Екранът в “Берлинале Палас“ угасна. Червеният килим пред залата на площад „Марлене Дитрих“ ще бъде прибран до 20 февруари 2020, когато ще започне юбилейният 70-и международен кинофестивал.

Но сега във фокуса на внимание са наградите и на първо място „Златната мечка“ 2019 за филма „Синоними“ (Франция, Израел, Германия) на режисьора Надав Лапид. В съвременното кино подобна тройна копродукция не е изненада, но в случая тази формална производствена подробност се превръща в част от идейната същност на филма. Защото темата за мултикултурализма, заложена в „Синоними“, е не само автобиографичната следа на режисьора, а водеща дискусионна линия. Главният персонаж (както и самият режисьор), попада в Париж и неистово иска да се сбогува с националния си произход. Налага си отказ от езика, заменя иврит с упорито изучаване на френски, а чрез него и цялостна подмяна на наследените културни традиции. Сложен филм, който не предлага увлекателно зрелище, но амбициозна авторска идея за хората с разнороден национален произход като равнопоставени „синоними“ на общочовешките параметри и ценности. Примамлива теза, особено при „първо четене“, но дали ще издържи на културните трансформации във времето? Спорна перспектива. Някои може да са изненадани от тази „Златна мечка“, но разположена в подборката от 16 конкурсни филма, тя стои убедително. Допълнително я закрепи и международната критика, като присъди на „Синоними“ наградата на ФИПРЕССИ.

А така продуктивният френски режисьор Франсоа Озон лесно се оказа с втората по важност Голяма награда на журито „Сребърна мечка“ за силния му и много актуален филм „По Божия милост“ на тема за педофилските скандали в католическата църква. Сюжетът е построен прецизно върху документално достоверни факти и дори имената на основните персонажи са действителни. Ярък публицистичен удар, който със сигурност ще отекне силно в католическия свят.

Дебютантката от Германия Нора Фингщейд едва ли се е надявала да получи „Сребърна мечка“ на името на Алфред Бауер (основателя на Берлинале през 1951 г.) за филма си „Извън системата“, който ще гледаме на предстоящия София Филм Фест. Но разказът за едно проблемно дете и неговата трудна (дори невъзможна?) социализация е наистина вълнуващ, а малката 10-годишна Хелена Зенгел е истинско откритие, чист самороден актьорски бисер!

Ала другата немска режисьорка Ангела Шанелек, отличена със „Сребърна мечка“ за режисура на баналния филм „Бях у дома, но…“ претоварва неоснователно наградите за домакините.

Компромисна е и „Сребърната мечка“ за сценарий на италианския филм „Пирани“ (реж. Клаудио Джованези), защото не драматургията блести в този антимафиотски опус. По-скоро впечатлява сръчната режисьорска работа с умело подбрани и много добре водени непрофесионални изпълнители в интересната тема за новото тийнейджърско поколение в неаполитанската мафия „Камора“.

Двете „Сребърни мечки“ за най-добри актьори на Йон Мей (женска роля) и Ван Жингун (мъжка роля) в много добрия китайски филм „Толкова дълго, сине мой“ (реж. Ван Ксяошуай) са справедливи и заслужени. Ала така журито отбеляза, но очевидно недооцени този мощен 3-часов семеен роман със сложен сюжет от времето на маоистката „културна революция“ до съвременния китайски капитализъм.

А шестимата съдници, начело с френската актриса Жюлиет Бинош съвсем пропуснаха две от най-добрите заглавия в конкурса, които междувременно получиха много високи зрителски оценки: монголският „Йондьог“ (на китайския режисьор Ван Куанан) и македонския „Господ съществува, името й е Петруния“ (реж. Теона Стругар – Митевска). В ежедневната класация на критиците от сп. “Screen International” те имаха респектиращо одобрение. Наградата на независимото Екуменическо жури за македонския филм е достойна, но недостатъчна.

Ала както казва един известен афоризъм от фестивалния фолклор „Няма фестивал без изненади, няма жури без гафове“!

С надежда този слоган да бъде опроверган догодина, очакваме 70-то юбилйно издание на Берлинале 2020.