За храна и алкохол харчи българинът

Почти една трета от разходите на домакинствата у нас отиват за продукти

Над 34% от разходите на българските домакинства отиват за храна, алкохол и цигари. Малко над 4 на сто се дават за пиене и пушене, а 30 на сто се харчат за продукти, сочат обобщени данни на Евростат и НСИ.

Най-голямото перо от харчове за 2017 г., е била храната, показва анализа на Евростат за финансовите характеристики на потреблението за домакинствата в ЕС. Така се нареждаме в компанията на Румъния, Латвия и Естония, където това е най-важният показател в разходите за потребление на домакинствата.

Общият потребителски разход на българина по различни пера, е бил 82 процента от общо 100, от които близо една трета, или 30 процента, са отивали за храна и неалкохолни напитки.

Междувременно повече от 200 лева средно на година за алкохол и цигари харчи лице от домакинство в България. Потреблението се запазва почти константно през последните години и се задържа на средното ниво за Европейския съюз – около и над 4% от всички разходи на домакинство у нас.

Според най-новия анализ на европейската статистика през 2017 година от семейния бюджет сме похарчили 4,2 на сто за алкохол и цигари. Стойностите от 2011 до 2016 г. варират между 4,0 до 4,4%, сочат обобщените данни на НСИ. През 2015 г едно българско домакинство е консумирало средно около 60 литра бира, 5 литра вино и между 3-4 литра ракия или други концентрати.

В същото време България е на шесто място в света и на пето в Европа по изпит алкохол на глава от населението или 12,3 литра на година, показва изследване на International wine and spirits record (IWSR), която следи производството и продажбите на алкохол по света, включително и на домашни спиртни напитки.

Първи са естонците - с по 14,3 л. на човек, следват чехите и германците. В България обаче е по-високо количеството на изпит твърд алкохол - 5,34 л. Това ни подрежда на второ място в Европа.

Според статистиката сме на 22-о място по пиене на вино на човек - с 2,55 л. на година. По консумация на бира сме на 13-о място - 4,41 л. на човек годишно.

Според специалисти ракията е причината у нас да се харесват и други спиртни напитки с висок градус, а от друга страна – българите пият като всички други южни народи.

На фона на алкохолът и цигарите, според Евростат почти същите средства българинът е отделял за свободно време, културен отдих, както и за различни видове комуникации - по 4,4 на сто и др. По този показател има раздвижване в последните 6 години, ако се съди по данните на НСИ - ако през 2011 сме харчили 3,5%, то през 2016 процентът вече 4.8 или около 226 лева средно на година.

За транспорт и социални осигуровки българинът е отделял около 7 на сто от доходите си през миналата година. За облекло и обувки, както и за обзавеждане и поддържане на дома си – 4,4%. От предметите за дълготрайна употреба най-масово у нас се използва телевизорът - близо 99 от домакинствата са имали по един телевизор, а 30 на сто - по два или повече. Почти всички българи притежават мобилни телефони или 94 на сто.

Половината доходи идват от заплати, второто перо са сметките

Второто по големина перо в разходите на българина за миналата година са били финансите, отделени за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или други твърди горива - около 15 на сто.

За здравеопазване заделяме 5,4 на сто за 2017, сочи европейската статистика. В годините този показател варира леко - 5,6% е през 2011 и достига 5.5 пет години по-късно, според НСИ.

В структурата на общия доход на българина през най-висок относителен дял заема работната заплата - 54,5 на сто. Доходите от всички други социални трансфери - пенсии, обезщетения за безработни, добавки за деца и други социални помощи и обезщетения, формират около 30 на сто от общия доход на домакинствата у нас през 2017 г.

Половината от българските домакинства или над 52 процента са имали по един автомобил, а 5 на сто - по два или повече автомобила.

102В градовете търсят вино, на село - бира и ракия

Всеки четвърти анкетиран българин е заявил, че употребява алкохол редовно, като броят на мъжете е почти 4 пъти по-голям от броят на жените, употребявали алкохол. Това показва изследване на Националния център за опазване на общественото здраве и анализи (НЦОЗА).

Около 80 на сто от мъжете и близо 90 на сто от жените у нас са употребявали алкохол в рамките на нормалното - под 300 милилитра на седмица. Рискова алкохолна седмична употреба на спиртни напитки - над 300 мл, е била регистрирана при 7% от мъжете и 4% от анкетираните жени.

Високо рискова употреба на алкохол - над 400 мл седмично, е отчетена при 13% от мъжете и 3% от жените. Всеки втори мъж е предпочитал консумацията на концентрат, а всяка втора жена - консумацията на вино.

Живеещите в градовете са имали по-голямо предпочитание към виното, докато в селата са предпочитали повече концентратите и бирата.

101Потребление в ЕС: Плащат за почивки и култура

Характеристиките на потребление на домакинствата в ЕС варират и в голяма степен зависят от равнището на доходите, културните навици и географското положение на страните, отчита анализът на Евростат за миналата година. Все пак най-голямата част, почти една четвърт от разходите за потребление на повечето домакинства в ЕС, са отивали за поддръжката на жилището: вода, електричество, газ или друг вид отопление, като тук не се включва покупката на жилището.

Следващото най-голямо перо от разходите на европейците е било за транспорт - 13 на сто. Около 12 процента европейците са харчили за храна. Следващи по важност разходи за европейците са били за “ресторанти и хотели” и “отдих и култура” с дялове от около 9 процента, отчита анализът.

Най-голям е бил делът на разходите за дома във Финландия - близо 30 процента, Дания - 29 процента, Великобритания - 27 процента, Швеция и Франция - по 26 процента и др.

Най-разточителни в харченето за ресторанти и хотели са били жителите на Малта - 19 процента, Кипър - 17 процента и Испания - 16 процента.

В Гърция най-висок дял от 20 процента се харчат за поддръжката на дома, около 17 процента - за храна и 16 процента - за хотели и ресторанти.

През 2017 г. Дания е била най-скъпата държава членка в перото за “ресторанти и хотели” - 51 процента над средното за ЕС., за “храна” - също 50 процента над средното за ЕС, за “отдих и култура” - 48 на сто над средното за ЕС.

Ирландия пък е била най-скъпата държава членка за алкохолни напитки и тютюневи изделия - 74 на сто над средното за ЕС.

Гърция е била лидер по скъпотия за комуникациите - 54 на сто над средното за ЕС , а Швеция е била най-скъпа за “дрехи и обувки” - 34 процента над средното за ЕС, отчита още анализът на Евростат.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България