Ако нещо имаме да казваме на балканските лидери, нека това да става сега

Какво ще се окаже накрая – че македонският премиер Зоран Заев е незаобиколим фактор в българския вътрешно-политически дебат? Стига бе, колкото и да е лятно настроението на нашите политици, подобен извод може да ни накара да се замислим дълбоко какво е отношението на българския политически елит (ах, как хубаво звучи- елит!) изобщо към темата за Македония, да си зададем въпроса наясно ли е той като цяло или отделните негови членове за ситуацията отвъд границата, и особено за манталитета на хората в бъдещата Република Северна Македония, и така нататък.

Защото, като гледам реакциите по прословутите думи на Заев за това, че Илинденското въстание е македонско..., като чета мненията на политици, политолози и журналисти си давам сметка, че при всяка оценка на вербалната буря, развихрила се насред горещия август, всеки от авторите влага някаква сметка- я лична, я кариерна, я партийна, я политическа или групова, я корпоративна. И телевизионното изявление на Зоран Заев по една местна македонска телевизия, и последвалите го събития са само повод за нашите, българските хора да си разчистят някакви сметки с опонентите, или просто да се декларират в публичното пространство, че още ги има, или направо да си дадат заявки за някакво местенце в държавната администрация. Румен Радев и Георги Първанов казали нещо, и хоп, и десните познавачи на македонските работи са първи с реакция. И обратно… Или нещо такова.

Не знам кои точно са съветниците на лидерката на БСП Корнелия Нинова по темата за Македония, (мога само да предполагам), но си мисля, че не й дадоха добра препоръка първа да реагира на изявлението на Заев за въстанието. И то по начин, по който веднага си пролича дребната заядливост по отношение на премиера и българските институции, че не реагирали на думите на македонския премиер. С други думи, пренесоха веднага темата на вътрешно- политическа почва. Да, БСП е в опозиция и нейното задължение е да реагира бързо и остро на всеки опит на властта, която и да е тя, при грешни политически решения. Важното е да си подбира темите, по които ще го прави. Мога да покажа най-малко десет текста, ако не и повече, които съм писал през годините, и в които, казвам го и сега, смятам за огромна политическа грешка вкарването на темата за Македония във вътрешно-политическия ни дебат. Всяка друга тема- да, но не и тази. Ако Корнелия Нинова иска да бъде активна и конструктивна по този въпрос, ако е толкова загрижена за историческата истина за Илинденското въстание и за всичко друго, свързано с Македония, да се опита да преглътне непоносимостта си към Бойко Борисов и да предложи всички политически сили- парламентарни и извънпарламентарни, да се договорят по мъжки и повече да не „чепкат“ Македония, когато спорят я за Здравната каса, за здравеопазването или образованието. Как това да стане, не е моя работа да го предлагам- те са умни, вече обиграни и биха намерили начин как практически тази договорка да бъде постигната. И после изпълнявана, разбира се.

Още две неща по този въпрос. Лично мен ме изненада, че тъкмо Нинова първа се захвана със Зоран Заев. Тя положи достатъчно усилия да нормализира отношенията с ръководения от него Социалдемократически съюз на Македония, с когото БСП са в едно европейско семейство- това на европейските социалисти. Възстановени са междупартийните връзки, които съществуваха по времето на Първанов и после на Станишев. Това е добре и аз го пожелавам и на другите политически партии от двете страни на границата да го направят. И се питам- кой от предишните лидери на СДСМ е пращал толкова мило послание до Нинова като председател на БСП по повод празника на Бузлуджа? И кой изобщо ги е поздравявал? Някъде в македонските медии прочетох, че в поздравлението Заев се бил извинил с натоварената си програма, иначе щял да яхне мотоциклета и с него да пристигне на Бузлуджа за честванията? Ей, хора, такова нещо от устата на политик от Македония , макар и от една и съща политическа боя, не се чува и вижда често, вярвайте ми.

