Зенитно-ракетните комплекси (ЗРК) от системата на ПВО във всяка страна поддържат най-висока степен на бойна готовност. Това е принцип, така е и в нашата армия. Тези войскови формирования са и най-секретните във въоръжените сили навсякъде, защото са призвани да неутрализират светкавични атаки по въздуха от самолети или ракети. Войската ни разполага с един от най-добрите ЗРК- С-300, с какъвто не оперират много държави в света. Всяко лято през юли или август разчетите на нашите С-300 тренират и усъвършенстват професионализма си на зенитния полигон край Шабла. Там често мерят сили с колеги от Сърбия или Украйна. Трябва да се има и предвид, че поддръжката на този род войски хич не евтина. Но сигурността на небето ни струва пари. Друга алтернатива няма.

 

С-400 „Триумф“ ще пази двореца на Ердоган

Тези дни гръцката преса гръмна с новината, че руското чудовище - зенитно-ракетен комплекс/ЗРК/ С-400 “Триумф” ще пази двореца на Реджеп Ердоган. В момента Турция преговаря с Русия да закупи 4 системи “Триумф” за 4,5 млрд. долара. Една от задачите на руските ЗРК ще бъде да пазят и дома на Ердоган. Преговорите за закупуването разтревожиха доста натовските генерали. И с основание. Причината е, че “Триумф” е уникален ЗРК, който е без аналог и конкуренция в света. Той е най-добрият по оценка на западните експерти. Това е комплекс със среден и голям обсег на действие. Засича целите на 600 км., а ги унищожава на 400 км. максимално и 2 км. минимално разстояние на височина до 30 км.

Ракетата е проектирана така, че да може да поразява дори цели, извън зоната на локаторите и да сваля абсолютно всякакви въздушни средства, които се движат със скорост до 5 000 м/сек. “Триумф” е в състояние да следи 36 цели едновременно и да пусне по тях 72 ракети. Той улавя и сваля дори крилати ракети и други цели, които летят ниско, забележете-на 5 м от земята!

Докато щатският ЗРК “Пейтриът” ги прехваща и поразява на височина не по-малко от 60 м. С-400, разположен на европейските граници на Русия, може да контролира въздушното пространство над Европа до Брюксел.

 

„Пейтриът“ защитава Европа от ракети

Американският аналог на “Триумф” - зенитно-ракетният комплекс “Пейтриът” (от англ. Патриот), отстъпва значително на руския. Последните модификации на “Пейтриът”, направени през 2000 г., са със способности да прихващат балистични ракети. Те са и в активния компонент на американския противоракетен щит в Европа. “Пейтриът” е система с превъзходни характеристики. Въпреки това отстъпва по редица параметри на “Триумф”. “Пейтриът” има минимална далекобойност 3 км и максимална - 80. Може да открива и поразява цели на минимална височина 60 м. И на максимална - 24км. Най-голямата скорост на ракетата му е 1700 м/сек. По повечето от тези показатели “Триумф” превъзхожда “Пейтриът” в пъти, особено по отношение на минималната височина на засичане, прихващане и поразяване на противникова цел - 5 м срещу 60 м. А това е може би е един от най-важните показатели за способността да се опази от нападение от въздуха даден обект. Дори нашите С-300 не отстъпват на “Пейтриът”, а имат и по-голяма далекобойност - 400 км. Голямото предимство на “Пейтриът” обаче е, че е използван в реални войни - през 1991 г. ракети на “Пейтриът” са разположени в Близкия изток, за да пазят американските войски и съюзниците от иракски балистични ракети. Тогава са изстреляни над 40 ракети от “Пейтриът”.

 

ЗРК „Куб“ е изпитан боец и ни върши работа

ЗРК “Куб” е самоходен зенитно-ракетен комплекс, съветско производство. Макар и не първа младост, върши добра работа и още е на въоръжение у нас.

Предназначен е да прикрива по въздуха пехотните и танковите части. По време на войната през 1973г. Израел губи десетки самолети от ЗРК “Куб” на Египет, заради което комплексът получава прозвището “трите пръстта на смъртта”.

Тогава Израел воюва с изтребители A-4 Skyhawk, като дори радарите им не могат да засекат, че са прихванати. Чак след това радарните системи на израелските самолети са модифицирани.

През 1991 г. Ирак по време на операцията “Пустинна буря” сваля с “Куб” американски Ф-16. По време на бомбардировките в Югославия сръбската ПВО поразява няколко хърватски и американски бойни и разузнавателни самолети пак с “Куб”.

