвяст пише саморъчно завещание, според което оставя имотите си във Варна на БЗНС с председател Анастасия Мозер и на бъдеща фондация, която иска да се казва „Селска чест“ в памет на баба му.

Няколко дни след като изразява последната си воля, Скачков умира, завещанието му е обявено от съда, а после случаят потъва в забвение. До 2011 г., когато с решение на Върховния касационен съд за главен секретар на БЗНС е обявен Николай Ненчев на мястото на Анастасия Мозер.

Само няколко месеца след това, през 2012 г., Софийският градски съд регистрира фондация „Селска чест“, като председател е Ненчев, а член на управителния съвет - Росица Русева. За регистрацията Ненчев дарява сумата от 100 лева лични средства. Русева е изключително близка до новия главен секретар, впоследствие е назначена от него на отговорна работа в МО, а злите езици дори говорят, че отношенията между двамата са повече от приятелски.

Интересното обаче се случва през 2013 г. Тогава Николай Ненчев като представител на БЗНС и едновременно с това представляващ фондация „Селска чест“ се сдобива с констативен нотариален акт за собственост, с който нотариус във Варна въз основа на завещанието на Скачков признава партията и фондацията за съсобственици на апетитните имоти на починалия земеделец, намиращи се в местността Траката във Варна и представляващи поземлен имот, две вили и две селскостопански сгради.

Отделно с друг нотариален акт, също по обстоятелствена проверка, „Селска чест“ става собственик на още един имот в регулация с площ от над 900 кв.м. Според юристи реализираната от Ненчев схема е в грубо нарушение на закона, защото към датата на смъртта на Скачков „Селска чест“ изобщо не е съществувала, а учредената впоследствие, след повече от 16 години, фондация не е създадена на база на завещанието на Скачков, а единствено със стоте лева на самия Ненчев. В случая нотариусът очевидно е бил заблуден, за да признае „Селска чест“ за собственик, защото според Закона за юридическите лица с нестопанска цел фондация действително може да бъде учредена при смърт, но с едностранен учредителен акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел. Фондацията на Ненчев не е създадена по този ред, което означава, че няма как чисто юридически имотите на Скачков да станат нейна собственост. При положение че починалият земеделец нямал живи наследници, имотите автоматично трябва да се придобият от държавата.

Каква е била истинската цел на бъдещия министър на отбраната и следващ виден „реформатор“ обаче проличава още през октомври същата година, защото именно тогава недвижимите имоти са продадени на физическото лице Снежанка Николова за скромната сума от 70 000 лева. За тези пари жената се сдобива с две еднофамилни вили във Варна, две стопански постройки и земята под тях от близо декар. Заради тази продажба Ненчев заблуждава както БЗНС, така, оказва се, и самия себе си, защото в разрешението, което дават партията и фондацията му, за да се осъществи продажбата, сумата не е 70 000 лева, а 70 000 евро, тоест два пъти по-висока.

По този начин волята на Скачков окончателно е потъпкана, а имотите са продадени на цена, която Ненчев сам е определил. Така де факто бъдещият министър облагодетелства Снежанка Николова за сметка на действителния собственик на имотите - държавата, а дали Ненчев е имал някакъв личен интерес от тази схема, към настоящия момент може само да се предполага.

Безспорно е обаче, че случаят повече подхожда на Остап Бендер, отколкото на главен секретар на политическа партия, и може да бъде описан, ако не в обвинителен акт, то поне в либрето за това как политическата активност може да се превърне в златна възможност, наградена впоследствие с министерско кресло.

Виждалите с очите си завещанието на покойния Скачков споделят, че то е завършвало с тежко проклятие спрямо онзи, който пречи последната му воля да бъде изпълнена и имотите му да послужат в името на земеделската идея. В българската действителност обаче клетвите обикновено застигат не политиците, а обикновените граждани, принудени да живеят на ръба на оцеляването, докато поредната порция политическо говорене служи като трамплин към следващия сценарий за забогатяване.

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи