През тази юбилейна години (100 години от гибелта на Димчо Дебелянов и 85 години от пренасяне на тленните му останки в родния му град) в Копривщица се събраха над 200 почитатели на поезия, творци от различни жанрове и официални лица, за да присъстват на полагането на цветя на гроба на поета и на последвалата поетична вечер. „Дебеляновите дни“ по традиция се състояха на 13 и 14 август в едно от най-красивите и духовни кътчета на България – двора на родната му къща, вдъхновила „Да се завърнеш в бащината къща“ и още много любими творби. За да стане Копривщица столица на поезията, се бяха погрижили Искра Шипева – директор на Дирекция „Музеи“ в града, и Дойчо Иванов – уредник на къщата-музей „Д. Дебелянов“.

В словото си акад. Иван Радев отбеляза, че съдбата и творчеството на Дебелянов продължават да бъде вдъхновение за поетите вече 100 години - чрез цитати, коментари, нови сюжети: „Преди няколко години поетът Петър Велчев издаде сборник, в който над 150 поети са му посветили стихове или са вградили негови строфи в свои творби. Има написани 3 романа за живота му, десетки докторати и критически книги.“

Водещият на вечерта – поетът Атанас Капралов, каза: „Дебеляновите празници“ са едно от най-значимите литературни събития у нас, тези срещи са празници на духа!“, Рециталът включваше най-известните стихотворения на Дебелянов в изпълнение на актьора Петър Антонов, песни от Ивайло Диманов и Павлина Стаменова, стихове от Маргарита Петкова, Иван Есенски, Ели Видева, Георги Киров, Димитър Христов, Славимир Генчев, Екатерина Ослекова, Анжела Димчева, както и откъси от писма на Димчо. „Да се завърнеш в бащината къща“ звуча в изпълнение на самия кмет на Копривщица – Генчо Герданов.

Финалът на вечерта беше обявяването на тазгодишния лауреат на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“. Жури - с председател Маргарита Петкова - е преценилf, че сред съвременните поети именно Ивайло Балабанов е най-сроден до стилистиката и драматичните, лирични интонации на Дебелянов. Поради дългогодишно заболяване Ивайло Балабанов не може да получи лично наградата, но присъстващите поети прочетоха няколко негови творби, за да прозвучи гласът му в „Тихия двор с белоцветните вишни“.

Безспорен факт е, че след Евтим Евтимов и Павел Матев, които като автори принадлежат на една отминала вече епоха, а и лексикалното им звучене е по-скоро естрадно, най-значимият наш жив поет, обрисувал жената в многоликите ѝ превъплъщения, е Ивайло Балабанов. Той е не просто популярен, той е обичан, харесван от хиляди потребители в социалните мрежи, защото съумява да облече в оригинални, но и емоционално чисти метафори многообразието от драматични състояния, неразрешими дилеми и глобални противоречия в края на ХХ и началото на ХХІ век. От няколко години в интернет тече подписка за включване на негонвите най-ярки патриотични стихотворения в учебните на средното ни образование.