„Ибах ва”: „Найс, а?”

Забавните, тарикатски, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино

В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други, привидно по-важни елементи като режисура и операторска работа

В други случаи имаме жаргон, който директно “прави” филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен “Шменти капели”

Българското кино предлага богат каталог от реплики, които са се вградили в поп-културната памет, повлияли са на неформалното общуване и са се превърнали в парчета масово споделян жаргон. Най-актуалният пример е едноименната екранизация по романа на Милен Русков “Възвишение”. Филмовата версия изведе специфичните лексикални достойнства на литературния първоизточник в зоната на интернет “вайръл” явленията. Влизането на “Възвишение” в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото - в многопластовия и епичен израз “Ибах ва!”. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, “Ибах ва” може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган. От народа - за народа.

“Възвишение” удари лексикалния поп-културен джакпот с “Ибах ва”. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години “Мисия Лондон” постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки “Найс, а”. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат интересни словесни инструменти от определена ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално жаргонно явление.

В други случаи имаме жаргон, който директно “прави” филмите - само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен “Шменти капели”.

Най-много иконични реплики несъмнено се съдържат в българското кино отпреди 1989-а година. Много от тях играят с жаргона, социалната сатира, битовите ситуации и се отличават със своя комедиен дизайн:

“Ще ги наредим така: роднина, милиционер, роднина, милиционер…”, “Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче”, “На нас гении не ни трябват”, “Всички сме от село”, “Лошо, Седларов, лошо” (“Опасен чар”, 1984)

“Риба, ама цаца...” (“Кит”, 1970)

“Турското ни кафе е виетнамско” (“Селянинът с колелото”, 1974)

“Въх, уби мъ!” (“Криворазбраната цивилизация”, 1975),

“Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам” (“Вилна зона” , 1975)

“Може да е “Сейко”, но е назад”, “Аре прего, ма!” (“Оркестър без име”, 1982 г.)

“- Ама и между софиянците имало големи серсеми. - Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има” („Баш Майстора - На море” , 1982)

“Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!” (“Куче в чекмедже”, 1982),

“Като говориш с мен, ще мълчиш!” (“Дами канят”, 1980)

“Ибах ва” също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.

“Възвишение” - особено в своето литературно проявление - притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно “Ибах ва” бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно - в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български - с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации - от класическото и точно предадено “Ибах ва”, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към “Възвишение” - хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А “Ибах ва” съвсем неиронично е есенциална отправна точка - в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с “Възвишение”, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. “Пак ли се напихте? Ибах ва!” , “Ибах ва, как ме излъгахте”, “Що не ми лайквате снимката, ибах ва”... Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, “ибах ва” представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли”. Променете две букви - Е вместо И, и вместо второто а - и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, “Ибах ва” работи и като референция за функциониращи и днес български диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

Забавните, тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната “индустрия”. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други, привидно по-важни елементи като режисура и операторска работа. И който успее да поръси своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, той си отваря път към сърцето (и устата) на публиката.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Кино