След бой в пленарната зала консерваторите си вземат шапките

Премиерът Петко Каравелов, който е и финансов министър, излиза от кожата си

Дезертирането от парламента не е патент на БСП. През 2013-2014 г. ГЕРБ станаха шампиони по бързо ходене. Неуморно излизаха и влизаха в пленарната зала. Още по-назад в историята така нареченото Г-39 напусна Великото народно събрание, което ковеше новата конституция.

Те обаче също не са оригинални. За сефте опозицията отказва да топли банките през далечната 1884 година. Тогава сини очила последен вик на модата взривяват святата обител на демокрацията. Стъклата красят физиономията на депутата Никола Шивачев.

Родом от Стара Загора, около 30-те, той влиза в IV Обикновено народно събрание по втория начин. За да има имуществен ценз, консерваторите му купуват две ниви в Троян. След изборите си ги вземат обратно.

Симеон Радев рисува Шивачев като „буен многоглаголив и малко ексцентричен човек“. Константин Иречек пък го нарича ту „въшльо“, ту „песоглавец“. „Непоносим младеж (цапнат в устата) със сини очила е Шивачев“, портретува го чешкият историк.

Учил право в странство, старозагорецът се връща с диплома в единия джоб и очила в другия, каквито още не са виждани по нашенско. На рамките можело да се монтират стъкла във всички цветове и нюанси на дъгата. Зелените били за успокоение на вътрешния мир, розовите – за разкрасяване на света и т. н.

Никола Шивачев имал пристрастие към небесния цвят и затова гледал само през синьото.

В петък, 7 декември 1884 г., е открито поредното заседание на парламента. От 195 народни представители присъстват 150, кворум има. На дневен ред са дебатите по законопроекта за железните пътища. Първо се изказват трима депутати от болшинството. Сетне думата е дадена на цапнатия в устата Шивачев. Троянският избраник излиза на трибуната и говори дълго. Два часа бавно, методично къса нервите на колегите си.

Според него докладът към законопроекта е съмнително лаконичен. Той подозира, че министерството крие важни подробности от народните избраници. Нещо повече - вкарва ги в заблуждение.

„Всеки един от вас има пред очи, както законопроекта, тъй и обяснителната записка на министъра на финансите, която не зная дали има 25 реда, от които всеки един ред ще коства по един милион лева“, пледира Шивачев и многозначително си намества очилата.

Премиерът Петко Каравелов, който е и финансов министър, излиза от кожата си. С тези очила върху носа ораторът му прилича на шпионин от авантюрен роман. Каравелов скача и с копривщенския си гърлен говор се провиква: „Такъв шпионин аз не искам да слушам!“

Петко Каравелов бил експанзивна натура. „Аз ще те обеся!“, заканил се той веднъж на консерватора Тодор Бурмов. На другия ден Бурмов го причакал и му отвърнал: „Не можеш!“ Либералът го погледнал учудено – вече бил забравил за случката.

На Каравелов бързо му минавало, но разгневен бил способен на всичко. Декларира, че не иска да слуша синьоочилатия шпионин Шивачев и напуска залата. След малко обаче се връща и очевидци твърдят, че попитал политическите си приятели: „Що го търпите още?“ После ги насъскал: „Бийте го, свалете го оттам!“

Двадесетина депутати скачат и започват да скандират към оратора: „Лъжеш, долу, долу!“ От агитката се откъсва Атанас Насалевски, едър мъжага, избран с трънската бюлетина. Свива юмруци, спуска се към Шивачев и с добре премерен удар в гърдите го поваля. Неколцина смелчаци се хвърлят върху падналия. Удрят! Особено усърдни са народните избраници Петър Николов и Гани Чернев. Порядъчно разкрасен, Никола Шивачев е избутан навън. Дадена е почивка.

„В това време – пише Симеон Радев – Шивачев се затече право в двореца, викайки, че иска да види княза, за да му каже, че либералите убивали опозиционните депутати. Стражарите едвам можаха да го изтласкат от двора; екзалтираният човек крещеше сега по улиците.“

След почивката думата взема побелелият Петко Славейков, министър на вътрешните дела. „Според мене да носим вода в решето и да се препираме с господина Шивачева, все е едно – отсъжда Славейков. – Неговото говорение не беше друго нищо и аз не зная как да го характеризирам, освен с народната поговорка, дето казва, че „той си плещи като мокра пола...“ Аз прося извинение за туй оригинално сравнение, защото не мога да намеря други по-подходящи думи тъй накратко да определя характера на неговото говорение.“

На другия ден, 8 декември, опозиционният вестник „Средец“ се провиква: „За невервание! Но това е картината на вчерашната прескърбна сцена. Закона, съвестта трябваше да отстъпят пред произвола и варварщината.“

Следват редове, в които диша самият Апокалипсис: „Народното събрание от свещена сграда на свободното слово се преобърна на зверско побоище, гдето се чува не свободното мнение на народните представители, не гласът на председателя, не екът на законността и по най-простото понятие за човешкото достойнство, а дрезгавий писък на един умствено болен, кръвнишките викове на неколцина вагабонти.“

Изготвен е протест до председателя на парламента Стефан Стамболов. Друг адрес е поднесен в двореца на княз Александър Батенберг. „Молим верноподанически, Ваше височество, да вземете ония мерки, които намирате за най-справедливи и удобоприложими и които Ви се налагат като върховен пазител на конституцията“, пише във втория документ.

„Конституцията, която тъй свято трябва да пазим всички, не ми дава никаква власт да се намесвам в работите на Народното събрание. Ако министерството е лошо, убедете народните представители да го свалят“, измива си ръцете князът.

Тогава опозицията си взема шапките и напуска ковачницата на закони. С този акт очилата на оригинала Шивачев стават крайъгълен камък на дълголетна традиция в нашия парламентаризъм. За съжаление те не са запазени за един бъдещ Музей на демокрацията. В схватката на 7 декември 1884 г. синята реликва е направена на сол.