В поредица от силуети вестник “Труд” представя на прощаване министрите от кабинета в оставка

Когато през май вицепремиерът Ивайло Калфин подаде оставка и освободи министерското място, Зорница Русинова изглеждаше изненадана и плаха на първия ред. Външният образ обаче явно често лъже, защото с голяма доза смелост за кратко време тя оперира няколко системи, за които бъдещето ще покаже дали са извършени успешно.

След като Зорница Русинова стана министър, в интернет циркулираше следният майтап - социолози питали 1002 души на Орлов мост кой е новият човек на поста, 1000 отговорили, че не знаят, един казал, че е Меглена Кунева, защото тя постове не отказва, а друг се учудил, че има такова министерство. Извън шегата, когато 135 депутати я избраха, от трибуната на парламента Русинова обяви, че за нея социалната политика има три основни принципа - диалог, активност и съпричастност. И ще ги следва. Номинацията й дойде от премиера Бойко Борисов, който мотивира предложението си с това, че повече от 15 години тя работи в министерството, което ще осигури приемственост между нея и Калфин.

От 2014 до 2016 г. Русинова е заместник-министър на труда и организира социалната политика в сферата на европейските фондове и международните програми и проекти, наблюдава и координира дейността на Главна дирекция “Европейски фондове, международни програми и проекти”. По образование е магистър по международни икономически отношения от УНСС, притежава магистърска степен по българска филология и английска филология от Софийския университет. Под нейно ръководство са били Агенцията по заетостта, управляващият орган на оперативна програма “Развитие на човешките ресурси 2001”, проект “Красива България”.

Владее писмено и говоримо английски и руски език. Дотук с биографичната справка.

За месеците като министър хората сигурно ще я запомнят най-вече с чувствителния нормативен ремонт, който поде с почивните дни. Накратко, след настояване на бизнеса и намеса на Русинова с промени в трудовото законодателство се слага край на дългите уикенди от четири дни и отработването в събота.

С ремонт на Кодекса за социално осигуряване (КСО) Русинова насърчи и работещите майки на деца до 1 година - ако се върнат на работа, да получават 50% от обезщетението за отглеждане на детето към заплатата си. В момента, ако майката се върне на работа преди навършването на годинка на детето, тя не получава нищо от НОИ към заплатата си. Жената има право на 50% от обезщетението, т.е. 170 лв. на месец само в периода между 1- и 2-годишна възраст на детето.

С помощта на социалното министерство бавно, мъчно и славно с проектозакона за бюджета за следващата година бе осигурено и увеличаване на минималната заплата от 1 януари 2017 г. до 460 лева.

През летните и есенните месеци, та чак до днес голямата гордост на Русинова е намаляващата безработица, която падна под 8%. Друг е въпросът, че по гигантския проблем с липсата на кадри на пазара на труда всичко засега се свежда до участието й в редица кръгли маси, на които се стига до вече брадясалото обяснение, че все още има разминаване между очакванията на работодателите и младите хора, които търсят работа и по-високи доходи.

Русинова не успя да реформира и друга тежка система, свързана с промяна в начина на удостоверяване на медицинската експертиза за инвалидните пенсии. Пред нея останаха и много горещи теми, като връщане на доверието в осигурителната система, развитието на пенсионната система, укрепване на капиталовите стълбове в пенсионния модел, откритата война между работодатели и синдикати за минималните осигурителни доходи и огромната дупка в бюджета на НОИ за поредна година.

“Няма политик в България, който да не иска да увеличи пенсиите, но трябва да бъдем реалисти и да запазим пенсионния модел, който е стъпил на солидарност”, обяви тя преди по-малко от месец, когато редица политици се упражниха по темата, а българските анализатори започнаха да използват думата популизъм по-честно и от американските си колеги след победата на Доналд Тръмп.

Времето на Русинова не стигна и за по-сериозни крачки по демографската криза - в тази сфера тя ще си остане поредната политическа фигура, която признава, че темата отдавна се е превърната в национална катастрофа.

Добър приятел на Брюксел

Зорница Русинова притежава дългогодишен опит в управление на програми и проекти, натрупан в Програмата на ООН за развитие, Американската агенция за международно развитие и Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Много добър приятел на Брюксел, казва за нея премиерът Бойко Борисов. Може би това е и причината Русинова да получава високи оценки както от синдикати, така и от работодатели.

За нея

Специалист по европейските фондове

С нея работихме в един екип от началото на този мандат. На практика до голяма степен бяха продължени политиките, които започнахме заедно, но за съжаление за час от тях не стигна времето на правителството. Тя е добър специалист по европейските фондове и доказателство за това е самата програма за човешки ресурси, която върви добре.

Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и социален министър

Професионалист на 100%

Тя е член на надзорния съвет на НОИ и мога да кажа, че е кооперативен човек, с когото се работи лесно. Професионалист на 100%. За кратко направи важни промени в Кодекса за социално осигуряване, които ще стимулират работещите майки, инициира и други важни нормативни промени.

Бисер Петков, управител на Националния осигурителен институт

Трябва още работа за ниските доходи

В социалната политика упреците винаги са не един и два. България остава най-бедната страна членка на ЕС с ниски доходи и в тази посока трябва още много работа. Въпреки че по времето на Русинова страната регистрира рекордно ниски нива на безработица, Евростат отчита, че сме третата страна в съюза с най-голям спад на заетостта, което е проблем.

Хасан Адемов, председател на социалната комисия в парламента и бивш социален министър

Времето не є стигна за основните проблеми

Времето не й стигна за решаване на основните проблеми. Не напредна разработването на механизъм за определяне на минималната работна заплата, реформата в социалното осигуряване, преразглеждането на т.нар. инвалидни пенсии, промените в КТ за по-гъвкав пазар на труда. Положително оценяваме отказа от допълнително административно увеличение на минималните осигурителни доходи, извън ръста на минималната заплата.

Димитър Бранков, заместник-председател на БСК