Очаква се първият тест на мрежата от стопаните да е след година

Масовият мор на отровени от пестициди пчели може да бъде предотвратен, при това без солидни инвестиции. В това е убедена млада варненка, която измисли рецепта за решаване на проблема. 25-годишната Христина Христова направи проект за земеделски фейсбук, който да свърже онлайн земеделски производители и пчелари.

Двата бранша от години са на нож, защото препаратите за растителна защита, с които фермерите пръскат обработваемите площи, често нанасят огромни щети върху пчелините. Опитът на държавата да сложи ред в този процес от години е неефективен. Доказателства има много, а най-драстичните примери са от миналата пролет, когато в житницата на България Добруджа бе регистриран небивал мор. В землищата на четири балчишки села погинаха близо 3000 пчелни семейства, всяко на стойност около 200 лв.

Фалиралите стопани твърдяха, че арендатор пръскал площите си посред бял ден, без да ги е уведомил предварително. За такова провинение има глоби, но извършителите трудно се установяват, защото процедурата по доказване е сложна, изисква и лабораторни изследвания в чужбина. А глобата отива в държавата, докато многократно по-голямата загуба си остава за сметка на пчеларите. Знаят го и в Дългопол, и в Шуменско, където миналата година също пострадаха много от заетите с този бизнес.

Заради мора земеделското министерство прекрои старите мерки за опазването на пчелите от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности. Новите, разписани в Наредба 13, влязоха в сила в края на август 2016 г. Тя задължава земеделците да пръскат до 10 ч сутринта и 3 дни преди това да информират всеки регистриран пчелар в радиус от 3 км, както и кмета на съответното населено място. И тези наглед ясни правила обаче няма да спрат нарушенията, защото, за да ги спазят, фермери и пчелари трябва да се познават, а не навсякъде е така.

Точно тази ниша запълва платформата на Христина Христова. Младата жена е наясно с проблемите на пчеларите, защото семейството й се занимава с този бизнес повече от 10 г. Самата тя е магистър по публична администрация, завършила е УНСС и в момента работи във фирма за подготовка на проекти по европейски програми и стандартизация на системи за управление на качеството. Всяко лято обаче помага за събирането на меда във фамилния пчелин във ветринското Средно село. Баща й и приятелят й вършат основната работа, като част от 150-те кошера са мобилни.

„Правим го, защото край нас има само слънчоглед. Местим най-силните пчелни семейства на Шерба или край Побитите камъни и така добиваме различни видове мед. Пчеларството е труден занаят. Лете се налага да работиш и в най-големите жеги под парещото слънце. Различни болести нападат пчелите, сега например има бум на акари. В студената зима те не могат да летят навън и имат нужда от допълнително подхранване. Ако изведнъж се затопли за ден-два, пък се подлъгват, че вече е пролет, и може да загинат. Дори всички тези опасности да се преодолеят, остава рискът пчелите да бъдат отровени от химикали“, изрежда Христина.

„На различни изложения и браншови срещи обаче съм виждала хора, загубили всичко. Когато ги чуеш и видиш мъката в очите им, не може да не те жегне. Други пък от години влагат всичките си средства само за да поддържат наличния брой кошери и не могат да ги увеличат заради претърпените щети“, казва младата жена. С присъщия за възрастта си ентусиазъм и въоръжена с опита от годините стаж в пчелина, Христина стигнала до решението на проблема - сайт с мобилно приложение, който да осигурява онлайн връзка между земеделските производители и пчеларите. В специален календар първите нанасят графиците си за пръскане на обработваемите площи, а вторите получават известия чрез есемес в законовия авансов срок от 3 дни.

„Дори да нямат интернет, ще бъдат информирани навреме, за да не пускат пчелите на паша, докато премине опасността“, обяснява Христина. Нейната земеделска социална мрежа наскоро спечели първото място в третото издание на инициативата „Иновация в действие 2016“, организирана от девненския гигант „Солвей Соди“ с подкрепата на „Аурубис България“.

„Миналото лято реших да кандидатствам в академията „Иновации в действие“, защото подборът за участие бе нестандартен и интересен - чрез тест за определяне на индивидуалните качества и есе за провал или успех, който е повлиял върху житейския ти път. Успях да се класирам и останах много доволна от обучението. То бе много над очакваното, защото наистина ме стимулира да открия проблема, да измисля начин за решаването му и да разработя бизнес модел. Отне ми малко повече от месец, за да направя от идеята готов проект. Радвам се, че го харесаха“, казва Христина, чиято награда е лятно едноседмично обучение в Solvay Brussels School of Economics and Management в Брюксел. До края на годината младата жена се надява нейният земеделски фейсбук да проработи. Сигурна е, че фермерите ще се включат активно в него.

„В обществото има създадена негативна нагласа спрямо тях, че печелят огромни субсидии, а нехаят за спазването на правилата. Това не е истина. Голяма част от едрите и по-малките земеделски производители искат да спазват закона и биха го правили, ако това не им отнема много време в най-натоварените дни и месеци. Попълването на онлайн календара ще стопи ангажимента им до десетина минути, но ще спаси хиляди пчели“, категорична е Христина, която авансово е събрала мнения и от двете групи потенциални ползватели на бъдещата социална мрежа. Чрез нея пчеларите ще получават в реално време информация не само кога и къде ще се пръска, а и какви препарати за растителна защита ще се използват. Това също е много важно, защото отровата от някои химикали се излъчва часове наред след третирането на площите, докато при други опасността за пчелите е само докато трае то, пояснява Христина. В платформата тя е заложила и опция за автоматично генериране на уведомително писмо до кмета, което земеделецът може да изпрати по електронен път заедно със сканираната скица на парцела.

Земеделският фейсбук ще печели от абонаментни такси за есемеси и уведомителни писма и от реклама на фирми, предлагащи инвентар и продукти за пчеларството и земеделието, планира Христина, която вече търси варианти за финансиране. Дизайнът на платформата й е почти готов, като в ход тя може да се надгражда, ако има потребност от страна на фермерите, твърди иноваторката. Тя се надява първият тест на социалната мрежа да е за пролетната кампания през 2018 г. и е убедена, че ефектът ще се усети веднага.