Животът ни в затвора на телевизионната кутия

Първо изречение:

Доскоро бяхме разделени на сини и червени и тъкмо посвикнахме, разноцветни съседи взеха да си пият заедно ракията и ето че искат пак да ни делят. Може на българи и турци, а ако това не е достатъчно - на националисти и предатели, или пък на либерали и консерватори. Важното е да има ново прегрупиране на силите, нови съюзи и нови вражди, нови окови и нови рани. Важното е да няма ден покой и докато водим тези пунически войни, кукловодите да си оплетат кошниците, да укрият награбеното, да сключат нови сделки, да заемат нови постове, да трупат нови богатства и тогава над нас ще бъдат шепата богаташи с добре познати лица, а войниците от всички фронтове ще се срещнем с празни джобове и ще пием по едно менте.

Оклеветената, оплюта, унизена пред целия свят България ще гледа онемяла и дано тогава си спомним първия състав на парламента, на когото толкова се присмивахме, защото в него не седяха аристократично облечени мъже и жени, подстригани, парфюмирани, изразяващи се възпитано, излъчващи знание и толерантност, а вместо това гледахме една смесица от брадати дисиденти, с маратонки и бели чорапи, застарели интелектуалци, попаднали в непозната за тях среда.

Бивши политици от буржоазния период, приличащи повече на строители, каквито някои от тях са и били, ексцентрични научни работници, паркиращи велосипедите си пред парламента и прескачащи банките като ограда, смутени номенклатурчици и висши военни с разклатено самочувствие. Смеехме им се и вярвахме, че следващият парламент ще бъде по-представителен, без да имаме представа, че това е елитът на нацията, а по-нататък ще става по-зле. (по стари публикации на автора от 2003 г.)

Само заглавия:

И доживяхме да ни занимават днес от телевизионния екран и другите медии: „Гласят Екатерина Захариева за евродепутат“ - издигат ли я или я отдалечават?; „ГЕРБ издига Фандъкова за нов мандат“ - а тя съгласна ли е и не напомня ли това последните президентски избори? „Край с „Господари на ефира“ - логична последица от фалшивия бой над репортера Върбанов, но агонията ще продължи по-дълго; „Милен Цветков се върна към месарството“ - не му е за първи път, добре че си има резервно занимание, но защо мълчи колегията?; „Патриотична „Ферма“, скандалджийски „ВИП Брадър“, а БНТ стана по-дръзка и красива“ - всичко е казано.

„Виктор Николаев на успокоителни“ - оцеляването си има цена; „Тайният живот на Десислава Радева“ — едно интервю и нови неприятности; „Владко Живков остана бездомен“ — номенклатурата пожертва семейство Живкови; „Станишев показа дома си за Коледа“ — добър ход , вместо да се криеш; „Андрей Пантев: Защо очакваме от Станишев да защитава българските интереси“ — умен е професорът; „Баневи в ужас — изкарват Коледа в затвора , имали резервации за Дубай“ — тези продължават да се изживяват като божества; „Николай Банев се оплака от килията, била с турска тоалетна.“—това вече е тъжна проза; „Ветко и Маринела в сайта на Интерпол“ — не е много приятно изживяване.

„Албена Вулева: Напускам България завинаги!“—жив да не бях, как ще го изживея?; „Шоуто с прасетата отива в дома за стари хора“ — е, там може и да го харесат.

„Русия прехвърля самолети в Крим, започва ли война?“ — това вече е сериозно, страшно даже!

Второ изречение:

Днес онеправданите излизат на улицата, не за да търсят правата си, а възмездие. Не искат да им сочат пътя, а виновниците и с това приличат на войници — връщащи се от фронта кални и мръсни, изпратени там да се бият за някаква неясна кауза, а сега побеснели, въшлясали, отрекли се от своите командири, тръгват след първия призовал ги водач месия, за да излеят гнева си срещу гешефтарите.

Онези търгаши, уреждащи живота си за тяхна сметка и заслепението им е толкова силно, че не разбират как ги хвърлят в друга война, в друга битка, която не е тяхна. А това вече е краят на епохата, наречена преход. Възможно е това да са страховете от миналото, които добре знаем — страхуваме се от каквото и да било свободно мнение, от каквато и да е критика, която може да засегне новите „безпогрешни“ управници, защото можем да бъдем обвинени, окаляни, омърсени. Можем да останем без работа, защото един или друг некадърник би могъл да ни обяви, че сме с нечисто минало и това може да го направи всяко синче на бившата номенклатура, събудило се внезапно демократ и да решава съдбата ни.

От страх правим водосвети по повод и без повод да не ни обвинят, че не сме религиозни. С една дума страхуваме се да бъдем свободни граждани, въпреки че днес въпросът не е демокрация или комунизъм, въпросът е свобода или страх, а то си е почти едно и също, нали по време на тоталитарния режим изнервените хора в трамваите и рейсовете се обръщаха един към друг така: „Ти знаеш ли кой съм аз?“, като имаха пред вид, че питащият е или отрядник или има роднини някакви. След промяната въпросът бе обърнат: „Аз те знам кой си!“, а хората си бяха същите. Днес обаче те нищо не си казват, защото тези, които мразят, не се возят в обществения транспорт.

Нищо ново за Нова година

Телевизиите предлагат за новогодишната нощ най-доброто, с което разполагат. „Стани богат“ по БНТ. Филмов маратон по Нова ТВ. „Шоуто на Слави“ и „Комиците“ по БТВ. А аз си мечтая за нещо ново. Например приветствието на държавния глава да е в друг час, а не когато всички са възбудени. „Българската коледа“ да не се използва за пиар, а да се прави от хората през цялата година, като тв шоуто е венец на общите усилия и се предава от всички телевизии.