Доживяхме световно признание за литературата ни в лицето на Здравка Евтимова, чийто разказ “Кръв от къртица” (Blood, в превод на самата авторка) беше публикуван в американски учебник в 1 милион екземпляра. До класически текстове на Рей Бредбъри, Едгар Алън По и Айзък Азимов блести с оригиналния си сюжет творбата на Здравка.

Тя е артистично небрежна, натуралистично естествена и ранима, самобитна като планински кристал, попаднал сред артикули в магазин за пластмаса. Външно ни стряска с отсечените щрихи на лицето си и излъчването на долетял от пещера прилеп или преоблечен персонаж от друго историческо време. Тя не признава лицемерните славословия, директно заявява позицията си по отношение на социални или творчески теми. Здравка Евтимова е полиглот, обиколила е десетки страни на 4 континента, призната у нас и по света като виртуозен майстор на словото, но в поведението й няма нито грам суета, нито високомерие. Само 10 минути в нейното обкръжение ще ви възвисят, ще ви открият неподозирани коридори към собственото ви его, а лъчите от тъжните й очи ще ви стоплят с усещането за прииждаща на талази пречистваща сила. Точно такива са и героите й от сборниците “Сълза за десет цента” (1994), “Пернишки разкази” (2012), “Юлски разкази” (2017).

Мнението за нея сред писателската гилдия не се изчерпва с три думи, но всеки би ги произнесъл открито: талант, работоспособност и авторитет. На прага на своя 60-ти рожден ден Здравка Евтимова е издала три сборника във Великобритания, четири сборника в САЩ и по един в Канада, Израел, Гърция. Нейни романи са отпечатани в САЩ, Китай, Италия, Македония и Сърбия. Тези публикации й носят признание сред авторитетни университетски среди и тя печели множество писателски резиденции. Последователно пребивава в Лавини, Швейцария (2005), OMI, САЩ (2010), Рачестър, САЩ (2013), Болоня, Италия (2014), Шанхай, Китай (2015), Бин Хай, Китай (2017), Стрьомстад, Швеция (2018), Гуанджоу, Китай (2018).

Късите разкази от сборника “Стари коли и други разкази” (Carts and Other Stories”, Fomite Books, USA, 2012) са включени в учебния план на колежа “Бард”, САЩ, през 2018 г. в цикъла “Балкански гласове. Произведения от югоизточна Европа”. Курсът е воден от проф. Елизабет Франк, носителка на наградата “Пулицър”.

Преди да влезе през тази година в американски учебник, разказът “Кръв от къртица” (Blood) е включен в учебник по английски език за прогимназията на Дания (2015). Друга нейна творба – “Васил”, е един от 10-те разказа, наградени от радио BBC (Лондон) в конкурс за разкази от цял свят (2005). Сборникът “Пернишки разкази” печели наградата “Балканика – 2016”. Признание за писателката идва и от гр. Нант (Франция), където разказът “Твой ред е” получава награда в конкурса “Десет разказа от цял свят”.

По улиците на София никой случаен минувач не би разпознал в нейния скромен силует безспорната Дама на българския къс разказ. Майка на три пораснали деца и баба на четири внучета, вече 40 години Здравка пътува всеки ден от родния Перник до София – работи като преводач в държавна институция. В същото време колегите й се възхищават на организационния талант, на изключителната борбеност в отстояването на хуманистични каузи.

Всяка нощ тя “краде” от съня си, за да пише... Пътува през завоите на думите – това е наркозата да изживееш до дъно чуждата болка и чрез оживяването на персонажите да кажеш истината – без да украсяваш текста с досадни обяснения. В нейните сюжети ние не само разпознаваме наши съвременници, тя успява да натовари думите с онази авторска новост, която учудва и променя моралната и естетическа чувствителност на читателите. Защото те й вярват безрезервно. Това е белегът за истинския талант.

Българските читатели чуват за пръв път името Здравка Евтимова през 1984 г., когато издателство “Народна младеж” отпечатва сборника “Разкази срещу тъгата”. Още тогава критиците предричат блестяща кариера на младата белетристка. Нейната упорита и целенасочена работа над езика, обратите в сюжетирането, метафоричното извеждане на подтекста дават своя резултат и днес стилът на Здравка Евтимова е разпознаваем в своята уникалност: простота на изказа, драматичност, герои от улицата, аромат на забравени селца и лица от градските низини, в чиито съдби обаче се оглеждат проблемите на цялата нация.

Разказите са мои приятели

Здравка Евтимова: „Разказите са мои приятели, благодарение на тях аз не съм самотна. Пиша нощно време, понякога даже не помня какво точно съм написала... За да съм сериозна все пак в очите на съпруга си, работя като преводач и редактор на английски, френски и немски език, допълвайки бюджета ни с отглеждане и присаждане на дървета. Членувам в толкова съюзи, асоциации, форуми и движения, че не смогвам да събере членските си карти в една чанта...”

За нея

„Кръв от къртица“ вече е българска класика

Големият успех на Здравка Евтимова никак не е случаен. Всеки, който следи развитието на съвременната литература, е усетил ювелирната точност и пределната искреност в разказите й. При съставянето на антологичния том “Иде ли?” (2018), посветен на 105-годишнината от основаването на Съюза на българските писатели, включихме именно този неин разказ. Признанието от САЩ е не само почит към нейния талант, то е признание за родната литература. И е още едно потвърждение на максимата, че в сферата на изкуствата не съществуват големи и малки народи.

Боян Ангелов, председател на СБП

Най-важният посланик на българското

Чрез преведените книги на Здравка Евтимова англоезичните по света се учат не само да четат за нас, но и да мислят за българите. Тя е пионерът, проправящ пътя на словото ни в англоамериканската култура. Макар и представени на латиница, нейните разкази “говорят” на кирилица.

Неда Антонова, писателка

Здравка е шампион

Основното е изречението, тя сътворява невероятна образна система вътре в изречението... Има писатели и описатели. Описателите описват случки, трупат страници. Писателите надмогват действителността. Разликата между победител и шампион е малка, но Здравка е шампион.

Васко Жеков, писател

Тя е една изключителна жена

Първото ми докосване до Здравка Евтимова беше преди време на едно представяне. Тогава тя обеща, че ще напише текст, който аз да изиграя. Вместо това, написа романа “Една и съща река”, като знае, че не може в една и съща река два пъти да се потопиш... Колко е мъничка в сравнение с мене, а колко голяма е дарбата й! И се чудиш в тази малка главичка как се събират толкова странни мисли, толкова можене, че даже в Дания и в САЩ са включили нейни текстове в учебниците си. А ние не сме, защото сме много по-учени от тях...

Татяна Лолова, актриса