Зимата - бяла и прекрасна, в България вече съществува май само в детските приказки. За обикновените хора снежните месеци са ужас от борбата с преспи и ледове и плащането на огромни сметки за парно и ток. За управниците пък пухкавите снежинки са коварни и зли врагове, които ги изправят пред непосилната задача да почистват улици и шосета, но най-вече да се оправдават защо не са ги изчистили.

Най-страшни обаче белите месеци са за възрастните хора. Мнозина от тях, останали без близки и роднини, с мизерни пенсии и вече без сили, очакват ледените дни като осъден брадвата на палача. И трагичните им предчувствия нерядко се сбъдват. Затиснати от преспи и забрава, почти всеки зимен ден възрастни - най-вече по малките селца и градчета, издъхват от студ и глад. Вестниците и емисиите на телевизиите са пълни с разтърсващи истории за застигнати от бяла смърт белокоси самотници.

9 декември 2016 г. 81-годишна майка и психично болните й деца умряха от студ в Куклен.

18 януари 2017 г. Съседи откриха в смолянско село починали от студ баба Хадиме и дядо Хъкъ. Нямало кой да им запали печката.

18 януари. Намериха под леглото в дома й нагризана от плъхове 84-годишна от Котел.

21 януари. Мъртъв мъж в преспите край Хасково. Ръфали го чакали…

Казват, че степента на цивилизованост на едно общество се измервала по отношението към децата и възрастните хора. За децата сега да не говорим. Но по отношението към възрастните у нас май не сме много по-далеч от времената, когато племето изхвърляло болните старци от пещерите, за да не им пречат.

Разбира се, обиграни политици и социолози ще опонират, че грижата за възрастните хора е ангажимент на децата и близките. Да! Сигурно има хора с прилични доходи, които, подгонени от стръв за пари и кариера, отдавна са обърнали гръб на престарелите си създатели. И вероятно е справедливо, макар и неизпълнимо, такива да бъдат облагани с данък „грижа за родители”. В повечето случаи обаче зад самотата на белокосите хора се крият драмите от раздели с деца и внуци, забегнали по далечни градове и чужди държави да търсят хляб поради липса на препитание и бъдеще в Родината. Мъката тежи като воденичен камък и на гурбетчиите, и на близките им. И положението, както изглежда, ще става още по-тежко.

Децата и младите в най-бедната държава на Евросъюза все повече намаляват, а възрастните се увеличават. И все повече няма да има кой да се грижи за тях, кой да изработва пари за пенсии и помощи. Не решават проблема и оскъдните пари от държавата за социални трапезарии, които хранят по 50-60 души в община. А само в област Монтана възрастните самотници са 5520. В такава извънредна ситуация със сигурност трябват и извънредни мерки за запазване правото на нормални последни години и по-достоен край за хората, работили десетилетия за България.

Може например от хилядите масивни, заключени и запустели училища по селата, поне на две-три съседни села по едно школо да бъде превърнато в светъл и уютен социален център. В който, макар и само през зимата, да бъдат събирани, хранени и обгрижвани самотните, болни и безпомощни хора. За да не мрат от студ и глад или от атаките на диви зверове и озверели апаши. Такива центрове ще създадат и работни места за малкото млади и работливи хора по селцата, които сега също треперят от студ и глад. През лятото центровете могат да станат пенсионерски или културни клубове, лагери за скаути или каквото реши местната управа.

И общинари, и министри сигурно ще се опънат - откъде пари за такива глезотии? Пари със сигурност има и в бюджета, и в европрограмите. Само за периода 2011-2016 г. в селата на община Лом са инвестирани над 5,2 млн. наши и европейски левчета. Като над 50 000 от тях са за „естетизиране” на площади, градинки и стари сметища. Преди това сума пари се дадоха из цяла България за беседки и чешмички. В балканското градче Чипровци с 1800 жители се построи стадион за 5 млн. лева. В монтанското село Дългоделци с 800 души, повечето възрастни, старо училище се превърна с над 1 млн. лева в модерна сграда с две балетни зали и фитнес. Засега обаче бабите балет не играят. Пари явно има толкова много, че се харчат и за безсмислени проекти, от които печелят само фирмите изпълнителки и покровителите им. С половината от тези пари в Северозапада можеха да отворят врати няколко центъра за възрастни хора. А те са само едно възможно решение.

Властта и парите също се топят

В развитите демократични държави постоянен и временен подслон на самотници дават и църкви, фондации и доброволчески организации. Но кметове, министри, депутати и свещеници у нас, с редки изключения, изглежда мислят зимните неволи на възрастните самотници за бели кахъри. Не бива обаче да забравят, че властта и парите често се топят по-бързо и от преспи през април. А зимата винаги идва - и в природата, и в живота.