И второ, БСП каквото и да направи, свързано с Македония, винаги ще чува един и същи упрек- за действията на БКП в онези първи следвоенни години, когато и костите на Гоце Делчев дадохме, и българите от моя роден Пирински край македонци направихме, и македонски книжарници открихме с учебници на току-що създадения „македонски“ език продавахме, и голяма част от събраното научно и архивно богатство на Македонския научен институт, в който в последно време се въртя, онези оттатък отнесоха без никакъв проблем за да си правят тяхната история. И докато БСП като наследница на БКП не вземе веднъж завинаги отношение по този период, винаги, каквото да направи или не направи, нейните опоненти ще й го напомнят. При това, без да съм убеден, че го правят с познание, а не просто от чисто партийна или корпоративна заядливост. Едно око в Уикипедия, и сме готови историци...

И Бойко Борисов игра несръчно. Не омаловажавам неговата роля за подобряването на отношенията с Македония, напротив. Вече написах тук, на това място, недоумението ми, че щял да му върне на Заев за „Илинденското въстание е македонско“ някога, когато трябва да се гласува за членството на Македония в ЕС. Та, и тогава ли той ще е премиер и Заев ще му е партньор? По-лошото е друго- усещането, че в утвърждаването на своето лично и политическо приятелство със Заев Борисов е пропуснал да му каже непосредствено това, което сега изтърси публично. Пък и нали във всичките си изяви Борисов твърдеше, че България безусловно приема евроатлантическото членство на Македония. Как така безусловно? И как така сега заради някаква си оценка на Заев за едно историческо събитие, предназначена за македонската публика, и по-скоро за онези, които ще трябва да гласуват на референдума на 30 септември, изведнъж му се заканваме... не става така. Поне не се прави така. Страхувам се, че както даваме безусловна подкрепа и на Сърбия за нейното европейско членство, може да дойде момент, в който и приятелят на Борисов, президентът Александър Вучич да каже нещо нелицеприятно за нас. Какво тогава, и на него ли ще му вдигнем мерника, както и на Заев?

Ако нещо имаме да казваме на Заев и на Вучич, а и на другите балкански лидери, време е това да става сега, преди преговорите за членство да са тръгнали или преди съответните глави да се затварят. После вече ще е късно и единственият резултат, който може да се постигне, ще бъде буря от възмущение в македонските медии, у които въпреки породилите се някакви симпатии към България в последно време, все още е жив традиционният рефлекс да гледат негативно на всяко нещо, което идва от изток. Разберете веднъж завинаги, с десетилетия у македонците е насаждан и възпитаван манталитет, на основата на който дори и добрите жестове от страна на България не се приемат като такива, а като някакъв срамежлив опит да се изкупи вината, която София носи за политиката си към македонците. И затова на всичко, което България направи през последния четвърт век за Македония от нейното първо международно признаване, та до днес, се гледа с подозрение за някакви тайни и конспиративни планове. Искрено ви казвам, има доста хора в Македония, уж интелигентни и образовани, които не приемат Договора от 1 август миналата година защото подозират, че ние сме ги изиграли. И колкото да им обяснявам, че с Договора България направи поредния голям хаир на Македония, при това за сметка на своите интереси, не искат да го променят. Изкупвали сме си историческата вина към тях... Ти да видиш.

Всъщност, ако все пак Заев и Македония са теми от нашите си вътрешни работи, политиците ни, ама всички от тях, трябва да решат едно единствено нещо: членството на Македония в НАТО и ЕС отговаря ли на националните интереси на България, или не. Ако отговорът е „не“, кажете го ясно и колкото си искате атакувайте Заев, който се осмели да излезе на референдум и на 30 септември да пита своите македонци искат или не въпросното членство. Но ако отговорът е „да“, направете така, че Заев да спечели. И не го замесвайте в летни банални водевили.

А да решим дали Илинденското въстание е македонско, като „македонската наденица“ да речем, или е антибългарско, както мислим, че го е определил Заев, и на това ще му дойде времето.