Четири основни зимни курорта, общо около 200 километра ски писти и 90 съоръжения за зимен туризъм – с тези показатели България се стреми да привлече туристи от целия свят, когато падне сняг. Няколко дестинации успяват – Банско, Боровец, Пампорово и София, заради близостта на Витоша планина. Но останалата част от страната е потънала в дълбок зимен сън, когато става въпрос за развиване на зимен туризъм. В същото време няколко неправителствени организации, нарекли себе си „природозащитни“, от години правят всичко възможно да спрат опитите за инвестиции и в четирите изброени дестинации.

На фона на случващото се в съседните ни държави и в малко по-далечни, но преки източноевропейски наши конкуренти в областта на зимния туризъм, в този сектор страната ни ще изостане сериозно, ако ситуацията остане без изход.

Например към 2015 година Турция започна огромна инвестиция за изграждането на три зимни курорта. Друг съсед – Македония влага милиони евро в ски центъра Кожуф. Сърбия разполага с 27 курорта и изгражда лифтове и съоръжения в борбата за привличане на любителите на белите спортове. Дори Косово е напът да стане популярна ски дестинация, защото и там отделят значителни средства за зимен туризъм. А когато стане дума за по-отдалечените Чехия и Словения – първата разполага със 170 зимни курорта, а втората с 44.

Фактите за големите европейски държави са още по-впечатляващи. Броят на зимните курорти в Австрия е 260, има 3313 лифта, 50 млн. индивидуални ски посещения, 20 млн. пристигащи чужди туристи и 22 500 км писти. 80% от ски зоните са на надморска височина от 1400 до 2200 м. Франция има 360 курорта, с 4242 лифта, 79 млн. пристигащи чужди скиори и 30 000 км писти. Италия - 260 курорта, 2583 съоръжения, 41 млн. скиори и 28 000 км писти. Швейцария - 240 курорта, 2284 лифта, 11 млн. туристи и около 20 000 км писти.

В тази картина страната ни прави чудеса, докарвайки стотици хиляди гости в Банско (където дори се провеждат кръгове от Световната купа), както и в Боровец и Пампорово. Но инвестициите буквално се спират и то с абсурдни аргументи, идващи от няколкото „екологични“ организации от коалицията „За да остане природа в България“. Като тези аргументи дори не могат да се нарекат природозащитни, защото просто не са такива. Могат да бъдат определени като финансови, лобистки, но не и като екологични.

Защото в нито една европейска държава, било тя в ЕС или извън него, не е проблем, камо ли екологичен, изграждането на лифтове и писти. Само у нас се натрапват изкуствено създадени митове, че развиването на зимния туризъм едва ли не ще унищожи природата. Навсякъде е точно обратното – този вид туризъм е природосъобразен и не противоречи по никакъв начин на опазването на околната среда, напротив, подпомага го. Защото освен бизнес, зимните спортове са и здраве.

Но вместо да стане държавна политика, изграждането на ски зоните се спира заради няколко десетки „еколози“, които са намерили сериозна бизнес ниша със своя рекет над институциите. В момента, в който те надигнат глас, властта се парализира и се поддава на изнудването, което спира всякакви инвестиции. А България е страна с огромен потенциал – има планини като Родопите, Рила, Витоша, към които има огромен интерес от цял свят, както и самите от българи. Това е сериозна възможност за развитие на регионите. Защото в Европа именно планинските населени места са най-богатите и проспериращите, за разлика от България, където те се обезлюдяват поради липса на препитание и възможност за развитие.

Как така при 6-7 милиона кубика годишна сеч в България, най-проблемно е там където трябва да има лифт или писта. Става дума за няколко стотици кубика – защо не са проблем далекопроводите, които са над 60 000 километра на територията на страната ни. Те минават през всякакви защитени местности. Дали е просека за далекопровод или лифт, значение няма.

Но държавата се поддава на умишления саботаж на така наречените „зелени“ и това трябва да спре.