Обеци, гривни, кръстове и монети от различни епохи са сред най-ценните предмети излезли от проучванията

Златни накити, сребърни съкровища и бронзови кръстове са сред находките на археолозите в различни точки от страната това лято. Учените работят усилено върху повече от 100 локации у нас, като до края на месеца предстои същинската работа по разкриването на обектите.

Сред откритията от последните дни е бронзов литиен кръст от Перперикон, носен на хоругвата (б.а. църковно знаме), съобщи за “Труд” проф. Николай Овчаров. Висок е около 15 см, с украса птиче око, посочи ръководителят на разкопките на скалния град. Преди няколко дни той показа и уникален бронзов кръст реликварий от XII-XIII век, в който са се съхранявали свети мощи.

“Излизат сгради, има много монети, преобладават находките от Средновековието. Разкриваме и много интересен средновековен квартал, но все още работим”, уточни археологът, който през уикенда показа Перперикон на столичния кмет Йорданка Фандъкова. Тя се впечатли много от най-ранната намерена християнска църква в района на Родопите - епископска резиденция от V век.

Ден по-рано Фандъкова съобщи за злато при разкопките на площад “Света Неделя” в София.

“Открити са златни накити – обица и закопчалка или звено от огърлица, които тежат по-малко от 2 грама, от Римската епоха. Откриваме обичайни неща от ежедневието, главно монети, глинени съдове, игли за коса или шиене, части от колани - катарами или апликации. Отрити са и амфори, чаши, купи, пулчета за игра. По-интересното е, че имаме черупка от стрида, които със сигурност не са ги намерили в Перловската река, внасяни са от далече. Жителите на този град са имали вкус към екзотичната храна”, разказа за “Труд” Веселка Кацарова, ръководител на разкопките в центъра на София.

Късметът се усмихна и на бургаските археолози. При разкопки на крепостта Русокастро бяха открити златна монета на Андроник Трети Палеолог и сребърно съкровище от монети на Морейското деспотство.

В Русокастро се работи по разкриване на цялата крепостна страна на цитаделатаи двора, каза пред “Труд” шефът на Регионалния археологически музей Милен Николов.

Сребърното съкровище е от седем монети с приблизително тегло 0.9 грама всяка. С номинал грош са, известни са с името торнезе. Отсечени са в Ахейското княжество или деспотство Морея. То се намира в Пелопонес и е образувано след четвъртия кръстоносен поход. Златната монета на императорите Андроник II и Андроник III Палеолог (XIV в.) е запазена наполовина, с изображение от едната страна на Богородица, а от другата – Иисус Христос, коронясващ двамата византийски императори. Това е четвъртата златна монета, открита за последните години на крепостта.

 

Легенда

Дворецът на Константин не лежи под Сердика

На площад “Света Неделя” в София в момента учените работят по сграда с голяма площ. Тя намира се в централната зона на Сердика и е с интересно разпределение, уточни Веселка Кацарова. По думите й обаче разкопките не могат да потвърдят, че дворецът на император Константин се е намирал на това място, както твърди легенда. “Има много ясно разпределение на източни помещения, които са били вероятно магазини, работилнички, питиепродавници гостилници. Западната част на сградата е представлявала много голяма зала, която предстои да бъде проучена, вероятно е била една о от важните обществени сгради, може би е била гражданска базилика. На такива места са се осъществявали съдебните процеси и са се сключвали големи търговски сделки”, уточни тя.

 

В най-древния град Европа

Добивът на сол променил религията

Вдигнали невиждани за времето си крепостни стени

Добивът на сол в най-древния град в Европа – Провадия-Солницата, е променил религията на местните хора. Това обясни за “Труд” проф. д.и.н. Васил Николов от Националния археологически институт към БАН, който и тази година води екипа учени на мястото на разкопките.

През петото хилядолетие преди Христа на това място са живели изключително богати хора, формирало се е и първото йерархично общество на Стария континент. Там се намира и най-старият солодобивен център и с най-старите каменни крепости в Европа, разказа ученият.

“Добивът на сол променя религиозно-митологичната система и обредността на жителите на селището и обредността им става различна от обредността на земеделците. От едната страна, на селището има земеделското ямно светилище, от другата - в производствения център са друг вид ями с друга обредност. Има некропол”, уточни проф. Николов.

Заради добиваната в невероятни количества сол, която в дълбоката древност е била със стойността на злато, градът е бил застрашен от набези. За да пазят богатството си, жителите на града вдигат 5-6 метрови стени, които са сериозни съоръжения дори за Античността и Средновековието.

 

В Плиска се натъкнаха на нова сграда

Повредиха чудотворното аязмо край Варна

Копаят и в Евксиноград

Злосторници са обезобразили покривната конструкция на свещения извор в княжеския манастир „Света Богородица” край Варна. Постройката, изградена преди 1100 години, беше запазена, а водата за пиене както е текла преди 1100 години, тече и сега. Но са хвърляни камъни, а след последните обилни дъждове, изворът е повреден и замърсен, каза за „Труд” научният ръководител на ценния археологически обект проф.д-р Казимир Попконстантинов.

Това лято край Варна започнаха и разкопките в крепостта „Кастрици” в правителствената резиденция „Евксиноград”- единственият обект, охраняван от НСО и незастрашен от иманярски набели. Новите находки са патрица от бронз, както и оловна плоча с изображение на конник, каза научният ръководител Игор Лазаренко. Аархеолозите са попаднали на части от римска сграда.

На Плиска от средата на юли работи д-р Андрей Аладжов и има първи попадения. Вдигайки един по едни камъните на Кръглата каменна площадка, известна като Арената, над която нарочно е изградено специално покритие, под тях е открил следи от основи на дървена кръгла постройка. Най-вероятно тя е съществувала преди каменната настилка, но следва диаметъра на каменната площадка. По думите му, това е неизвестна досега, нова дървена сграда с кръгъл план. Предстои тя да бъде датирана. В Плиска има открити две сгради от такъв тип и те се интерпретират като най-ранните дворци от времето на дървеното строителство в Плиска.

 

На могилата Малтепе край Маноле

Откриха гробница досущ като на Марк Аврелий

Гробница, която е копие на тази на римския император Марк Аврелий Карин, откриха археолозите на могилата Малтепе край пловдивското село Маноле. Ръководител на разкопките там е шефът на Археологическия музей в Пловдив Костадин Кисьов, а могилата е най-голямата на Балканския полуостров.

В гробницата най-вероятно е погребан висш одриски аристократ и може би става дума за някой от владетелите на Филипополис. Знак за това са петте монети, намерени около покрива на гробницата. „Това е тракийски обред – траките са вярвали, че мъртвият трябва да има пари, за да плати на лодкаря, който превозва душите през реката Стикс”, обясни Кисьов.

Гробницата беше открита в края на юли и прочуването на вътрешността й предстои. Могилата Малтепе е атакувана и от иманяри, които са успели да прокопаят 40-метров тунел на мястото.

 

Раннохристиянска базилика

Хераклея Синтика разкри тайните си

Безспорно най-голямото археологическо събитие в Югозапада това лято се нарича Хераклея Синтика. Екипът начело с доц. д-р Людмил Вагалински работи по разкриването на обществена сграда с изключително интересна история. Вече е доказано, че около 400-та година зданието е било преустроено в раннохристиянска базилика. Според археолозите от екипа това е най-старият сигурно датиран християнски храм в цяла Югозападна България.

Преустройството е било направено в период на големи трусове – и природни, и политически. Малко преди да настъпят те –през IV век, Хераклея Синтика преживява разцвет и обновява градския си площад.