Местните кокони се кипрели с накити, сърма и свила

Жените имали сериозно присъствие в икономическия живот на селището

Само на 4 км от бившата столица на Второто българско царство Търновград се намира китното селище Арбанаси. През ХVІ-ХVІІІ в. то става важен икономически център, а неговите търговци достигат най-отдалечените краища на Османската империя. За разлика от други български селища, Арбанаси просперира, защото е освободено от редица данъци. Логично в него се появяват прекрасни къщи и църкви.

Богатството на арбанасчани много добре се доказа от проведените през 1999-2004 г. разкопки в некрополите на селището, ръководени от археолога Хитко Вачев. Те се намират край главните храмове „Рождество Христово“, „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ и „Св. Димитър“. Ученият установи, че в Арбанаси практически не се наблюдават обичаи, явяващи се отклонения от изискванията на християнския погребален обряд. Напротив - забелязва се строго придържане към изискванията на църквата по отношение на православния погребален канон и това е съвсем закономерно предвид голямата роля, която играе тази институция в живота на селището.

Откритите при разкопките находки от „градовете на мъртвите“ дават важна информация какъв е светът на живите през XVI-XVIII в. Най-значителен е броят на намерените накити, които са били лично притежание на погребаните. Докато откритите в други некрополи от същия период предмети са изработвани най-често от бронз и мед, тези от Арбанаси в преобладаващата си част са от сребро и злато. Икономическите възможности на жителите на селището им позволявали да носят накити от благородни метали. Нещо повече, при избора на накити те се съобразявали с модните тогава тенденции, предпочитайки продукцията на водещите златарски центрове.

Голяма част от накитите - пръстени, обеци, игли за коси са дело на най-крупния и водещ златарски център от средата на XVI - началото на XVIII в. - този в град Чипровци. Много са ювелирните произведения, които имат западноевропейски произход и са попаднали в Арбанаси вследствие на интензивните търговски пътувания на жителите от селището. Проведените проучвания позволиха да се установи, че в самото селище Арбанаси функционирало златарско ателие, продукцията на което се ползвало както от жителите му, така и от хора от околните поселения и най-вече в старопрестолната столица Търново. Откритите в гробовете накити са само малка част от това, което са притежавали богатите обитателки на селището. Един съвременник разказва, че когато арбанашките кокони отивали на църква, слугините вървели до тях и носели огледала. Те били необходими за да могат господарките им да се кичат с извадените от богато украсените касетки скъпоценни накити и да се оглеждат в тях, влизайки в преддверието на храма.

Не по-малко представителни са били облеклата на женската част от населението на Арбанаси. Много често в гробовете се откриват значителни останки от златосърмен и сребросърмен текстил. Част от тях принадлежат към сложносъставни украси за глава. Това са цели златни шапки, от които към гърба се спускат изплетени от златна и сребърна сърма плитки. Ленти обрамчват челото, придържайки прикрепени към главата и спускащи се отзад копринени воали. Със златосърмени гайтани са окантени горните дрехи в частта на раменете, гърдите и ръкавите. Под тях са носили копринени рокли в духа на тогавашната западноевропейска мода. За това свидетелствува едно стенописно изображение от църквата „Рождество Христово“ където е представена живяла през XVII век арбанасчанка. Тя е облечена в сукман, а ризата под него е с богато надиплена яка, такава каквато може да бъде видяна в портретните изображения на жените, рисувани от четките на Рембранд и Халс.

Представително е било и облеклото на мъжете. Друг един съвременник описва как тогавашните арбанашки боляри носели великолепни кожуси и под тях - дълги копринени антерии с разцепени пешове отстрани. Краката им били обути с червени сукнени панталони, жълти обувки и копринени чорапи.. На главата си пък слагали самурени калпаци с дъно от зелено венецианско кадифе.

Някои от откритите в гробовете находки хвърлят светлина и върху социалните различия сред населението на селището. Пръстените-печати са накити, които често дават данни за положението на едно лице в обществото. През разглежданата епоха се свързват с появата на прослойка от заможни търговци и занаятчии. От Арбанаси произхождат седем такива пръстена, като два от тях са сребърни, а останалите пет са от висококаратово злато. И тук е голямата изненада - единият от златните пръстени печати е на жена. Върху него са изписани инициалите на личното и фамилното име, както и годината 1790. Съдейки по буквените означения, те вероятно се развързват като Мария или Маргарита Йоану.

Този паметник е поредната илюстрация, че живеещите в Арбанаси жени имали сериозно присъствие в икономическия живот на селището. Това се потвърждава и от наличните писмени документи. Така например през 1675 г. някоя си Елена от селото се оплакала в султанския Диван за нелоялните действия на жителката на Арбанаси Махи. Тя получила от Елена 1000 гроша за да подхване търговска дейност, но впоследствие починала и наследниците u отказали да върнат дълга на лихварката Елена. За това тя потърсила съдействието на султанския съд и спорът бил разрешен в нейна полза.

Друг пръстен е открит при археологическите проучвания на некропола при църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“. Той пък показва съдбата на балканската и византийската аристокрация през ранните векове на османското владичество. Пръстенът също е на жена, а върху щита му е изобразен двуглав орел. При изследванията се установи, че той бил носен от представителка на фамилията Кантакузин, която е живяла в селището. Дарение от същата фамилия са великолепните дърворезбени иконостаси на църквите „Рождество Христово“ и „Св. Никола“.

Трагедията на Арбанаси настъпила през 1798 г., когато селището е опустошено и разграбено от кърджалийските дружини. Те са били включени в състава на 120-хилядната армия на Хюсеин паша, отправила се срещу господаря на Видин, отцепника от централната власт Осман Пазвантоглу. Впоследствие селището се възстановило донякъде, но никога не достига предишния си блясък.

Къщи имали аристократи от целите Балкани

В Арбанаси живеели представители на фамилии, чийто родови корени трябва да се търсят в средите на балканската и византийската средновековна аристокрация. Сред тях се открояват имената Трендафил Кантакузин, Братияно, Гьоргяки Филипеско, Бранковани и др. Една от къщите в селището е принадлежала на великия воевода на Влахия Константин Бранкован (1688-1714). В параклиса „Св. Параскева” на църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил” през 1790 г.е погребан друг представител на тази фамилия - Константин. В близост до същата църква е била разположена къщата на Кантакузините, произхождащи от прочута византийска императорска династия. Техният родов герб е резбован по иконостасите на църквите „Рождество Христово” и „Св. Никола”. Според някои сведения родът Кочи, от който произхожда великият воевода на Молдова Василий Лупул (1634 - 1653), също водел начало от Арбанаси.