Радарът на системата е способен да засича и следи цели на 65 км, като прихващането започва на разстояние 28 км. Радарът също така извършва и проверка “приятел или враг”.

Системата може да изстрелва до 2 ракети срещу една въздушна цел. Изстреляната ракета използва командно и полу-радарно насочване, като максималната є скорост е 2974 км/ч. Ракетите имат ефективен обсег от 4 до 24 км, а максималната височина до която могат да достигнат е 14 000 м.

Теглото на една ракета е 599 кг, а бойната глава тежи 56 кг.

 

Швейцарският АDATS унищожава и танкове

Швейцарският ЗРК АDATS от (Air Defense Anti Tank System) е многофункционална система, проектирана така, че да може да поразява както самолети, така и наземни цели- бронирани, включително и танкове. Комплексът е завършен основно от швейцарската компания “Oerlikon Contraves” съвместно с американската “Martin Marietta” в далечната 1984г. След което многократно е модернизиран и усъвършенствуван. След като влиза в масово производство е подписан договор с Канада за доставка на 36 многоцелеви ракетни комплекса с 800 ракети към тях. По-късно става един от четирите ЗРК, станали победили в конкурс, организиран от командването на ПВО на САЩ. Въпреки това на въоръжените в американската армия има само 8 бр. ЗРК АDATS. Бойният разчет на системата е от трима души- командир, оператор и механик водач. Ракетата се управлява чрез лазерен лъч и развива много голяма скорост от порядъка на 3 м /1000 м/сек./ Устройствата за съпровождане на целите са разработка на американската фирма, като за прототип е взета системата за нощно виждане на вертолетите “Апач”. АDATS може да поразява танкове на максимална далечина 6 км, при дебелина на бронята до 900 мм. Швейцарската система може да порази самолети на максимално разстояние 8 км , ако летят на височина до 5 км.

 

Нашият С-300 сваля 6 цели едновременно

С-300 е предшественик на уникалния по западни оценки С-400 “Триумф”. Той е на въоръжение и в нашата армия. Ние имаме 10 установки- два дивизиона с по 5 комплекса. Малко държави притежават С-300. Досега тази супер огнева система за противовъздушна отбрана (ПВО) e дефилирала на парад в столицата едва три пъти пъти, и то след 10 ноември.

В модернизиран вариант С-300 може да се използва и за противоракетна отбрана. Зенитно-ракетният комплекс служи за защита на големи промишлени и административни обекти, военни бази и командни пунктове от противникови въздушни удари. Той поразява балистични и аеродинамични цели.

Това са първите многоканални зенитно-ракетни системи (ЗРС), които могат с един ЗРК да поразяват до 6 цели и да насочват към тях до 12 ракети. Първоначално се планира използването на система за насочване, командвана от радиолокационна станция, с използване на данни от пасивен радар на ракетата, но системата имала проблеми при засичането на цели на височина под 500 метра. Затова по-късно е разработена система за самонасочване.

Благодарения на нея могат да се засичат цели на минимална височина 25 метра. Те могат да бъдат поразени на разстояние от няколко километра до 150, 200, 300 километра в зависимост от използвания тип пускови ракети.

 

Немският „LeFlaSys“ стреля с US, руски и френски ракети

Германският самоходен ЗРК “LeFlaSys” (Light Mechanized Short Range Air Defence System) е разработка на немските фирми “STN ATLAS Elektronik GmbH” и “Krauss-Maffei Wegmann”.

Неговото предназначение е да прикрива и защитава от удари от въздуха команди пунктове, свързочни възли, авиобази, пехотни части по време на марш и на бойното поле от атаки на самолети и вертолети, летящи на малки и пределно малки височини.

Едва ли има друг ЗРК в света като него, който може да използва американски ракети “Стингер”, руски от серията “Игла” и френски “Мистрал”.

Комплексът е конструиран на модулен принцип и може да се базира на различни бронирани машини, както верижни, така и колесни. Гърция взе през 2003г. за своите Сухопътни войски 54 комплекса в експортен вариант.

Същият комплекс, качен на шаси на Mercedes-Benz „UNIMOG 5000 4 x 4” замина за въоръжените сили на Финландия.

За удобство на купувача немците предвиждат поръчката да се изпълни в пълен комплект или системата да бъде доставена на части.

Немският ЗРК е авиопреносим и може да се достави в района на бойните действия чрез вертолети от типа СН-53.

Пълната маса на комплекса е около 4 т., а на самата ракета е около 320 кг.

Сваля самолети на максимално разстояние от 5 км.