Асоциацията на софийските писатели присъди Почетна грамота за изключителен принос към българската култура на поета Ивайло Балабанов. Официалното връчване беше осъществено от Захари Иванов – председател на Асоциацията, който пътува заедно с писателите Георги Гълов и Хубен Стефанов до дома на поета в Свиленград, за да му връчи грамотата и финансовото измерение на наградата от 1000 лв.

Защо е толкова важно да се признаят днес заслугите на българските поети и особено на личност като Ивайло Балабанов? Той е автор на забележителната творба „Принос към европейската история”, за чието включване в учебните програми беше създадена петиция, подписана от хиляди читатели и фенове на поезията във фейсбук. Тя беше внесена в Министерство на образованието, но отговор няма. Както писа „Труд” през миналата година, неговите достъпни, емоционални и хуманистични послания се радват на огромна популярност, периодично наши издатели публикуват книгите му. Но след прекаран инсулт преди 14 години, той е в тежко физическо и материално състояние – има нужда от скъпоструващи лекарства и поддържаща терапия. Въпреки болестта и битовите несгоди, Ивайло Балабанов е жив, духът му гори, той прави усилия да пише. Това е най-важно! Кога ли отговорните лица в управлението на културата ни ще предприемат стъпки за достоен живот на този наш творец? Той е забележително име в националния литературен контекст и би трябвало да е на пиедестала като жив класик.

Срещата с Ивайло Балабанов в гостоприемния му дом продължи два часа. Ето какво разказа съпругата му Ваня: „Как Ивайло написа стихотворението „Очи”? Една безспокойна вълна обхвана душата му. Две седмици пишеше, поправяше, не можеше да спи нормално... В един момент стана, изкъпа се, облече бяла риза и каза „Готов съм!”. Когато на следващия ден прочете пред аудитория стихотворението „Очи”, щях да припадна. Той самият така се вълнуваше, трепереше, а публиката полудя от аплаузи... Изведнъж се оказа, че всички жени имат бели шалове и искат това стихотворение да е за тях...”

ОЧИ

Ивайло Балабанов

На Ваня

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,

във който живее жената със белия шал,

те питам – защо красотата й, Господи, бяла,

на човека със малката, черна душа си дал?

Защо бяла чайка и гарван в любов съешаваш?

Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?

Когато жената със белият шал минава,

край нея, в декември, мирише на цъфнали ябълки.

А той до цъфтежа й нежен върви начумерен,

със слепи очи сякаш крачи, улисан и сам

и топли стотинките в джоба си дяволът черен,

наместо да стопли ръката й – бялата там.

Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?

Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,

че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,

когато върви през света със белия шал.

Не пожелавам жената на ближния – тъй подобава.

Нека той си е брачен стопанин, аз – любовен ратай,

но когато жената със белия шал минава,

извади ми очите, Господи, и му ги дай...

„Следващата стъпка на нашата Асоциация, която я подкрепяна в проектите си лично от кмета на София Йорданка Фандъкова, е да издадем представителен том с поезията на Ивайло Балабанов” – обяви Захари Иванов. А поетът Хубен Стефанов връчи на Ивайло екземпляр от излязлата в Русия преди два месеца негова стихосбирка на руски език (превод – Валерий Латинин). Пред гостите си Ивайло Балабанов взе лист и химикалка и макар трудно написа няколко думи.