Конструкцията на владетелските гробници бранила съкровищата от иманяри

Могилите са с височина до 23 метра

Сред намерените експонати са и златни обувки

Да се разхождаш под слънчевите лъчи, да се наслаждаваш на най-зеленото зелено наоколо, на причудливите форми на дърветата, на цветните цъфнали цветя, на играта на светлини и сенки в прохладното езеро, на разхождащите се усмихнати млади хора и деца. И да знаеш, че някъде под краката ти очакват своя откривател хиляди златни предмети и несметни древни съкровища, заровени преди стотици години, за да придружат своите собственици в отвъдния живот. Туристите веднага започват да се питат защо десетките могили на владетели от първите столетия на новата ера все още не са разкопани, а събраните в тях предмети не радват посетителите в местния музей. Причините за това са няколко.

На първо място според законите на Корея откритите артефакти задължително се излагат в местните музеи, за да могат посетителите да им се радват на място, а и да допринесат за развитие на туризма във вътрешността на страната, извън многомилионната столица Сеул и най-известния морски курорт – остров Чеджу. Да, но след разкриване само на 6 от близо 20-те могили се разкриват уникални златни, сребърни и бронзови съкровища, чиито брой надвишава 40 000. Представете си колосалната маса на едно подобно съкровище. При това повечето предмети са уникални и единствени по рода си и всеки от тях заслужава да бъде показан в отделна витрина и да му се любувате с часове. Както заради майсторската изработка, така и заради факта, ме са неповторими и нямат аналог.

Реално погледнато, ако бъдат изровени от земята тези несметни богатства, запазени за поколенията, трябва да бъдат съхранени, изложени и защитени. И това прави разкопаването на още могили напълно ненужно към момента. Далновидността на корейската държава в това отношение е смайваща и родните управници със сигурност има какво да научат.

Втората причина да не бъдат отваряни могилите е за да не бъдат разрушени. Защото макар съвременните технологии да позволяват гробниците да бъдат запазени в първоначалния си вид, за тази цел трябва да бъдат вложени много пари.

С отварянето на всички могили по някакъв начин ще се убие и романтиката за туристите, които сега се чувстват като откриватели и оставят на полета на въображението си да разглежда скритото под нозете и очите им.

Вторият въпрос, който няма как да не си зададе един българин, който е свикнал, че най-ценните експонати у нас попадат не в местните музеи, а в ръцете на иманяри, как така могилите не са били разграбени през вековете, след като очертанията им и днес са видими с просто око. Оказва се, че древните поданици на кралство Шилла са измислили начин да не бъде смутен покоят на владетелите и близките им. Гробниците в Дерънгуон парк нямат коридори. Вместо това покойниците и техните съкровища са положени в дълбоки ями, облицовани с дърво. Те са покрити с кал и запечатани с глина. След което върху земната маса се издига истинска постройка от масирани речни камъни, които не само правят достъпа до гробниците по-труден, но и с тежестта си допълнително заравят скъпоценностите и телата, за да станат те още по-непристъпни. Могилите днес се издигат на височина от 1 до 23 метра. Според историческите сведения последните от тях са построени през 6-ти век след Христа, малко преди в страната да бъде приет будизмът като религия, заради което владетелите спират да бъдат погребвани ри­туално.

Каменният Буда е изваян през 8 век

Божествени сили защитили пещерният храм Соккурам от срутване

Пощальон открил забележителността по време на гръмотевична буря

Хиляди златни изделия стоят неразкрити заради липса на свободни места в музеите

Пещерният храм Соккурам е сред най-известните и посещавани забележителности на Корея и е включен в списъка на световното материално културно наследство от ЮНЕСКО. Според преданието той е построен в периода между 751 г. и 774 г. от министъра на кралство Шилла Ким Дайсън. Храмът е издигнат по подобие на пещерните такива в традицията на Индия и Китай, но за разлика от тях структурата в Корея е изкуствена, а не естествена пещера. Тя е построена от огромни гранитни блокове, които са споени не с хоросан, а с помощта на „ключови“ речни камъни, които придържат цялата полуокръжност, в която се извисява високата 3,5 метра статуя. Куполът на ротондата е с диаметър от 6,58 метра до 6,84 метра. Статуята на Буда е разположена върху висок 1,34 метра пиедестал. Куполът е така изграден, че пещерата се проветрява естествено, предпазвайки религиозните символи от мухал. Заради реставрация, направена преди няколко столетия по време на японското управление на страната обаче, тази древна хармония била нарушена. Затова днес можете да се насладите на статуята на Буда само през прозрачно стъкло, поставено, за да предпазва скулптурата от влиянието на многобройните туристи и климатичните промени. Под самия купол всеки ден се допускат около 20 гости, които присъстват на будистка религиозна церемония, но за да влязат в храма те задължително трябва да докажат, че са последователи на Буда, да получат препоръка от своя духовен учител и да резервират мястото си на церемонията в аванс.

Според легендата при изграждането на изкуствената пещера, която днес приютява статуята на Буда, таванът й не издържал, разцепил се на три места и се срутил. Виждайки това Ким Дайсън горчиво заплакал. Очите му били пълни със сълзи и той почти не виждал какво се случва около него, но му се сторило, че изведнъж се появили духове и възстановили тавана. Щом отворил очи той видял, че молбите му да се възстанови пещерата наистина са чути и видял куполът пред себе си непокътната, а за срутването разказвали само трите пукнатини на тавана.

Не по-малко интересна е и историята за откриването на разположения във висините на връх Томахсан храм. Мястото било забравено през столетията и било намерено отново през 1902 г., при това напълно случайно. Корейски пощальон, потърсил убежище в разразила се гръмотевична буря в малка пещера. Изумлението му било огромно, когато видял срещу себе си спокойното изражение на Буда, заобиколен от заплашителните статуи на своите пазители.

Най-голямата корона, принадлежала на кралицата

Фреска с препускащ в облаците кон смайва посетителите

Най-известната фреска от откритите гробници в Дерънгуон парк е на бял кон, който препуска в облаците. Заради галопиращия му полет името на самата гробница е Чеонма, което е името на корейския Пегас. Тя всъщност била първата могила, която била разкопана с идеята, че била от най-малките и археолозите през 20-те години на 19-ти век буквално искали да проверят каква е структурата на гробниците и как да проникнат в тях без да ги разрушат. Заради специфичната конструкция на могилите обаче се наложило да я съборят изцяло. Днес посетителите влизат във възстановка на оригиналната могила. По-интересен е фактът, че археолозите въобще не очаквали да открият нещо ценно в нея заради малкия й размер. Затова и изненадата им била огромна от намерените хиляди златни съкровища и фреската с летящия кон. Сред експонатите, които били открити в могилата са пълно златно церемониално конско съоръжение, златен колан с нефритена украса, златна корона, гривни и пръстени и дори изработени изцяло от злато обувки, които очевидно не били носени никога. Не липсвали още бронзови и железни казани, керамични съдове и дори меч.

Най-голямата от проучените могили всъщност е двойна и се състои от две гробници. По-малката, принадлежи на кралицата, а по-голямата – на владетеля. Любопитно е, че докато короните, намерени в мъжките последни покои са от позлатен бронз и сребърни, дамата е положена със златна такава. Короната на кралицата е съставена от лента, която се поставя на главата, а върху нея са закрепени пет високи вертикални елемента. Три от тях представляват стилизирани дървета, а две - рога. Короната е украсена и с висящи елементи. В същата гробница е намерен и уникален златен колан, който и днес впечатлява с фината си изработка и украсата си.