Каква е разликата между гласуването по телевизията и в политиката? За гласуване по телевизията си плащаш. В политиката ти плащат. По телевизията гласуваш по телефона. В политиката - лично. По телевизията съобщават кой е спечелил, но не показват цифрите. В политиката ги броят и пренасят бюлетините в чували. В политиката освен това има Централна избирателна комисия. По телевизията не знаем кой брои гласовете.

Въпреки това – парадокс ! - резултатите по телевизията ги приемаме безрезервно. В политиката - не, не им вярваме. Дали пък няма да е по- добре и в политиката да постъпят по същия начин - направо да ни съобщават кой е победил. Без никакви числа, бюлетини, комисии, надзорници, преброители и т.н. Колко пари ще се спестят при това. Може би някой ще каже, че в политическите избори залогът е много по-голям, а по телевизията става дума кой ще спечели някакви си стотина хиляди лева. Да де, но нали искаме справедливост във всичко! Нали липсата на справедливост е една от причините да сме толкова недоволни от живота си! С месеци следим някакво състезание - музикално, кулинарно или нещо друго, всеки ден ни убеждават да гласуваме, да гласуваме и накрая не показват как сме гласували. Не е ли обидно да ни пренебрегват по този начин? Какви далавери въртят от наше име?

От февруари, съобщават медиите, всички телевизии почват да пеят, готвят и разсмиват. Две кулинарни предавания, две музикални шоута и БГ сериали през пролетния сезон. Ами хайде тогава да хвърлим камък в блатото и да поискаме да не скриват гласа ни!

Ето сега започва музикалното шоу “Гласът на България”. Колко талантливи деца ще чуем и видим, горди от факта, че сме надарени от бога! Колко вълнения, надежди - всеки си избира своите любимци и натиска, ли натиска копчетата на телефона. Работил съм в развлекателно предаване и знам много добре какви големи печалби постъпват в продуцентите от тези телефонни обаждания. Няма лошо, след като са ни развличали, създавали са ни добро настроение, изпълвали са живота ни с вярата, че и ние сме участници в този празник, който струи от екрана. Само че ние във “Вот на доверие”- така се казваше предаването - показвахме на електронното табло резултатите, даже без да ги знаем предварително какви са. Никакъв технически проблем няма да се прави това.

Неотдавна пък завърши музикалното шоу “Х фактор”. През цялото време имахме усещането, че пред очите ни се случва нещо нагласено. Един от журито беше тук, за да си набира сред децата клиенти за частната си продуцентска компания. Това не се прикриваше дори. Останалите членове на журито се примиряваха с това. По същия начин, по който се примиряваме с безброй несправедливости в живота ни, защото сме безсилни да ги променим. Естествено, в предаването напред вървяха възпитаниците на привилегирования арбитър. Впрочем и самите деца много добре, ама много добре, знаеха при кой от менторите имат най-добри шансове за кариера след шоуто. Има ли всичко това нещо общо с избора на спечелилия наградата? Не непременно, достатъчно е избраниците на фаворизирания ментор да са достатъчно високо в класацията. Облагите започват след това.

Не се намесвам в по-нататъшното развитие на интригата, защото не съм толкова компетентен. Но хората от музикалния бизнес знаят прекрасно кой диктува пазара, от кого зависи кои български песни ще звучат в ефира, защо едни певци пробиват много лесно, а за други е невъзможно и чакат с години. Не се намесвам, но не приемам играта със зрителския вот. Нека си въртят бизнеса, след като телевизиите им го позволяват, но нека това да не бъде за сметка на илюзията на зрителите, че гледат един честен и справедлив спектакъл.

Както стана дума, сега започва “Гласът на България”. Нали знаете предварително колко театрално ще е съперничеството между членовете на журито, как ще залъгват зрителите с евтините скечове, които разиграват. През цялото време ще доминира един от менторите, той ще прави откровена реклама на своята компания, своите певци и свои прояви. И децата, уви, ще избират ментор не според музикалния си вкус, а според шансовете, които им се предлагат за бърза кариера.

Имаше в предишните години и съвсем скандални случаи, когато похотливи членове на журито използваха зависимото положение на кандидатите за музикална слава. Разбира се, пак срещу надежди за бърза музикална кариера. Не назовавам имена, но тези случаи са известни.

Така че, уважаеми продуценти, изчистете вашите прекрасни програми от грубите демонстрации на съмнителни далавери. Започнете, моля ви, с уважението към зрителския вот. Зрителите сами ще наложат с гласа си справедливост и честност.

Рекламират

и себе си

Що се отнася до сериалите, телевизиите не жалят средства за предварителна реклама. Тотална, безгранична , брутална , както би казал Криско, реклама. Ето, артистите от сега излъчвания български сериал “Скъпи наследници” рекламират филмите, наградени с Оскар. По този начин рекламират и себе си, нали. Толкова са велики, че рекламират Оскар! Но защо, след толкова реклама, изведнъж спира излъчването на сериалите? На най-важното място, разбира се, преди да е станала известна развръзката. И какви са причините? Ще продължи ли след време този сериал ? Пълно мълчание. Така се случи например с историческия турски сериал “Великолепният век: Кьосем”. Не говоря за качествата му. Но съдбата на героите засяга пряко и нашата история. Случва се и с други сериали. Зрителите пак са забравени.